Посредствеността, която ни задушава

Стефан Нешев

Нашествието на посредствеността днес в държавата ни е по-страшно и от нашествието на варварите в античността. Правя това сравнение, защото причината и в двата случая е една и съща. А тя е, без да си положил труд, с който да задоволиш растящите си потребности, да се внедриш и да обсебваш, ограбвайки другите. Другите, които полагат общественополезен труд.
 Най-бедствена за обществото и държавата е ескалиращата посредственост в политиката ни. Анализирайки манталитета на политиците ни, си спомням за "Разказът на палача" на Стефан Продев, където осъденият на смърт политик иска да разкаже на палача за идеалите си, защото е убеден, че той ще ги разкаже на друг и така те няма да умрат. Искам да изведа идеалите на съвременните ни политици. На тези от левицата, като ги съпоставям с идеалите на Благоев, Димитров, Сакъзов, А.Москов, Тодор Живков и т.н. Или на тези от дясното политическо пространство и да открия в един от тях качествата на Атанас Буров или Иван Багрянов. Политици, за които политиката е била средство за идейната им реализация. Средство за постигане на цели, които да им дадат възможност да се впишат в историята. Не мога!
Е, не мога да отрека, че и в днешната ни политика има изключения. Макар и рядко, в политиката попада и някой "Дон Кихот", който има идеали и иска да им служи. Но такъв трудно се задържа в нея. Трябва да е много мъдър и със силна воля, защото днес в политиката преобладават потомците на Големанов. Причината да стават политици е келепирът. Личният келепир, защото чрез политиката той е сигурен и бързо се постига. Няма и рискове. Грабиш от обществото и държавата. Тях кучетата ги яли. Нищо не можеш да загубиш. Важното е да спазваш правилото: Ти на мен, аз на теб. И да плюеш политическия си опонент, за да се харесаш на електората. Затова и държавата ни е на този хал. Но нали всеки народ си заслужавал правителството и тези, които го управляват. Някой го беше казал.
 Надникнем ли в науката, и там деградация! Тук-там някой учен, останал верен на научните принципи. Няма да коментирам имена, но не мога да отмина един факт. Поканен в предаването "Графити във въздуха", Евгени Дайнов уведоми българския народ, че вече е станал професор. Станал, защото обичал рокендрола и американската ценностна система. А аз си мислех, че науката и тези, които й служат, се посвещават на нея, за да определят развитието на практиката в бъдещето, отразявайки нейния опит. Какъв наивник съм бил.
  Същото е и в журналистиката. Изградена е върху порнография, интриги, интимни подробности от личния живот на хората и подлизурстване пред силните на деня. Политици или стопански мафиоти. А в електронните ни медии е едно "ъкане" и бързо говорене, като че престижът на водещия се определя от това колко по-бързо и по- неразбираемо говори. Особено в БНР. Там водещите, които не ме дразнят с изказа си и темите, които дискутират, са двама-трима. Е, и в журналистиката има изключения. Както журналисти, така и медии. Но като цяло журналистиката не може да се квалифицира като обществена институция, която е духовен водач на народа и негов нравствен коректив. Напротив, превърната е в проводник на долни страсти и комерсиална пропаганда.
  Да надникнем и в образованието ни. Във всичките му степени. Ще открием, че е комерсиално и безотговорно към бъдещето на държавата. Образователният процес протича формално и без да е осигурен с необходимите ни кадри, специалности и информационно изграждане. Без да е във връзка с бъдещото икономическо и научно развитие на държавата. Без самочувствието на учители и преподаватели, че са тези, които носят отговорност за бъдещето на държавата. Потвърждение на това е един факт от родния ми град Русе от времето след освобождението ни от турско робство. Събрал се неукият, но рационален в действията си и в идеите за бъдещето си русенски еснаф, за да реши, кого да назначат за директор на прогимназията. Оценявайки, че от подготовката на децата им ще зависи съдбата на стопанската им дейност и развитието на града, решават да назначат за директор и при това с висока заплата, бъдещия премиер на държавата Драган Цанков. Сега ситуацията може да се обобщи с перифраза на думи на Радой Ралин от близкото ни минало: В креслото на Вазов някой си Игнатов.
Може ли да се промени ситуацията? Можем ли отново да станем уважаван народ и успяваща държава? Как можем да го направим? Ще отговоря с алегория на една случка от спорта - финалния мач на Георги Константинов на олимпиадата в Германия. Треньор на националния ни отбор по бокс е Деканоров, специалист от бившия СССР. До ринга се доближава отговарящият за спорта в ЦК на БКП Трендафил Мартински и за да насърчи нашия състезател, му казва: "Гошо, ако биеш, отвън те чака "Волгата". Деканоров го отпраща с думите: Трябва да бия заради знамето на България." Нямам какво да добавя. Тези думи съдържат всичко. Идеология и патриотизъм.