Заплата ли бе да я опишеш...

Колкото и да ми платят, все няма да е толкова, колкото им работя. Тази максима споделят много българи, които субективно може и да нямат представа за цената на труда у нас, но тя подсказва и много нерешени проблеми, които неминуемо се свързват с бедността. Повишаването на заплатите не е просто компенсация на инфлацията, а гарант за по-голяма покупателна способност, стимулиране на потреблението на вътрешния пазар и не на последно място - справедливи пари за достоен труд. Нещо, за което си дава сметка кабинетът "Орешарски" като един от приоритетите в социалната сфера.
Да припомним: минимална заплата в България - 310 лв., средна за страната - 770 лв., но само 461 лв. във Видин, надница за час работа - 3,7 евро - най-ниското заплащане в ЕС при средно 23,4 евро, а в еврозоната - 28 евро, по данни на Евростат за м.г. Сравнителен анализ за септември 2012 г. спрямо същия период на 2010 г. на Института по синдикални и социални изследвания при КНСБ сочи, че в предприятията със СРЗ до 400 лв. работят 19,1% от наетите в страната, в предприятия със СРЗ от 400 до 1000 лв. са заети 61,1%, а средната заплата в тези предприятия е намаляла с 43 лв. Със СРЗ над 1000 лв. работят само 19,8% от наетите. Ниско платени работници (със заплата под 2/3 от средната за страната) традиционно са заетите в шивашката, текстилната, обувната и кожарската промишленост, търговия на дребно, социални дейности, обслужване на сгради и озеленяване, селско и горско стопанство. Сравненията и прогнозите днес звучат песимистично, защото у нас не е възстановена покупателната способност на СРЗ от далечната 1990 г. В Румъния реалната работна заплата вече надхвърля с 23,9% тази от началото на прехода, докато нейното равнище у нас е по-ниско с 21,5 процентни пункта спрямо 1990 г., пресмятат специалистите.
Цената на труда все още е тема, или подминавана, или разпалваща най-различни мнения и
 
крайни, отричащи се взаимно, тези

Когато синдикатите настояват за по-висока минимална работна заплата, в отговор от работодателите идва възражението, че така ще се увеличи безработицата. Макар че експертите не намират директна връзка между едното и другото. Традиционната работодателска теза е, че вдигането на минималната заплата ще доведе до апокалипсис на пазара на труда. Според председателя на БТПП Цветан Симеонов рязкото увеличение на най-ниското възнаграждение ще има няколко негативни ефекта - бързо увеличение на безработните с ниска квалификация в частните фирми, "захранване" на сивия сектор и удар по наеманите хора по програми за заетост с пари от бюджета или еврофондовете (обикновено по тези програми се назначават хора или на минималната заплата, или на близки до нея суми от порядъка на 380-400 лв.). Тезата му е, че щом заплатата се повиши, тогава ще се наложи свиване на бройката на назначените по програмите хора. Това щяло да е удар основно по младежите, които масово се назначават по този начин - като стажанти във фирми и администрация например.
Бизнесът настоява ръстът на заплатите да бъде обвързан с производителността на труда. Тезата, че в момента заплатите растат по-бързо от нея, се застъпва и от БТПП, и от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Правителството на ГЕРБ натрапваше като  единствен ориентир в договарянето на заплатите производителността на труда. Нещо повече - мечтата на техния финансов гений Симеон Дянков бе да свърже с

производителността и размера на пенсиите

Без обаче да отчита, че "проблемът за обвързване на производителността и заплащането на труда най-често се интерпретира едностранно, като проблем на наемните работници. Крайно време е производителността на труда да се постави в контекста на конкретната работна среда и условията на труд, на използваните машини, съоръжения и технологии, на мениджърските умения за организация на труда и управление на функционалните връзки", по думите на лидера на КНСБ Пламен Димитров. Нашата практика показва и друго - че дори производителността да расте, не следва автоматично нарастване и на заплатите. С по-ниската производителност само в никакъв случай не може да се оправдае по-ниската цена на труда. Експерти на КНСБ са пресметнали, че компенсацията на наемния труд като дял от БВП продължава да бъде сред най-ниските в страните от ЕС-27 - едва 37,2%, при средно за съюза 49,2%. Причината за това според тях трябва да се търси в прекалената асиметричност при първичното разпределение на дохода и тенденциозно поддържаната ниска цена на работната сила.
Не от вчера и не от днес в България се поддържа, кога официално, кога не, тезата, че ниско платеният труд е конкурентно предимство на страната ни пред останалите държави за привличане на чуждестранни инвеститори. Поне досегашните резултати не показват подобно "конкурентно" предимство, а ако има такова, то често се проявява твърде уродливо - чужди работодатели експлоатират български работници за никакви пари. Често на принципа "С каквито се събереш, такъв ставаш". Не били квалифицирани работниците, затова и по-малко получават, е широко разпространеното мнение сред работодателите. Същите тези работодатели обаче често се лишават с оправданието за криза от своите добри работници. Които след кризата трудно ще могат да върнат обратно. Работодателите плачат за квалифицирани работници, но в повечето случаи средства за квалификация никак не им се дават. Социалните програми за това пък често предлагат и не дотам изпипани и съобразени с реалността обучения. Образованието като цяло си няма и грам представа от какво ще се нуждае пазарът на труда утре, за да подготви овреме нужните кадри.    
На този фон възниква

поредица от "парещи" въпроси

казва още Пламен Димитров - за каква "...демократична, правова и социална държава", създадена в резултат на 20 години демокрация, говори Преамбюлът на Конституцията, след като нито едно правителство през тези години не може да гарантира чрез трудовото и останалото си законодателство конституционния принцип, според който работниците и служителите имат "...право на заплащане, съответстващо на извършената работа" (чл.48, ал.5 от Конституцията)?
Кодексът на труда също не дава кой знае какви насоки за формирането на възнагражденията от работа, категорични са експерти. Старите терезета - отдели "Труд и работна заплата", може и да не бяха ръководени от доценти, но днес ги няма, няма и намек за научно определяне на заплащането по места. То често става по преценка на шефа и ако си му симпатичен, ако го слушаш, ще получаваш повече. Т.е. заплатата вече въобще не е научно обоснован инструмент за управление, развитие, просперитет, а разходно бреме, което натежава и на държавата, и на предприятията, и на техните ръководители. Диференциацията между най-ниската работна заплата (404 лв.) и най-високата (2135 лв.) е повече от 5 пъти. Това показва висока степен на поляризация в доходите, а това означава задълбочаване на социалните неравенства, казва Любен Томев, шеф на Института по социални и синдикални изследвания при КНСБ.
От КНСБ предлагат законодателни промени, които засягат нормативната база по заплащането на труда на национално равнище, осигуряването на стимулираща среда за преговорите по определяне цената на труда. И този проблем вече не търпи отлагане. В предишното правителство се говореше постоянно за догонващи политики, стратегии и антикризисни мерки с твърде разтеглив във времето хоризонт - от сутринта до вечерта, до следващия месец, та от догодина... Защото незавидните ни класации в Европа все някак ги преглъщаме, но на родна почва те водят към все повече социално напрежение, емиграция и бедност. 
България е най-бедната страна в Европейския съюз - 49% от населението, 52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средноевропейските.


Данните за темпа на нарастване на промишленото производство през третото тримесечие на 2012 г. показват, че в редица икономически сектори е налице възможност както за повишаване на заетостта, така и за увеличаване на работната заплата. Общо в промишлеността производството е нараснало с 0,5% в сравнение със същия период на 2011 г. при намаляващ брой на наетите с 9,9%. През наблюдавания период се отчита висока производителност на труда и определено задържане на работната заплата в следните икономически дейности:
* добив на неметални материали и суровини, където темпът на нарастване на промишленото производство е 40,7%, а работната заплата нараства едва с 3,5% и то при намаление на персонала с 4,7%;
* производство на тютюневи изделия и производство на лекарствени вещества и продукти - ръстът на промишленото производства е с над 21%, а ръстът на работната заплата е съответно между 6,2 и 5,3%.
На минимална работна заплата при пълно работно време към края на септември 2012 г. са наети 130 518 души. Нетният размер на МРЗ през 2012 г. средно е 222 лв., а с увеличението през 2013 г. достига нетен размер от 243 лв. и отново е около официалния праг на бедност (241 лв. за 2013 г.). (Данните са на Института по социални и синдикални изследвания).