19 Март 2024вторник05:52 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Нетленно духовно дело

190 години от рождението на големия български книжовник и просветител Найден Геров

/ брой: 45

visibility 2480

Илиана ИЛИЕВА


В дълголетната ни история неведнъж сме заставали пред провокацията да се забравим от чуждопоклонство. Но докъде ще стигнем, ако не опреснявяме паметта си?
...Прочее, угодно е человеку и благост е за отечеството да се завръщаме към съзидателите на духовността и знанието, към блюстителите на родния език и народностното самосъзнание, за да не изсъхнат корените и честта ни, без които днешното време ще премине неразчетимо, а бъдното няма да ни разпознае като българи.
Дадох си сметка, че от средношколския чин не съм се обръщала към личността на този човек и че съм забравила почти всички подробности, освен че той създава първия речник на българския книжовен език, че въвежда празнуването на деня на светите братя Кирил и Методий и че е написал поемата "Стоян и Рада". Обедняло познание.
Найден Геров е роден на 23 февруари 1823 година в Копривщица - осмото поред дете е на килийния учител Геро Добревич Мушек (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта "Българи от старо време". Учи в килийното училище на баща си, после - в гръцко училище в Пловдив през 1834-1836 г., отново в Копривщица от 1836 г. при Неофит Рилски - "патриарх на българските книжовници и педагози", според К. Иречек. Именно по настояване на Неофит Рилски будният копривщенец заминава за Одеса, където завършва с отличие гимназия (1839-1842) и Ришельовския лицей (1841-1845). Оттогава е неговата склонност към филологически занимания, която след време завладява цялото му същество. В лицея следва модерните тогава, пък и днес - администрация, финанси, стопанство. Като студент участва в научна експедиция в Крим и дневникът, който си води, получава одобрението на Императорската Академия на науките. Завършва лицея с отличие, с дисертация върху производството на различните видове стъкло. В европейска Одеса Геров развива многостранните си интереси и отглежда в себе си надеждата, че чрез образование българският народ ще се спаси от безпросветната робска бездна.

Ришельовският лицей в Одеса


След завършването на лицея Геров приема руско поданство, за да служи на България в качеството си на свободен и независим гражданин, а не като "руски шпионин", както внушава извратеното фанариотско съзнание. Геров е първият завършил висше образование българин, който пренебрегва всички възможности за бляскава кариера в чужбина, за да се върне в отечеството и да се отдаде на труд на ползу роду.
По това време Одеса е от главните културни средища на българската емиграция. Геров другарува с Добри Чинтулов, Иван Богоров, Васил Априлов, Захари Княжевски, Ботьо Петков, Сава Филаретов, Никола и Спиридон Палаузови, с госпожица Елена Мутева - единствената жена, член на Одеския литературен кръжец, първата българска интелектуалка. Умна и красива, тя вдъхновява неговите първи поетични опити. Познанията по руска класическа, а и по древна елинска литература водят до копнежа и амбицията на Геров българите на свой ред да имат поезия, основана на живия език от българската народна песен. Найден Геров посвещава на Елена Мутева няколко стихотворения и поемата "Стоян и Рада", чрез които се вписва като родоначалник на българската поезия.
Самата Елена Мутева е тази, която го вдъхновява да започне работата върху речника на българския език, и докато са заедно, той слага началото на епохалното дело в своя живот. Но пътищата им се разделят. През 1854 г. Елена заболява от туберкулоза и умира в Одеса.
Геров продължава своята битка за духовността и ума на българина. Получил дипломата си за висше образование с почести, придобил и руско гражданство, той се завръща в отечеството и става учител в Копривщица. През 1846-1850 г. e преподавател в откритото от него двукласно училище.
През 1850 г. Найден Геров се преселва в Пловдив - твърде гърчеещ се по това време град, където българският език и българското образование са преследвани. Гръкоманията на пловдивчани по това време е прочута. Срещу нея Геров устоява най-вече. В Пловдив Найден Геров е главен учител в новооснованото епархийско класно училище, където преподава български език, църковна и обща история, математика, естествена история и търговия, като за повечето от предметите пише учебници.
Просветителската дейност на Геров довежда до впечатляващи резултати, за които самият той разказва: "На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци... Тоя ден е най-радостният в живота ми..."
Успехът на учениците е признат и от униатския епископ Андрея Канова, който споделя: "Господа, откровено си признавам, че отговорите на много от зададените от мен въпроси сам аз съм научил в Европа във висшите учебни заведения".
Това е звезден миг в историята на родното образование, в училището, наречено по настояване на Найден Геров на името на светите братя Кирил и Методий. Пловдив става притегателен център на просвещението. По инициатива на Геров тук на 11/24 май 1851 г. за пръв път в Българско се отбелязва денят на първосъздателите на славянската азбука, училището е обкичено с цветя и венци от самите ученици. Найден Геров издига и идеята за възстановяване старото славянско име на Пловдив, наричан от турците Филибе.
Училището и къщата на Геров са главният културен български център, но гърците правят донос след донос в Цариград срещу учителя, като изтъкват, че това е един опасен руски агент.
В навечерието на задаващата се Кримска война (1854-56) обстоятелствата за него наистина стават опасни. Като руски поданик той е принуден да напусне Османската империя. Заминава за Русия, където отпечатва първите три букви от речника си в Известията на Императорската Академия на науките, Петербург.
Но родолюбецът не се задоволява само с филологическа дейност. Дипломатическият му ум търси подстъпи към извличането на чисто български дивиденти, докато трае войната и след нейния край. Тогава Геров пише прословутите си "Писма от България" - първите пътеписи в българската художествена литература. Писмата определят нейните задачи, поставят българския въпрос в целия му обхват, с всичката му острота. Те са протест пред политическите кръгове в Европа. Чрез публикуването им в "Одески вестник", сетне и в отделна брошура, се осъществява мисията на автора: да разобличи произвола, фанатизма и разбойничеството, които погубват българите; да очертае политическата и икономическата среда, в която народът бедства - корупцията, беззаконието, обирджийската данъчна система в границите на Османската империя.
Писмата на Геров са част и от неотменната му публицистична борба за църковна независимост - както пред напора на балканските съседи, така и пред Великите сили, от лоното на католицизма. Доколко Найден Геров е намерил верния път да служи на отечеството си, личи от това, че още преди да приключи войната с подписването на мира, султанът е принуден от своите европейски съюзници да излезе с т.нар. Хатихумаюн, който обещава равноправие на християните с турците в империята, лична неприкосновеност, участие в административния живот и пр.
От 1857 г. настава нов етап в живота на Найден Геров: руското правителство го назначава за пръв вицеконсул в Пловдив. На тоя пост той играе изключителна роля в процеса на нашето духовно събуждане цели двадесет години - до Априлското въстание през 1876 г. Заподозрян е като негов подбудител и се налага да дири убежище в цариградската руска легация. Като вицеконсул Найден Геров дейно подпомага изпращането на ученолюбиви деца в Русия. Сред тях са видни личности като първият български историк Марин Дринов (1838-1906), първият български литературен критик Нешо Бончев (1839-1878), Христо Ботев. А когато през 1876 г. е потушено Априлското въстание, Геров остро реагира срещу изстъпленията на османската власт. Действията му са повече на българин, потресен от народната трагедия, отколкото на хладнокръвен представител на руската дипломация - било е време дипломацията да има сърце за народната съдба.
През 1877 г. Найден Геров става управител на Свищов - първият български град, освободен след войната на Русия с Турция. След Берлинския договор се оттегля в Пловдив и се отдава изключително на филологическите си занимания, без да взема участие в службогонството и политиканството на следосвобожденска България.
През 1891 г. издава част от своите записки по българска граматика, които обработва още като студент в Одеса: "Букви Ъ и Ь в старом церковно-славянском язике. С прибавленiями: а) о букве Щ и б) о правописанiи народнаго имени Словянин. Из филологических изследованiй Найдена Герова" (Пловдив, в типографiи Д, В. Манчева, 1891). Главната му цел е да докаже, че днешният български език по звукове и правопис е най-близък до църковнославянския (т.е. старобългарския), но и че книжовният език е жив организъм, отражение на народното творчество, на неговото лексикално богатство. С тези разбирания създава цяла правописна школа, принципите на която изразява и неговият ученик Йоаким Груев в прочутата "Основа за Блъгарска Грамматика" (1858 г.).
След 50-годишен събирателски труд, започнал от даскалуването в Копривщица, продължил по време на езиковедските занимания в Одеса, Крим, Петербург и Пловдив, на бял свят се появява забележителният "Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров". Първият том излиза през 1895 г., вторият - през 1897 г. Приживе Найден Геров издава третия том - 1899 г. На 9 октомври 1900 г. умира. Четвъртият (1901) и петият (1904) том излизат след смъртта му. Делото е продължено от вече обучения му племенник Тодор Панчев.
Съвременният литературен изследовател проф. Владимир Янев напомня, че шестте тома на речника съдържат около 80 000 български думи. "Изчислено е, че за илюстриране на значенията им са използвани около 26 400 изречения от народната реч, близо 5000 откъса от народни песни, над 4000 фразеологични и идиоматични словосъчетания, около 15 500 пословици, поговорки, гатанки, клетви, съхранили бита и психологията на българите през вековете. Нетленно духовно дело!"
Богатият архив на бележития българин е класифициран и запазен за поколенията от неговата съпруга Мария Пулиева, твърде учена за времето си жена, останала вярна на своя мъж и делото му.
Продължителят Тодор Панчев, чието име за съжаление рядко се споменава, издава през 1908 г. и "Допълнение на българския речник от Н. Геров. Събрал, наредил и изтълкувал Т. Панчев", като в края на предговора си отбелязва: "Ние със слабите си сили направихме, щото можахме и както можахме: други подир нас ще направят онова, което трябва и както трябва!"
Дано и днешната памет за Найден Геров послужи за пример и насърчение на всеки наш ученик, учител, писател, публицист, учен, дипломат, политик и радетел на българщината.

 

Премахнете плоския данък

автор:Дума

visibility 363

/ брой: 51

Финансовият министър се сравни с Иван Асен II

автор:Дума

visibility 344

/ брой: 51

Лихварството не е престъпление

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 51

Нов лиценз за площадката на АЕЦ "Козлодуй" 2

автор:Дума

visibility 371

/ брой: 51

Моряците от "Руен" се прибират до 15 дни

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 51

Вучич алармира за сърбите в Косово

автор:Дума

visibility 333

/ брой: 51

Лейбъристи избраха чернокож за лидер

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 51

Накратко

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 51

Едно към едно

автор:Евгени Гаврилов

visibility 357

/ брой: 51

Програмирано лицемерие

visibility 354

/ брой: 51

Новият Наполеон

visibility 343

/ брой: 51

Мисията на патриарх Неофит трябва да продължи!

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 51

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ