Приватизация и планиране

Павел Маринов
председател на БСП в Бургас

Цитат:
"Приватизацията е като лекарство, полезна е, ако се ползва в правилния момент и доза, у нас се използва за храна!"
 Фейсбук

Какво ни донесе Законът за приватизация от 1992 г. и неговите 42 изменения и допълнения досега?
Какви бяха очакванията към закона през 1992 г. и какви са резултатите от неговото приложение сега, в края на преходния период?
Реши или задълбочи проблемите в индустрията приложението на този закон?
Помогна ли приватизацията за привличането на инвестиции в увеличаването на стойността и качеството на закупеното имущество, за качеството на работните места, за производството на конкурентни продукти, за подобряване статуса на българската икономика?
Или, доколко устойчиви нормативни актове създаваме? Как ги прилагаме?   
Дейностите, свързани с управлението на държавната и общинската собственост, показват през изминалите години две тенденции:
1. Отдръпване на държавата от отговорността и като управляващ субект в реалния сектор.
2. Неспособност от страна на държавата да определи границите между обществения и частния интерес в процеса на отдръпване.
Всички правителства през последните 20 години имаха различен принос в процеса за прехвърляне на части от индустрията от държавния в частния сектор. Това носеше

добър политически ефект

за тези, които използваха тезата за "лошата комунистическа индустрия", която трябва да бъде преобразувана в "по-добра, т.е. капиталистическа".
Правилата за смяна на собствеността, когато тя е държавна, и интересът, когато той е обществен, са изцяло анонимни. За сметка на това продуктът, крайният резултат от процеса на смяна на собствеността, е посочването по законен път името на новия собственик на обекта на обществен интерес, предмет на приватизационна сделка.
Бързият преглед на текстовете на ЗППДОП и ЗПСпрК, които определят начините за промяна на собствеността на предприятията от държавна в частна, показва, че в закона през 1992 г. има предвидени 14 начина за това, а в закона от 2002 г. - 5.
Това са текстовете, които носят смисъла на целия закон. Философията на закона е в определяне на пътя, по който държавната, регулирана икономика трябва да стане частна, пазарна, либерална, а посочените текстове определят как ще стане това.
Няма по-важен закон за българската индустрия от закона за приватизация през последните 15 години. Това е базата на нормативната ни уредба, която управлява основните икономически отношения в България през периода на прехода.
 Може ли една либерална стратегия за преобразуване на икономиката да постигне целта си само чрез определяне на начини за продажба на държавни активи?

Свободата при избора на възможности

за промяна на собствеността през 1992 г., когато започна този процес, беше много по-голяма в сравнение със сега действащия закон. Преференциалното участие, отдаване на управление с клауза за изкупуване, разсроченото изплащане на РМД е опит да бъде оценен "личния принос" на работещите в предприятията. Големи части от реалния сектор бяха приватизирани по тези начини. В същото време имаше предвидени способи за приватизация, които се оказаха неизползвани или бяха прилагани рядко: отдаване под управление с клауза за изкупуване, отдаване под наем с клауза за изкупуване и др.
 Обективен е изводът, че първоначалното либерално залитане към предоставяне на повече възможности през годините е преминало към един по-сдържан и регулиран процес на продажба.
Оказа се, че продажбата, сама по себе си, не е достатъчен способ за превръщане на централизираната икономика в пазарна. Много групи предприятия престанаха да съществуват след приватизацията, след

мъчителните процедури на ликвидация

и несъстоятелност, като десетки от тях дори не дочакаха приватизация. Това беше обяснено с простата логика на конкуренцията в свободното пазарно пространство.
Причините за изчезването на цели звена от технологичната верига на някои производства не бива да се обяснява само с начините на приватизация. Не можем да обвиним РМД закупило дяловете на предприятието, в което хората му работят за това, че например инфраструктурата, която използва то, е продадена на друг собственик.
 Причините за неуспешната приватизация се крият в предходния процес - демонополизацията. По този начин се определи юридическата самостоятелност на "играчите" в нашата икономика,  преразпределиха се материални активи и пасиви, определи се продуктовата и суровинната самостоятелност на тези нови "лица". Държавата с един акт от 1991 г. децентрализира икономиката и се опита да създаде конкуренция на свободни и независими стопански субекти. Правно обосновано, но икономически нелогично. Не се отчетоха технологичните и търговските зависимости на тези нови субекти. Това не бяха свободни пазарни "играчи", защото, когато бяха създавани, бяха  зависими един от друг поради съвкупност от технологични и логистични причини. Икономиката, която до този момент беше експортно ориентирана с близо 60% от общия си продукт, беше подчинена на обща логика. Оборудването на общия технологичен парк, внедряването на технологии, ценообразуване, търсене на нови изделия и пазари за тях беше планиран процес. Единствената посока, в която можеше да се развива конкуренцията у нас от този момент, беше надолу.

Останаха няколко изключения

спасени от този процес поради субективни причини: къдърен мениджмънт или късмет.
Очакванията на голяма част от участващите в процеса бяха, че приватизацията и естествената конкуренция ще създадат новата икономика на България. Формалното налагане на този принцип по отношение на прилаганите методи за приватизация от страна на държавата към този процес доведоха до оголване на технологичния парк, загуба на квалифицирани кадри за реалния сектор, намаляване на инвестиции за нови изделия и като цяло - загуба на конкурентна способност на нашата икономика.
Планиране на раздържавяването! Защо не?
Логично е индустрията, която е създадена по планов път от най-големия капиталист - държавата,  да бъде планирано раздържавена, за да бъде съхранена. Подобен подход би създал условия и за нейното развитие. Разбира се, това е риторичен въпрос. Процесът е започнал отдавна и нанесените щети не могат да бъдат поправени. Дори използването на спекулативната теза за "справедливата национализация" от някои политици вече не се приема сериозно от хората.
Сега по-актуален става въпросът за планиране при изграждане на новата икономика на България. Това е нещо ново за нашата страна. Планиране в условията на частна собственост, свободно пазарно поведение и общ европейски пазар. Постигането на по-висока цел от нашата индустрия при тези условия може да стане само с планиране за дълъг хоризонт. Всъщност стратегиите, които Европейският съюз изисква от нас, за да защитим участието си в следващата рамка на плановия период, са нещо такова. Друг е въпросът какъв смисъл влагаме ние в това. Досегашният български опит се вмества само в усилия за усвояване на средствата от програмите. Безспорно това е свеж ресурс за икономиката, но е далеч от достатъчно, за да изпълни предназначението си. Докато усвояването на  средства не се подчинява на планирано изграждане на логистично свързана и технологично обвързана

икономическа система с общ продукт накрая

то ще бъде безполезно за общата цел на икономиката. Може да носи временни ползи за бенефициентите, но и те угасват с времето, защото няма какво да ги поддържа.
Подходът към планирано инвестиране в икономиката, както и създаване на правила, подпомагащи този процес, може да спре постепенното обедняване на нацията. Преодоляването на разкъсаността на връзките между отделните икономически сектори и подотрасли ще гарантира работните места, ниската себестойност, суровинната обезпеченост и износа на стоки, а не на суровини.
Възможно ли е да се постигне това? Защо не?
Ако една стратегия обхване всички сфери на управление на стопанството и бъде "приземена", като общите, абстрактни, теоретични принципи, заложени в нея, бъдат сведени до конкретни икономически продукти. Като отчита разликата между държавна и частна собственост и определя ясно границата на отговорността и на двете в процеса на "производство" на тези продукти. Като използва методите на приватизация в помощ на този процес, а не в негова пречка. Като консолидира суровинната и продуктовата структура, а не я разбива. Такива продукти могат да бъдат предмет на оценка от свободния пазар. Тогава призивът: "Купете българското!" ще носи икономически и емоционален смисъл, защото няма да се чудим както сега: "А кое е българското?". Тогава фактът, че светът е глобален ще бъде в полза на нашето присъствие в него, а не пречка.