Русия не гони "златното руно", а идва да спасява брата роб

Иван Стоянов е роден през 1949 г. в Плевен. Завършва история във Великотърновския университет, бил е учител, от 1975 г. преподава във ВТУ нова и най-нова история, доктор на историческите науки, професор от 2004 г. Научните му интереси са в областта на политическата история на българското Възраждане и първите години от развитието на Княжество България. Особен нитерес предизвикват книгите му с изследвания за Левски, последната от които бе издадена миналата година. Има над 150 научни труда. Бил е ректор на ВТУ от 1995 до 1999 г.

"Партиите да почетат история, ако искат да се научат на нещо"

- Проф. Стоянов, защо според вас и днес (б.а.-вчера), в деня на 135-ата годишнина от Освобождението на България, пак се чуха гласовете на една групичка историци, които лансират тезата, че Русия е едва ли не чудовище и не е освобождавала България, а е преследвала своите интереси?
- Това според мен е избиване на комплекси от страна на някои историци. Защото този, който познава Руско-турската война, причините за нея и развитието на събитията във връзка с изострилата се източна криза след 1875 г., е съвсем наясно, че Русия не тръгва да решава своите имперски амбиции, а просто е принудена от обстоятелствата да започне тази война, за да не загуби влиянието си сред славяните. Когато Александър II поема императорския пост през 1854 г., той се заклева, че няма да води война с Османската империя, тъй като Кримската война завършва с ужасяващ разгром за Русия. Но нещата така се развиват през 1876 г. и началото на 1877 г., че ако е откажел включване във военна кампания в защита на славяните, Русия ще загуби целия си авторитет сред тях, граден в продължение на столетия. Това натежава в полза на военната кампания, а освен това се надига цялото руско обществено мнение в Русия в лицето най-вече на славянофилите, на безброй писатели, поети и кой ли не застава в защита на българите. И императорът отстъпва в края на краищата.
Ако кажа, че Русия не е имала собствени интереси, няма да съм прав, разбира се. Но няма нищо по-добро от това, когато интересите на една малка нация, каквато е българската нация, съвпадат с интересите на Русия за изгонването на османците от европейския континент и от Балканския полуостров. Русия може да преследва и свои интереси, но първото, което преследва, е разрешаването на източната криза. Всъщност тя не тръгва единствено и само заради България, току-що е завършила сръбско-черногорско-турската война с разгром на двете славянски държавици, трябва да се реши и този въпрос. Трябва да се реши въпросът за Босна и Херцеговина, и разбира се - за България, особено след Априлското въстание, което е кулминацията в източната криза през 1876 г. Русия в този момент дори не е готова за война. Тя тепърва се превъоръжава, тепърва реконструира своята армия. Русия е в труден момент, но тя се опасява, че ако изпусне този момент, ще загуби влиянието си в славянския свят. Жертвите, които понася Русия, и трудностите, които среща във войната, чутовният героизъм, който проявяват руските и българските бойци в тази война, показват, че те не тръгват да търсят "златното руно", а тръгват да освобождават брата роб. И умират със съзнанието, че правят точно това. Българите съвсем основателно възприемат онова прозвище, което Александър II получава през 1861 г. заради премахването на крепостното право в Русия - Освободител. Ние прибавяме своя смисъл към това, защото освобождава и България.
На тези историци, за които говорите, трябва да се каже едно нещо: една война се оценява по резултатите. В резултат на тази война България се появява на картата на Югоизточна Европа след почти 500-годишно турско робство. Подчертавам - робство. Четох едни глупости на някой си, че това било самоподценяване, че сме били роби. Ами да прочетат малко исторически данни, да видят как идват турците на пазарите, купуват си български момичета и момчета и млади жени като роби и робини, откаврат ги в Испания. Е, сигурно не е най-лошото да си роб в Испания, след 2-3 години те ги освобождават, но си роб и те продават като животно. Българите се продават в робство до края на Руско-турската война. И това е фиксирано във всички документи, аз мисля, че дори и професорите трябва от време на време да четат.
- Може би тези т.нар. историци робуват на съвременната тенденция във всичко и всякак да се очерня Русия? Т.е. пренасят сегашни политически интереси върху историята. Отричат дори Сан-Стефано и говорят, че истинският за България конгрес бил Берлинският, нищо, че той ни отнема териториите.
- Отново повтарям - който подхожда по този начин и бих могъл поименно да изброя имената, избива някакви комплекси. Българите започват да празнуват Освобождението на България още от 1880 г. - няма фашисти, няма комунисти, няма земеделци, няма ГЕРБ-исти, НДСВ-исти, няма никакви - българският народ налага празнуването. И тези 400 паметника, които са покрили България, нито са ги строили партийни лидери, нито са ги строили някакви заради някакво коленопреклонничество пред Русия, а са строени от уважение за това, че тези хора са оставили костите си, оставили са кръвта си и младостта си тук    на българска земя. Оставили са нещастните си семейства в пълна мизерия през 70-те години на ХIХ в., за да ни има нас днес. Тези, които приказват, че трябваше да чакаме Първата световна война, нека да попитат какво стана с арменците. И ще ме разберат много добре, защото в арменския геноцид един и половина милиона арменци през 1915 г. бяха изклани. А в Западна и Източна Тракия през 1913 г. бе направена генералната репетиция с българите - 100 000 тракийци бяха изклани и 250 000 бяха прогонени. Така че в историята "ако" няма. Стана така, че България беше възстановена, войната е освободителна. Сърбия, Черна гора и Румъния получават независимост. И мисля, че до този момент нито една руско-турска война не е постигала такива успехи.
- Доколкото съм чела съобщенията в най-дълго излизалия вестник - "Мир", до 1944 г. включително шествието на 3 март до паметника на Цар Освободител се е предвождало от българския цар - Фердинанд и Борис.
- Разбира се. И вие знаете ли кой е националният химн на България тогава? "Шуми Марица". А знаете ли кой е "генералът наш", ами генералът е руският генерал Михаил Григориевич Черняев. Нашите недорасли демократчета, които искат да възстановяват този химн, ако знаеха, че това е руският генерал, щяха да го изхвърлят този химн изобщо. А българското знаме знаете ли как се създава в края на 1876 г. - взема се моделът на руското знаме от хората в Браила и на мястото на синия цвят слагат зелен. Така се получава бяло-зелено-червено. Ако нашите т.нар. демократи разберат, че сме взели модела на руското знаме, сигурно и националния флаг ще искат да сменят, както смениха хиляди други неща. Каквото и да приказват, фактите са очевадни. Преди два дни се върнах от Москва, бях в Българския културен институт в руската столица - трябва да ви кажа, че на срещата, на която представяхме книгата за Левски, половината от хората бяха руснаци, имаше представители на Руската академия на науките, на Московския университет "Ломоносов", и след това задаваха въпроси в продължение на два часа и чакаха на опашка за автографи. Това какво говори? Нищо друго, освен уважение към българите и към личността на Васил Левски.
- Според вас защо отмениха официалното откриване на паметника на Цар Освободител след реставрацията му с руски пари? А отначало много прокламираха, че ще го открият на 3 март много тържествено, с гости от Русия на най-високо ниво и пр. А изведнъж Фандъкова сега казва: това не е важно.
- Може за г-жа Фандъкова да не е толкова важно, но за българския народ не е точно така. Разбирам основанията на господата от ГЕРБ. Когато ти нареждат от едно друго място да не откриваш паметника, друг поклон трябва да правиш. Мисля, че паметникът трябваше да се открие най-тържествено след неговото реконструиране и обновяване, след неговото възстановяване. Това е едва ли не емблемата на София. Самият факт, че българите тогава са поставили в центъра на София този великолепен паметник, говори твърде много за отношението ни към освободителите.
- Как ще коментирате, че всички протести сега искат да се премахнат партиите и да се въведат мажоритарни избори? Избори на личности.
- Не, партиите не могат да се премахнат, защото по този начин се нарушават основни права на хората. Това няма как да стане. Но аз си мисля, че може да се промени в известна степен политическият модел, защото ако това не стане, не е изключено след едно 50-100 години България да я няма. Партии ще има винаги, защото демокрацията без партии няма как да става. Друг е въпросът, че една част от тези партии, които управляваха България, я доведоха до просешка тояга и до това, което става днес на площадите и на улиците.
- Т.е. партиите трябва да си вземат поука?
- Партиите трябва не само да си вземат поука, но трябва да се реорганизират, и аз бих ги посъветвал да прочетат програмите на първите парии в България - на Консервативната и на Либералната. Да прочетат програмата на Александър Екзарх, който е кандидат за българския престол. Като четете неговата програма - социално-икономическа, политическа, ами нито една партия днес не може да направи такава програма. Там се казва какво ще се направи в образованието, какво в здравеопазването, в промишлеността, как българите ще забогатеят, как ще се превърнат в достойни граждани на Европа. Боже мили - това е 1878 г.! Къде сме сега, 135 години след това? Не можем да достигнем това, което хората в България са направили тогава. Партиите да почетат малко история, а ако им потрябват консултации, историците сме насреща. Само че - кой слуша историците и кой се учи от историята?