Туй, което знаеш, разкажи...

Тотьо Бакалов

"Памет ти си пак на изпитание.
Туй, което знаеш, разкажи!
Още в предсмъртните дихания
болката в душата ми тежи."
Павел Матев

"Да се твори на антифашистка тематика, това значи да се връщаме по трънливия път на годините, отново да пребродим отдавна пребродени друмища, дето всяка падина, всяка стръмнина, всеки камък напомнят за славно минало и драматични поражения, безмълвни страдания и неизплакани болки, за младост простреляна и любов недолюбена, за бойно братство и непрежалими другари". "Героите на съпротивата вървяха към своя подвиг и своята гибел дни и нощи месеци и години. Влюбени горещо в живота, в красотата, в истината. Затова те приемаха смъртта с песен. Тая симфония на барикадите звучи и днес като завидно завещание към живите."
Цола Драгойчева - "Повеля на дълга"

Вече редица години Старозагорска област е една от водещите в страната в издаването на антифашистка литература. Нужно е обаче да отдадем дължимото с благодарност на първотворците, а именно: Иван Огнянов, Вълчо Вълканов, Катя Огнянова, Васил Гергинов, Диню Бакалов, Константин Коняров, Георги Матев и др. Те сътвориха голямата книга - литературен пантеон "Страници за героите". Книги издадоха и Стойо Чочоолу - "Боят настана", Иван Митев - "Петърчо" - "Писма до теб", "Искри от партизанския огън" - Бойчо Боев, "През жаравата" - Тилю Стоев.
С голямо вълнение се четяха очерците на Велко Димитров - "Васката", началник щаб на пета оперативна зона, посветени на безстрашните ятаци на партизаните. Смъртта му попречи да продължи своята

изповед на признателност и благодарност

Два са върховите моменти в антифашистката литература в Старозагорско и страната: "Живот за революцията" - Димо Дичев и на Руси Христозов - "На границата между две епохи", които са вълнуваща епопея за съпротивителната борба.
Старозагорецът о.з.генерал лейтенант Димитър Ж. Тодоров издаде монументалния труд "Ракетните войски на България". Минка Симеонова, Кольо Табаков, Ангел Добрев и Калина Косева сътвориха и издадоха фотоалбум-история "Първите паднаха в кърви".
Голямо значение има сборникът "Осемдесет години Старозагорска партийна организация",  съставен от Димитър Николов - ръководител, и колектив. Истинска летопис представляват мемоарите на ветерана Иван Астаджов за антифашистката съпротива в Казанлъшко. Там са издадени книгите: "Бунтовна песен", "Полковника и другите" от Петър Калайджиев, "Енина под фашистко иго 1923-1944 г." - автор Петко Китипов, "История на Крънската партийна организация" - Бончо Милев.
По случай двадесетгодишнината от създаването на Е. М. О. градският комитет на ДКМС Стара Загора издаде тематичен фотоалбум за живота и дейността на старозагорската младеж. Много интересна е книгата на Манол Желев и Денка Манолова за село Братя Даскалови, а забележителната книга на Пеню Желев "Секретарски делници" е истинска история за борбата и социалистическото строителство в Чирпан и околията. Тежка е загубата на антифашистката литература с убийството на големия литератор  партизанин (според признанието на Павел Матев) Христо Байрев.
Един от високите върхове на антифашисткото творчество е големият поет, видният общественик и предан антифашист, уважаван и обичан наш земляк Павел Матев. Антифашистите от Старозагорско не ще забравят и винаги ще скърбят за смелия чирпанлия, прекрасния човек, големия патриот и неутешим страдалец. Той завинаги остава "В строя" заедно с "Капитан Пиер" и своите "Прозрения", "Натрупани мълчания" и "Сърдечни затишия". С възхита и уважение се прекланяме пред неговия необятен поетичен свят. Общо в Чирпанско са издадени над 20 заглавия от автори. В Новозагорско са издадени книгите: "Под връх Чумерна" с автор Петко Николов, "Какво знаеш ти момче" - Иван Христов, "Питово" - Недю Недев и Тихол Георгиев, "Бой с врага" - Доню Сербезов.
В днешно време най-значимо е участието на Тончо Аладжов, Стойчо Гичев, Тотьо Бакалов, Минчо Танев - Альоша, д-р Аяров, Иван Милчев, Илия Карагонов, Кънчо Кънев, Стефан Марков-Федя и др. Поетът партизанин Илия Карагонов от с. Тъжа, бивш заместник командир на отряд "Марко Чернев", издаде изключителната книга "С вярата", което е ценно историко-социологическо изследване. Много голям интерес предизвика книгата "Ние помним" от Неделчо Братоев. Доц. Господин Денев, доц. Господин Кисьов, доц. Милан Енчев с нестихваща енергия издадоха редица книги, рецензии и монографии.
По неточни данни от 9 септември до днешно време са издадени над 130 заглавия в областта. Писането на антифашистка тематика трябва да се върши с удивителна виталност, бодрост на духа, честно, със святата истина. Колко съвременно звучат думите на дядо Вазов по този случай: "Историята на миналото е едно огледало, което обяснява настоящето. Тя е пълна с дълбока поучителност".
Нашите книги са една

необходимост на днешния ден

Озониращ реактор на замърсената политическа и идеологическа екология.
Тържество на истината. Едно изстрадано откровение - човешко, политическо, духовно и болезнено. Антифашисткото творчество е един вик, който звучи във времето, един призив към не една умряла съвест. В антифашистката литература над целия букет от трепети и кипящи чувства стои любовта към родината. Ние добре съзнаваме, че всяка наша книга или статия е победа над духовната нищета на днешното време и злорадо общество. Това е творчески жест, в който сълзят толкова много тайнства, сврени в забравеното отдавна преклонение пред духа на книгите. Съблазнявам се да цитирам Пастернак, който казва: "Книгата е къс горяща съвест".
Ние, авторите на тази тема, сме горди, че с нашето творчество обогатяваме антифашистката идеология и съзнаваме своя принос. Пределно ясно ни е, че идеологията не е система от лозунги, нито революционен гняв, нито тесногръд фанатизъм, нито лична амбициозност. Тя е онази несъкрушима сила на вътрешно убеждение, което я превръща в жива вяра. Не бива да позволяваме в никакъв случай личният гняв, неовладяната инерция и шаблонната фразеология да ни надвият и подведат по неправилни представи и неточни оценки.
В антифашисткото творчество и памет има нещо, което ни дава правото да се гордеем и да не се чувстваме бедни. Неговата красота и сила е възможна само в обстановка на всеобща обреченост. Благодарение на това имаме чувството за свобода и човешка всеотдайност и всичко онова по-голямо, което роди подвига на Гърбачевци и вълнуващата песен за Генчо Кънев.
Но нима има друга гора по света от българската, готова да изсъхне от скръб и мъка по загиналите партизани?
Съпротивителната борба се прекланя пред яташките плевни. Те бяха партизанските клубове, където обречените се срещаха истински душа с душа, сърце със сърце, с топлота и искреност

в тъмни нощи и полицейски блокади

Ние дори и не подозираме колко много красота, вълнение и гордост сме наследили от съпротивителната борба. И днес като срещнем бели кости, изровени от пороите на времето, мъката ни изпраща при разстрела на "Шоколада" - Нако Колев, и моминските вопли на мъчениците на съпротивата Иванка Терзиева, Наталия и Гита. Това е най- спонтанното избухване на националния спомен, с който сме закърмени, и без който сме немислими.
Антифашистката литература има своите герои и жертви, което вълнува сърцето и блясъка на красотата. Това са нашите жертви с примки на шиите и кървавите рани. Всички те са борци, поети, мъченици. Славата и съвестта на народа. Те легнаха в земята, не да изгният, а да й дадат светлината си. Онази, страшната светлина с промушените сърца и замръзналите очи.
Нашето творчество винаги се посреща на нож от реакционните сили. Те го унижават, фалшифицират. Нестихва класовата им ярост и усилия да пренапишат историята, да изопачат истината и отрекат фактите. Явно антикомунистическата им животинска омраза е блокирала мисловния им процес. Има ли нещо по- нелепо, по-абсурдно от това да пишеш, да фалшифицираш на базата на едно уникално подлудяващо черногледство. На тях им вярват само безмозъчните привърженици на традиционното недомислие и шаблонното отрицание. Не малко са някои политолози, които правят нечистоплътен опит да калкулират хладнокръвно антифашистката съпротива и литература по един прагматичен и груб тенденциозен начин със средствата на махленските прийоми, недостоверност и лъжа. На това ние противопоставяме антифашистката литература като огромна сила.

Непреодолима и неопровержима със святата си истина

Особено днес, когато сме свидетели как антикомунизмът и русофобията се кооперират със социалната демагогия и популизма.
Как днешната власт създава обективна обстановка за проявление на най-реакционните сили и неофашизма.
Антифашистката литература е могъща сила в ръцете на левите сили, оръжие чийто тътен респектира и демаскира безумието на възраждащия се неофашизъм.
Антифашисткото творчество е в помощ на всички, които са в плен на горчиви разочарования и илюзии, да се съвземат и свестят. В сътвореното в тази литература блести безспорното доказателство, че в Царска България е вилнял кървав монархофашизъм, оглавяван от омразната династия на Кобургите.
Господа клеветници на нашата литература, душителите на мисъл и дух също "творят", но само лъжи, неверни и обидни квалификации, неточни характеристики и обвинения.
Нашата литература ще надвие неблагоразумието, злобата и глупостта им.
Те не оставят никакви светли следи, а интригантските им дири ще ги смете бурята на бъдните дни.
Те са хора с интелектуална недостатъчност. Липсва им духовна мощ да понесат високите градуси на културата и истината. Най-слабата интелектуална искра може да прегори елементарното им състояние.
Героите в антифашистката литература се заселиха в легендите.
Те вървяха пред нас до нас по този трагичен булевард, житейски, пламнал от хора птици и живот, от пролет и от мъка, кръв и страдание.. Като лъч от огъня, като ек от бясна буря, ек от гневна песен и радост.
И те ни дават огъня си светнал от партизанската клетва. И те ни дават коравата си десница от барут целувана, и горена с бич стражарски. Дават ни любовта си към Родината през куршуми и суховеи, преминала ни от глад, ни от разстрели сломена.