Не се крийте зад празната дума "реформи"

Кольо Н. Горчев
заслужил учител, създател и бивш директор на Математическата гимназия в Казанлък

 
В средата на миналия век се проведе последният конгрес на дейците на образованието у нас. На конгреса се изказа и големият бъгарски световноизвестен математик акад. Любомир Илиев. В изказването си той каза: "Реформа в образованието могат да правят само учители, които най-малко 20 години са влизали в класната стая с дневник в ръка".
 Аз съм един от тези, които 40 години съм влизал в класната стая с дневник в ръка и съм посветил целия си живот на професията учител по математика. През 1966 г. двама от моите ученици участваха в международна олимпиада по математика, която се проведе у нас. Тогава съществуваше наредба на просветното министерство, според която който учител подготви най-добри учениици за такава олимпиада се награждаваше с 20-дневна екскурзия до Москва и Санкт Петербург. Присъдиха ми наградата, а в заповедта пишеше, че командироват мен - най-добрия учител по математика в България, със задача да проуча организацията на работата в математическите гимназии в Москва и Ленинград. Когато пристигнах в Ленинград, ме заведоха в хотел "Астория", в който навремето Хитлер предвиждал да даде банкет, когато завладее града, преди да го потопи под вода. Паричната стойност на тази екскурзия тогава бе около 600 лв., но моралната оценка за мен струваше милиони. Как се постигат такива резултати?
 През 1962 г. в Казанлък се откри първата математическа паралелка, от окръжното ръководство на образованието ме определиха за преподавател по математика. В паралелката бяха включени ученици само с отличен успех. Поех класа, защото тия деца показваха повишен интерес към математиката и се почувствах отговорен пред тях и пред родителите им. Най-даровитите ги посещавах в домовете им за по два-три часа, решавахме задачите, с които те не се бяха справили. Понякога откарвахме до полунощ. За всеки от тези ученици определях теми, които трябва да научат, и задачите, които да решат. В тези години не помня да съм ползвал отпуск.
През 1970 г. се откриха 5 математически гимназии - в Пловдив, Варна, Русе, Ловеч и Казанлък. Назначиха ме за директор на Математическата гимназия "Никола Обрешков" в Казанлък, единствена в не областен център. От градското ръководство ми казаха, че ме губят като учител, обаче искат да направя така, че учителите в гимназията да  усвоят и да прилагат моите методите на работа с талантливите деца.  В края на 70-те години се появиха вече масово видимите резултати, наши ученици започнаха да печелят и златни медали. Някои от тогавашните възпитаници на гимназията сега са преподаватели във висши училища.
 Като говоря за гимназията, не мога да не спомена учителя по физика Теодосий Теодосиев - такъв учител е гордост не само за България, а и за света. Той творчески приложи и усъвършенства  моите методи като учител. Създаде своя школа. Понякога в събота и неделя при него се събират ученици от цяла България - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора... Известен е неговият израз: "Моите занимания се провеждат ПРИ ВХОД СВОБОДЕН". Той всяка година организира подготвителен лагер школа по физика в почивната станция "Паниците" до Калофер. Според мен няма учител на планетата, който да е подготвил толкова ученици за участие в международни олимпиади по физика.
Когато прехвърлям в ума си годините, усилията, труда на педагозите, постиженията, мисля, че имам основание да заявя, че МОМН издаде една наредба с "реформи", която е документ за рушене на образованието, тя е обида за учителския труд, за хората, подготвили десетки успешни участници в международните ученически олимпиади. Как може да се издаде наредба за награждаване на училищата, в които са подготвени участници в тези световни състезания, според която за труда и успехите на определен учител се награждават и учители, които не са допринесли и не са положили труд за постигнатите успехи. Убеден съм, че от МОМН не могат да посочат училище, в което парите са разпределени справедливо и целесъобразно след издаването на този документ. Разказах за моята награда с екскурзия до Москва и Ленинград. Нима е трудно и сега да бъдат стимулирани заслужилите учители с посещения в някоя от развитите европейски държави? Уверен съм, че парична награда, дори от 5000 лева, не би имала такава стимулираща стойност. Веднъж националният герой Теодосий Теодосиев ми каза: "Ако ме наградят с 5000 лева, ще ги дам на съпругата си и тя ще ги изразходва за децата."
А да се награждават с пари и предметни награди ученици, участници в международните олимпиади, е показател за неразбирането на смисъла на образованието, което проявяват администраторите в МОМН. Няма специалист в света, който може да оцени в пари наградите на младите таланти на международните олимпиади. Но защо се учудвам, след като в проекта за нов училищен закон управляващи бяха предвидили дори да ликвидират математическите гимназии като особени училища. Те трябвало да станат като всички останали средни училища! Господа от просветното министерство, от парламента, когато вземате решения, съдбовни за българското образование и неговите традиции, консултирайте се с учители с доказани успехи в обучението. Във всички кътчета на страната ни има такива достойни педагози. Питайте тях какво трябва да се прави в родното ни образование, а не си измисляйте всякакви фантасмагории, прикривайки ги зад празната дума "реформи".