Искаме чужденците да четат Русия

ЕВГЕНИЙ РЕЗНИЧЕНКО е изпълнителен директор на Института за превод в Москва. Наскоро гостува у нас по повод различни литературни, творчески и образователни прояви, организирани от Руския културно-информационен център в София. Евгений Николаевич присъства на обявяването на победителите на литературния конкурс на сп. "Пламък" за превод на малко известни в България съвременни руски автори до 40-годишна възраст. На тържествена церемония г-н Резниченко връчи на поета Георги Константинов почетна диплома за представянето и разпространението на руската литература в България, както ДУМА писа. Гостуването у нас на изпълнителния директор на Института за превод в Москва предизвика огромен интерес у присъстващите на събитията в РКИЦ. Евгений Резниченко обаче бе любезен да отговори и на въпросите на ДУМА.


"Българинът Кирил Кадийски е майстор на словото"

"На различни езици съществуват произведения, достойни да им се обърне необходимото внимание"



- Евгений Николаевич, как и кога е бил създаден Институтът за превод в Москва?
- Датата на "раждането" на нашия институт е през 2011 г. И като всяко дете, и тази наша рожба трябваше да се научи да ходи. И затова практически едва през 2012 г. Институтът за превод в Москва започна да работи активно. Главната ни задача е да се подкрепят преводите на руската литература на чужди езици по цял свят. Тоест, за нас е важно разширяването на руското културно влияние в различните страни.
- Как бихте описали положението с преводите, преди да се появи представляваната от вас институция?
- Наистина, руската литература е била превеждана и преди създаването на нашия институт - и в Царска Русия, и по времето на Съветския съюз, и в съвременни условия. Но често преводите са били плод на труда на ентусиасти като Наташа Перова - много известна в Русия личност, която самостоятелно се е посветила на руската литература и нейната подкрепа и разпространение по света. Появи се през 2009 г. и фондът на Михаил Прохоров, стартира и програмата "Транскрипт", също свързана с преводи на руска литература. А през 2011 г. във връзка с този важен въпрос бе взето решение на държавно ниво, което бе изключително ценно с това, че освен преводите на самите издания около тях се осъществява огромна допълнителна дейност по придвижването и разпространението на самите преводи. Става дума за семинари, конференции, кръгли маси, в които участват преводачите, презентации на различни проекти, подкрепа на издателите и самите преводачи, обучения на млади кадри, както и обръщане на специално внимание на преподавателите русисти и хора, посветили се на литературата и словото. Моят личен и професионален опит подсказва, че без държавна подкрепа в тази сфера не може да се върви напред. Дори с преводи да се занимава изцяло някакъв мащабен фонд, належаща е намесата именно на властите.
- На какви езици вече са осъществени преводи на руски автори в чужбина, откакто съществува вашият институт?
- Руски автори могат да се четат практически на всички езици. Но за последната година и половина, откакто действа нашият институт, се появиха нови преводи на английски, немски, испански, френски, италиански, холандски, арабски, шведски, словенски и т.н. Може и да съм пропуснал някои езици, но в обща сложност те са около 14 - поне такава е бройката до миналата година, като през 2013-а списъкът продължава да се разширява. Очакваме появата на литературни преводи на сръбски, на фински, на хърватски, на японски дори... Подадени са вече доста заявки. А нашият експертен съвет ще реши кои от тях ще бъдат подкрепени от Института за превод в Москва.
- На български има ли вече преводи, направени "под шапката" на вашия институт?
- Разбира се. Бих отбелязал работата на Кирил Кадийски, който осъществи мащабен превод на няколко руски автори, направен с изключително майсторство.
- Как точно подбирате преводачите и произведенията, които да ги адаптират на съответния език.
- Заявката се подава от името на чуждестранното издателство, което предлага да се преведе даден руски автор или произведение. Тоест, подборът се осъществява от нашите партньори зад граница - онези, които пряко придвижват реализирането на превода и издаването му. В Института за превод в Москва планираме да създадем препоръчителен списък с автори и произведения, който да предлагаме за превод. И ще обещаваме по-съществена подкрепа. Защото на различни езици съществува непреведена класика, както и съвременни писатели, които незнайно защо не са забелязвани в чужбина, а на нас ни се струва, че са достойни да им се обърне необходимото внимание.
- Доколко според вас днес се цени преводачеството? Наясно ли са хората, че това е къртовски труд и истинско изкуство в едно?
- Разбира се, без творчеството на конкретния автор, нямаше да има дори какво да се коментира. Без даден издател обаче нищо не би могло да стигне до читателите. Но преводачът за мен е една от централните фигури в този процес. Защото всичко зависи от неговия талант, гения му, от разбирането му на културата, от вярата му, че ще успее... За съжаление, в Русия почти 20 години не са обръщали полагащото се внимание на мисията на преводачите, не са ги подкрепяли, не са им помагали достатъчно. Някак си всичко е вървяло от само себе си. Сега разбираме, че ако искаме Русия да бъде позната в цял свят, няма как да минем без помощта на преводачи, които най-често са граждани на други държави. Затова преводачът е главният персонаж на нашата история. Той е нашият любимец.
- По какъв начин се осъществява при вас заплащането на работата на преводача?
- Съществува специална система, която подкрепя финансово издателствата именно в сферата на преводите. Тоест, благодарение на този бюджет, осигуряван от нас, се компенсират хонорарите на хората, които адаптират дадено произведение на руски автор на езика на съответната държава. Често каним преводачите и на организирани от нашата институция семинари и конференции, които обикновено се провеждат в Москва. Експерти от Института за превод също пътуват до Франция, Англия, Германия, Словения и други страни, където вземаме участие в различни кръгли маси, посветени на мисията ни.
- Как и с каква цел бе създадена програмата "Чети Русия" ("Читай Россию")?
- Тя бе създадена през 2011 г. с основна цел да запознава читателите по света със съвременни руски писатели. Проектът бе представен пред многобройна чуждестранна аудитория: презентациите предизвикаха голям международен интерес на книжни панаири във Франкфурт и Ню Йорк, в Барселона и Виена, а в Лондон гостувахме с "Чети Русия" вече два пъти. Интересното е, че програмата постепенно прерасна в държавна премия, която се връчва за разпространяването на руската литература зад граница. Отличието се присъжда веднъж на две години, като обявеният за най-добър преводач получава за работата си 5000 евро, а на издателя му се връчват 2000 евро като бонус за следващо издание. Сред първите лауреати на тази премия е англичанинът Джон Ълсуорт. Неговите преводи бяха признати за най-добри в категорията "Руска литература на XX век".
- Част от проекта на Института за превод е и създаването на така наречената "Руска библиотека". Какво точно ще се прави в тази насока?
- Наистина, една от важните задачи, които искаме да осъществим, е да включим в "Руската библиотека" 100-125 тома преводна литература. Идеята е 80% от тях да са класически произведения, включително и от XX век, а останалите 20 на сто да са съвременни автори. Работата по проекта предвижда в близките 5 години да създадем тези мащабни "руски библиотеки", като започнем от основните европейски езици. Избрахме 9, което не означава, че не подкрепяме останалите. Но акцентираме най-вече на английския, немския, френския, италианския, испанския, арабския, китайския, японския и португалския. От една страна, това ще е електронен ресурс, достъпен включително и онлайн, на произведения, излезли от правната рамка на авторското право. От друга страна, всичко, събрано в "Руската библиотека", ще бъде издадено и на хартиен носител. Ето такъв грандиозен замисъл имаме. А основите вече са положени.