Оптимистично за старостта

Тялото старее, душата богатее - тази мъдра мисъл е древна, проверена от хората през вековете. За жалост сега много от младите не я осъзнават. Ще я разберат, но ще бъде късно за тях и за тези, които са около тях. Припомням тази сентенция на възрастните за кураж, а на младите - да се позамислят, преди да отрекат старите хора. Искам още да ги предупредя, че времето лети и няма да усетят кога и те ще остареят. Не е случайно, че на входа на гробищата в Рим се чете надписът: "Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което бях аз". А най-много искам да утеша възрастните, защото много горчилки им поднесе "новото време"! Знам, че те са силни и умни хора, патили са и препатили, че те сами са оценили всичко и всички около себе си, че от висотата на своя живот и жизнения си и професионален опит нямат даже нужда от "нравоучения", но знам и нещо много важно! А то е, че

възрастта се нуждае от признаване

от уважение, от почит! Тя заслужава ДОБРИ ДУМИ!
Учените казват, че ние до 25 години растем, после съзряваме, но и... започваме да стареем. Нали знаете, че Данте казва за своите 33 години, че е на "попрището жизнено в средата". Не звучи оптимистично, но е факт! Какво да правим. Това е физиологията, такъв е животът. Кратък е! Но е и достатъчно дълъг, за да го изживеем добре, пълноценно и честно!
Вчера в трамвая с мъка се качи една възрастна жена с патерица. Обърна се първо към ватмана и му благодари, че я е почакал да се "покатери по високите стъпала", после седна и рече: "Щото аз съм на 83 години и смятам да живея още толкова!" Да знаете само как се развеселиха пътниците! Засмяха се хората, усмихваше се и жената. Тя беше умна и силна - надвила бе болките си и умееше да се шегува със себе си и със света! Толкова мило ми стана. И сякаш от този момент денят ми потече по-леко. Защото не се среща често такъв оптимизъм, такава вяра, толкова ведър  хумор  в намусеното ни и недоволно ежедневие.
Сега повечето млади и даже невръстни седят на седалките в превозните средства, гледат през прозорците, а някои ученици си простират даже дългите крака по пътеките. Стари и немощни хора едва се държат на крака, натоварени с покупки. Чуват се груби фрази: "Защо тия пенсии не си седят у дома, ами се мотаят по трамваи и тролеи, та пречат на работещите". Мили Боже! Та нали тия пенсионери са техни родители, техни деди, които тичат по пазари, за да ги хранят, за да им приготвят онова, което обичат те - техните деца и внуци! Колко им трябва на старите хора. Те с малко храна се задоволяват, спят вече по-малко, по-малко и по-трудно се движат и си износват старите дрешки и обувки. Само ако знаеха младите колко ще спечелят, ако им подадат ръка, ако им отстъпят място, ако им кажат само една ласкава дума! Защото те, "старите, вече са

по-близо до звездите

отколкото на земята" и са щедри - отварят лесно душите и кесиите си за обич и за доброта, ако са удостоени с уважение.
Още с началото на сегашната "промяна" неистово се отрече трудът, идеите и въобще животът на зрялото поколение у нас. Хвърли се пренебрежение към тях и това се отрази на отношението на младите към възрастните. Но и властта доказа своята политика към пенсионерите, като ги остави с мизерни пенсии и те станаха зависими от деца и внуци. И сега е почти невъзможно пенсионерите да си плащат огромните сметки за собствените си жилища, градили ги, купували ги с дълъг и мъчителен труд. И започнаха да гледат на възрастните  като на излишни хора в обществото.
А възрастта над 60 години също има своя хубост, своя красота и свое предимство. Нима българските граждани в пенсионна възраст не заслужават отдих, почит и уважение?!
Хората от това поколение са натрупали не само години, но и жизнен и професионален опит, солидни и сигурни умения и каквото и да правят, те го извършват много по-ефективно. Не бива да се забравя, че годините, опитът са и солидна инвестиция! И обществото ще спечели, ако предвидливо използва натрупаните духовни и практически съкровища на възрастното поколение. Пенсионирани добри специалисти могат да бъдат консултанти, съветници - да се използва техният ум, тяхното теоретично и практическо богатство,  за да се учат и възпитават младите.
Хората над 60 години са се сблъсквали с живота. Те са, както се казва, "стреляни зайци" и не се плашат, не приемат трагично нещата. Усвоили са вече изкуството да живеят, да работят. Умеят по завидно прост начин да си подреждат живота без хаос, без рискове и са си изработили един проверен и умерен ред, в който се вписват сигурно и надеждно. И в чувствата си възрастните са вече по-умерени, по-спокойни и затова са и по-умиротворени. С мъдростта си те приемат нещата по-вярно и сега вече могат да изпитват по-трайни  чувства.

Те знаят сладостта и горчивината на живота

Често те са по-доволни, по-щастливи от младите, които не ценят мига, не оценяват истински живота и понякога експанзивно влизат в рискови битки. Възрастните хора се съсредоточават само върху стойностните неща в живота, те знаят кое носи истинска радост и трайно щастие.
На мода е една програма за "активно стареене". Не е съвсем точно нейното наименование. Защо "активно"? Да не би да означава бързо да стареят? Или означава все още активно да се включват в живота? У нас пенсионерите са най-заетите хора. Те са тези, на които се разчита за домашната работа, за помощ в отглеждането на внуците. Няма по-необходими хора в семейството от пенсионерите - за работа, разбира се! Не ги търсят за отдих, за културни развлечения.
Редно е да се "остарява бавно", красиво, полезно, с удоволствията на мъдростта и спокойствието на златните години! Защото "не е много важно на колко години си, а на колко се чувстваш" - това е също проверена мъдрост. Колкото и да е по-трудно на възрастните да помнят нещо конкретно, те умеят да приемат голяма информация и най-важното е, че могат да се ориентират в нея, да я поставят на точното й място в мозъка си и да извадят от нея безпогрешни изводи. Има и една друга истинска мисъл - "Ако младите знаеха и ако старите можеха!" Затова е

най-добре да са заедно

за да имат успехи делата им общи! Това е истинското, "активното" отношение към възрастните.
Обидно е, че властващите, младите предадоха старите! Но не бива възрастните да се отчайват, не бива те сами да се предават. Защото мъдреците ни казват, че предназначението ни не е да съществуваме, а да живеем, да се радваме на мига! Още Сенека казва, че "животът като баснята се цени не по дължината си, а по съдържанието си". Затова възрастните не искат много - те са щастливи с малкото, но ИСТИНСКОТО! Уверили са се, че "богат е не този, който има много, а този, който не иска повече!"
По-рано в нашето училище се възпитаваха децата с хубавите и поучителни приказки за предназначението на възрастните в обществото. Подрастващите четяха за сина, който криел стария си баща от лошия цар, дето поръчал да изоставят старците в дългия път към други страни. Но после, когато умните и практични съвети на стареца спасили хората от явна гибел, когато неговите знания посочили верния път напред, царят осъзнал грешката си в отношението си към старите хора. Много наши и чужди приказки учеха децата да почитат, да уважават, да се грижат за дедите си. И да се съобразяват с техните мъдри напътствия! Дали и сега нашето училище учи и възпитава така децата? Съмнявам се, защото чувам само грубости и обиди от страна на учениците към старите хора!
Търпеливи и благородни са възрастните хора у нас. Те се радват на красотата, хубостта и чара на младите. Готови са да им помогнат, да ги предпазят от грешки, готови са да им подадат ръка, за да вървят заедно по трудните пътища на днешния ни несигурен живот. Иска се само вярното и преданото сътрудничество между стари и млади! Тогава възрастните

ще простят грешките на младите

ще забравят пренебрежението им към тях. Върви сигурно напред само онова общество, което има положителна и грижовна политика към децата, към старите хора и към нуждаещите се от помощ болни.
Историята, литературата, изкуството са ни доказали какви шедьоври са създадени от хора в напреднала възраст. Нали Вазов написа най-хубавите си любовни стихове в златната есен на своя живот и тогава се роди стихосбирката му "Люляка ми замириса"? Нали Чарли Чаплин е безспорната опора на актьори, на мъже, на бащи, на съпрузи за жизнено дълголетие, за големи успехи в много късна възраст? Колко още такива примери има в човешката история! Примери за продуктивност, за изобретения и сериозни научни изследвания в старостта. В напреднали и социални страни, като Швеция, Япония, се ценят много възрастните хора. Там властващите знаят не само как да се грижат за тях, но и как да използват натрупаните от тях знания и умения. Дано и нашите държавни ръководители да се поучат, да създадат такива социални програми, в които да могат да се включат жизнени, опитни, знаещи, можещи пенсионери. Това ще е само от полза за обществото, за младите, а и за самите пенсионирани специалисти, защото ще се продължи тяхната активност, ще се удължи и техният живот! И ще се възвърне тяхното самочувствие. А в управлението на държавата ни трябва да има и пенсионери, които не само да защитават правата на хората в есента на живота им, но и да бъдат златната, сигурната, умната опора на младите, за да ги поучават, за да ги предпазват от грешки.
Старостта не е порок! Тя е естественият ход на живота. Тя е единственият начин да живее повече време човекът на този бял и хубав свят!