Български ли е "Гласът на България"?

"...И нашите, и чуждите в хор
 отрекоха те, о, език страдалний!"
                     Иван Вазов

Продрум ДИМОВ

Тези думи на големия наш народен поет, изпети в забележителното му стихотворение "Българският език" преди толкова десетилетия, колко актуално звучат и днес, когато родното ни слово, "речта омайна, сладка" са подложени на неудържимо пренебрежение и унижение. Навярно за този недопустим кръстоносен поход за безпощадна разправа с "езика свещен на нашите деди" изключително голяма заслуга имат и любимите ни политици, държавници, значителна част от които не познават утвърдените езикови и книжовни норми, макар че прикриват духовното си невежество с някакви съмнителни сертификати за образование. А в тази "благородна" надпревара, по всичко личи, че водеща роля не престават да играят електронните и други всевъзможни медии.
В тази насока е немалък приносът на многобройните ни телевизии. В това отношение се старае да не изостава и Би Ти Ви. Едва ли има по-добра илюстрация на тези й високопатриотични намерения от поредното издание на предаването "Гласът на България". Нямам представа от предварително обявените критерии и изисквания към участниците в този своеобразен и стимулиращ музикалното развитие на съвременните млади хора конкурс. Но едва ли здравият разум може да приеме тази зашеметяваща лавина от англоезични песни, която ни залива с всяко предаване, привличащо вниманието на стотици хиляди зрители. Човек наистина не може да не се радва и гордее, че се поднася певческо изкуство, плод на творческите усилия на млади и талантливи български изпълнители. Но в същото време не може да не ни обвзема с основание тревога, че изпълненията им се предлагат повече на езика на Шекспир. Налице е безпардонно чуждопоклонничество, което сериозно застрашава не само настоящето, но и бъдещето на българската песен и език. Този невероятен снобизъм заставя млади хора да зубрят чуждия език, който едва ли се владее в достатъчна степен не само от изпълнителите, но дори и от тяхното амбициозно и всезнаещо жури. Останах с убеждението, че от тези т.нар. треньори никой не препоръча и не насърчи момичетата и момчетата да се сродят и с българската песен, която, както и езикът ни, е в немилост. Нима заслужава подобна унизителна участ голямото слово на Ботев, Вазов, Яворов, Смирненски и Вапцаров?
Изглежда се налага да припомним на някои наши недобросъвестни музикални творци и дейци, че в недалечното ни минало, което все още се обругава тук или там, духовният ни живот, в т.ч. и родната ни песен и музика, бяха в разцвет. Достатъчно е да си припомним, че "Златният Орфей" звучеше на изискан роден език, като задължаваше чуждестранните изпълнители да се явяват на този забележителен и плодоносен музикално-певчески конкурс и с песен на български. За съжаление в наше време е в ход чудовищно отродяване, както обезпокояващо споделяше някога Николай Хайтов, на българина от българщината. И всичко това като че ли се осъществява съзнателно и целенасочено, поощрявано от държавни органи. Инак сигурно няма да станем европейци и граждани на света. Възниква и основателният въпрос - къде е патриотичното възпитание на младия българин, след като на него му се внушава чувство за национална малоценност, родоотстъпничество и бягство от изконните ни национални духовни стойности.
В този ред от неспокойни мисли ми се иска да припомня, че българската естрадна песен изживяваше истински триумфи в своето развитие, когато се радваше на постоянната всестранна подкрепа на държавата. Инак едва ли щяхме да имаме Емил Димитров, Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Михаил Белчев, Тончо Русев, Йосиф Цанков, Митко Щерев и десетки други, сътворили Златния фонд на българската музикална култура.
Дълбоко съм убеден, че след като българският музикален свят се твори от българи, те са длъжни да милеят и да не щадят усилия за духовния просперитет на отечеството ни. И ако нещата продължат да се развиват в настоящото безразсъдно и продажно русло, неминуемо сме обречени на залез на българската национална духовна идентичност. А това едва ли биха ни го простили идните поколения. Да помислим и за онези, които идват след нас.