Политици, управленци, не ни разделяйте!

В нашата кръстопътна земя, в нашата мила България хората винаги са живели ЗАЕДНО! Никога не е имало вражди, делби между етноси, защото големите опасности са били извън границите на държавата ни. И народът се е обединявал, за да брани родината си.
Така - заедно, са живели винаги хората и в моя роден Пловдив, в този древен град, където са се срещали епохи, култури, нрави, носени от различни краища на света. Живели са НЕРАЗДЕЛНО българи, гърци, турци, евреи, арменци, цигани... Били са като едно голямо семейство! Някога те не са знаели днешните думи "глобализация", "интеграция", "толерантност","космополитизъм"... Просто са приемали своите различия като даденост, която им е разнообразявала живота, обогатявала е всекидневието им. И се раждали весели истории от техните специфични особености, които подслаждали еднаквостта на катадневието им. От уста на ухо се носели шегите и анекдотите за евреи, арменци, цигани... Защото само политици и държавници са ги делили. Те били тези, които кроили, прекроявали държави, местели граници, издигали стени между хората, хвърляли ги един срещу друг в кръвопролитни и убийствени разпри и войни.
А хората са знаели, знаят и днес - няма разлики, които да ги делят, нито физиологични, нито расови, нито верски! Животът ни човешки е кратък сън тук на тази приказна синя планета Земя, която е наш общ дом, за който трябва заедно да се грижим, за да го опазим за нас, човеците!
Когато бях дете, в Пловдив още имаше квартали, махали, условно наречени "еврейски", "арменски","цигански". Това деление вече е спомен. Младите почти не знаят някогашните наименования на частите на града. Още много отдавна жителите започнали да се омешват, защото са дишали един и същи въздух, пили са една и съща вода, често се женели помежду си и от тия смесени бракове се раждали деца красиви, умни, работливи, които също се влюбвали в този приказен град Пловдив, където устройвали своя семеен и професионален живот.
Една лека ограда ни делеше в родния ми дом в Кършияка със съседите ни турци, но през нея колко баници, баклави, халви, теквеници си предавахме! Празниците ни ставаха ОБЩИ! Смехът, плачът прелитаха през тарабите и правеха по-леко съпреживяването на семейните тревоги, скърби, радостни и щастливи мигове. После ученичеството ми премина в Мараша, в еврейската махала. Повечето от съседите ни по това време (1949 г.) се изселваха в Палестина - така казваха на новата си държава. Много от съкварталците ни отидоха, единици се върнаха, други се преселиха после в Швейцария, в Испания, в САЩ. Родните им къщи останаха тук, в Пловдив. Как ли са ги сънували, как ли са се пренасяли денем и нощем в града на тепетата, как ли са звънели в душите им песните на птиците, думите на приятелите им, словата на учителите им. Някои от тях си идваха, плачеха от радост, като се срещахме, търсеха с очи и сърце спомените си детски, младежки, семейни... Не помня да е имало ДЕЛБА помежду ни, която да ни е ограбвала физическо, умствено, душевно. И със съседите евреи си подавахме съдове с национални вкусотии, разменяхме си рецепти за манджи, сладкиши. Евреите в града ни се занимаваха с търговия. По-бедните, по-необразованите търгуваха със семки, ядки, с печена тиква и с "магазинче"-подвижна количка, успяваха да изхранят себе си, семействата си, че и дом да си построят. Нямаше еврейско семейство без собствена къща. И днес едни от най-хубавите къщи в Пловдив са останали от заможните евреи. Те имаха магазини за платове, за обувки, за кинкалерия на Главната улица на града. И как умееха да посрещат клиентите, да ги предразполагат, да им угаждат. Беше невъзможно да излезеш, без да си купил нещо! Защото те умееха да правят от търговията почти изкуство. Не е случайно, че се носеше една приказка за стар евреин, който умирал и жена му довела цялото домочадие при него, за да се простят. Той слушал как тя изреждала синове и внуци и казал: "Е, всички сте дошли. Ами кой е останал в магазина?" От евреите пловдивчаните са взели - "купили" тяхната предвидливост, пестеливост, благоразумие. Така са оцелели здравите корени на еврейския народ, пръснат от безмилостната история по  света.
Имам много приятели и арменци. Те са сърдечни хора със златни ръце - прочути майстори златари, часовникари, шивачи... Захвърлила ги е съдбата по разни краища на Земята, но те са съпричастни един към друг, трудолюбиви и необикновено жизнени, витални, весели. Спътници неизменни в живота им са песните, музиката, шегите. Нали помните, че до последните дни на тежкия живот на големия ни поет Яворов верни му останаха приятелите арменци, в чиято компания той се е чувствал добре? Затова им е посветил едно от най-хубавите си стихотворения "Арменци". А те са народ благодарен, признателен! Издигнали са му паметник в Ереван - красивата столица на Арменската република. Паметник на Яворов те посреща и в духовното им средище в Стария Пловдив, където живее голяма част от арменската общност. Особено мило е да слушаш жизнените им песнопения, да чувстваш сплотеността им, загрижеността им един за друг. Това ги е съхранило, спасило в жестоката съдба, която им е отредила историята. А те са и още големи математици, астрономи, композитори, музиканти, певци! Надарен народ! Няма да забравя как в автобусната си екскурзия из Ереван спряхме до едно голямо, но не особено интересно здание и се питахме какво ли ще е това, а екскурзоводката ни рече, че не бива да сме дошли тук и да не сме видели "Радио Ереван", откъдето почват много от арменските вицове... И в родния ми Пловдив арменското присъствие винаги е било ярко и важно. До голяма степен чарът на града на тепетата се дължи и на своеобразието, което му придава неговата арменска общност, живееща и до днес около и в Стария град.
В Пловдив са много и циганите.       България е на кръстовище и по земите й са минавали много народи. Но знаем, че точно от смесването на боите се раждат прелестните картини, та и нашите красиви хора са родени от омесването, от сливането на различното. А появилите се напоследък противопоставяния на различните етнически общности са пак от управляващите, от икономическите сблъсъци, които дойдоха от тоя безкраен преход към "нов живот"! Икономическите сътресения разместиха улегналите пластове в многонационалните ни етнически прослойки, забравиха си, объркаха си местата много от хората. Иначе мъдрите знаят и помнят, че добротата, хубостта, красотата се ражда от пъстрото, от разнообразния колорит!