Падне ли шистовата забраната, пада и правителството

Ангел Славчев е на 31 г., вишист. Професионално се занимава с информационни технологии. От 7 години работи в ИТ сектора като ръководител на отдели. В момента ръководи отдел с над 30 служители. Политическите си занимания възприема като хоби. Ролята му в антишистовата кауза е на главен координатор за цялата страна. Славчев се ангажира и с редица други обществени и социални проблеми. През 2010 г. стигна до 6-о място на реалити предаване по БНТ " Големият избор 2", където отстояваше тезата за референдум за американските военни бази, прибиране на военните ни контингенти от чужбина и за неразполагане ПРО на българска територия.

Цитат
Корпоративни интереси и грабеж са в дъното на "натиска" за шистов газ

- Господин Славчев, темата за шистовия газ стигна и до Европейския парламент. След като България беше една от първите страни в Европа, които повдигнаха темата, следите ли как се развива тя на европейско ниво?
- Много е важно да се отбележи, че България и Франция са двете страни в ЕС, които са наложили забрана върху технологията за добив и на шистов газ. Българската забрана е най-точно формулирана и служи за пример по целия свят. Почти няма държава в света, от която да не са се свързали с нас, за да им дадем нашите формулировки за тази забрана. Хубавата новина за всички е, че Европейската комисия излезе с доклад, в който изрично призовава технологията за добив на шистов газ (хидрофракинг) да не бъде прилагана там, където има гъсто населени райони и във вододайни зони заради нейния опасен за почвата и хората характер. Използваните при фракинга течности се считат за опасни отпадъци. Дори някоя компания да намери зона, където няма питейна вода, е длъжна да мине през оценка за въздействие на околната среда. Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните реши, че ЕС няма да финансира и изследвания в тази област. Този доклад предстои да бъде гласуван в Европарламента.
При нас основната борба беше и продължава да бъде за златна Добруджа, която не само е най-плодородната земя в България, но и под нея има огромен воден басейн, снабдяващ с вода цяла Североизточна България. Това е единственият водоизточник там и е с големина над 13 хил. кв. км. С други думи, нашите доводи и аргументи бяха дозащитени и на европейско ниво. Въпреки засилените лобистки атаки на различни посланици и енергийни "експерти", ние, българите, станахаме за пример с това, че реагирахме навреме, преди да е станало късно.
- Светът отбеляза своя ден срещу фракинга, България взе ли участие в тази международна инициатива ?
- Този ден бе много специален за всички ни. 22 септември е денят на Независомостта на България и е национален празник, а същевременно се превърна и в световен ден срещу фракинга. Празникът бе отбелязан в над 5 града в страната и през целия ден в над 300 различни точки на планетата се организираха прояви, обединени от идеята за пълна забрана на добива на шистов газ. Това бяха протестни шествия, митинги, прожекции на филми и концерти. Ние раздавахме хляб, като с това искахме да покажем, че борбата е именно за него. Организацията на Световния ден срещу фракинга е доказателство за това, че антифракинг активизмът е истинска гражданска инициатива, която не робува на политически или корпоративни лобита.
- Вярвате ли на уверенията на властта, че мораториумът върху шистовия газ ще остане?
- Искренно признавам, че не им вярвам. Няма как и да вярваш на хора, които те гледат в очите, наричат те лъжец и те питат колко пари си взел, за да защитаваш тази кауза. Как да вярваш на хора, които не могат дори да си представят, че съществуват граждани, чиято мотивация да защитават земята, водата и природата няма финансово измерение? Няма как да вярваш на хора, които видимо обслужват частни интереси и нехаят за собствената си родина. Управляващите се опитаха да отменят забраната, като създадоха поредната парламентарна комисия. Тя имаше задача да разгледа добрите практики, да изслуша аргументите и на двете страни по т.нар. технология "Хидравлично разбиване" и да внесе по-добра регулация и контрол в сектора. Фактите говорят сами за себе си. Ние инициирахме научна среща, на която 32-ма учени и специалисти в различни области от цялата страна казаха своето категорично "не" на тази технология. Целта на срещата беше да съберем специалисти от геолози през почвоведи и биолози до химици и токсиколози, защото тази технология не засяга само един елемент на околната среда. Въпреки че тази среща излъчи и свои представители в тази комисия, на тях думата не им бе дадена нито веднъж официално. Много е трудно, да не казвам невъзможно, да имаш доверие на хора, които ти обещават нещо, а зад гърба ти говорят и правят друго. Визирам отношението на г-н Диан Червенкондев, който е председател на тази комисия и още през юни пое ангажимент всички внесени материали от наша страна да бъдат качени на страницата на НС. Качили сме на електронен носител над 5000 страници документи и научни доклади за опасностите, които крие тази технология. На последното заседание на 19 септември т.г. се оказа, че те не само не са качени в сайта, а дори не са предоставени на депутатите от комисията.
През цялото това време на интернет сайта на НС седят документи, които се тълкуват единствено в полза на тази технология и представляват становища на няколко професори, които са в чист конфликт на интереси поради професионалната им обвързаност с добивните компании. Нима някой очаква "кучето да започне да лае срещу стопанина си"?! На всичкото отгоре комисията от 3-месечна стана 6-месечна, изготви доклад и го представи на депутатите в пленарна зала. Решението на комисията бе прието от НС, като се промениха и няколко формулировки в него - една от най-важните бе, че се забрани добивът на газ от въглища поради голямата опасност, която представлява начинът на добиване. След това решение всички ние смятахме темата за приключена и е време да обсъждаме писането на закон, който да забрани фракинга!
В крайна сметка в заседанието от 19 септември се оказа, че г-н Червенкондев предлага срокът на комисията да се увеличи с още 6 месеца и група депутати да се разходят до Тексас и Полша, за да изследвали опита там. За сметка на данъкоплатците, разбира се. Излиза, че управляващите не вярват на 5000 страници научни доклади или не желаят да ги прочетат, вместо това искат да се разхождат по света! Вие бихте ли имали доверие на тези хора ?
- Напоследък в медиите се води масова кампания за преобръщане на общественото мнение по темата за добива на шистов газ. Кой стои зад нея?
- Наистина се наблюдава много сериозна кампания с цел обръщане на народното мнение, и то - подплатена с много пари. Непрекъснато сме свидетели на платени статии и срещи, които обясняват колко е полезна тази технология и как всичко било въпрос на регулация и контрол. Зад нея видимо стоят големи компании, чийто интерес бе накърнен. България е рай за тези международни компании, като започнем от смешните концесионни такси (до 8%, а историята не познава по-голям от 3%) и стигнем до нулевия контрол. На всичкото отгоре им предоставяме и сигурен пазар. Като цяло страната ни е газифицирана на много малък процент, но, от друга страна, имаме топлофикациите, които на година имат заделен бюджет от около 3 млрд. лв за гориво. Е, вие ако сте частен предприемач, няма ли да изберете тази "бананова република" и да си сложите сондите, без да ви интересува дали ще я отровите за стотици години напред?!
- Министри започнаха да намекват, че България трябвало да опознае своите природни ресурси - виждате ли в това намек за различна политика по темата?
- Това са изказвания от пълна некомпетентност и за жалост ги слушаме прекалено често. България има създаден толкова голям геофонд, че няма квадратен километър, който да не е изследван до 1989 г. След това този фонд започва да преминава в частни ръце и сега последиците са налице. Идват разни инвеститори и си купуват части от фонда, а след това предявявт желание да правят проучване в дадени региони и едва ли не се гордеят, че са открили нещо. По българското законодателство всяка фирма, на която е дадено право да проучва терен и тя направи геоложко откритие в него, след това го регистрира като търговско откритие и получава автоматично право да го ползва на концесия за следващите 35 г. плюс още 15 г. по решение на МС. Не мога да нарека всичко това политика, то е чист грабеж!
- Дали действията на правителството не са опит да се приспи отново общественото мнение и да се действа след това?
- Интересен е фактът, че обществото ни е много мъдро, от една страна, и импулсивно на моменти - от друга. Мисля, че в момента много социални проблеми са легнали на плещите на това общество и то е поставено в ъгъла без особени варианти за изход. Освен в икономическа и финансова криза, сме в много дълбока политическа и социална криза и това се отразява много на съвременното ни гражданско общество.
Ние продължаваме да веем знамето на обединението и това е успешната формула. От самото начало се обединихме на гражданско ниво, като поставихме нашите идеологически, партийни и верски виждания на заден план и заедно се борим и до ден днешен, защото се борим за България. Темата шистов газ продължава да бъде единствената кауза, която може да консолидира обществото и всеки, изправил се на пътя й, да бъде пометен.
- Промениха ли протестите срещу шистовия газ обществената атмосфера в България?
- Миналата година се шегувах с приятели, че успеем ли да се преборим с шистовия газ, ще отворим кутията на Пандора и протестите ще станат всекидневни. Оказах се повече от прав и това ме прави щастлив. Антишистовата кауза запали искрицата и хората в цялата страна тръгнаха на поход срещу всички безобразия в тази държава.
Първо, показахме, че не е нужно някой да ти плаща, за да се бориш за това, в което вярваш и отстояваш. Второ, показаххме, че всичко зависи именно от нас и много хора успяха да излязат от оковите на пагубното мислене "нищо не зависи от мен, за какво да се боря!" Трето, показахме как се прави самоорганизирано гражданско общество, без лидери и без племенни водачи. Всички бяхме равни и решенията се взимаха с консенсус. Четвърто, но много важно - показахме, че България има бъдеще. Има млади, силни и солидарни хора, които са готови на саможертва в името на доброто бъдеще. Това бе послание за цалата нация, че надежда има и тя е в самите нас.
- Очаквате ли още протести?
- Като кординатор на антишистовата кауза се занимавам с тяхното организиране, а не с очкаването им. Отговорът ми е: Да! Протести ще има в цялата страна, ще има и извън пределите на нашата граница. Имаме ядра в цялата страна. Всичко зависи от решенията на управляващите. Падне ли шистовата забраната, пада и правителството.