Демократичен фашизъм

Никола НИКОВ

Точното определение на едно явление е първата крачка към истината
Древнобългарска народна мъдрост


Когато се говори за "фашизъм", обикновено се подразбират концлагери, геноцид, агресия, е, разбира се, и магистрали, и възстановяване след версайския погром, и национална банкова система, и национален капитал, и национална култура, макар и малко прекалено. Малко ли и колко малко?
Едно от най-ранните и обективни определения за фашизма го представя като "изчадие на финансовия капитал", т.е. власт, взета чрез народа, но упражнявана от "партиен апарат" в изгода на "финансовия капитал".
Тук трябва да поясним какво разбираме под "в изгода на финансовия капитал" и кои са признаците за проява на тази изгода.
Финансов е оня капитал, който в момента не произвежда и не доставя нищо, но може, когато си поиска, да произвежда каквото си поиска, където си поиска, и то на социална цена, каквато той поиска, и да търгува с произведеното там, където най-много му се иска.
Но това не е ли "античовешко", не е ли това против общия интерес на всички граждани на държавата?
Ако допуснем, че това е така, т.е. античовешко, то как финансовият капитал да реализира собствените стремежи за постигане изгода само за себе си? Най-добрият начин е, като завземе властта! Но как да стане това в условията на продължително мирно и безконфликтно съществуване, в условията на политическо и икономическо сътрудничество между водещите държави в света? А в условията на демокрация?
Единственият и изпитан в историята начин е, като създаде

послушни на волята му партийни образувания

чрез използването на демократичните нагласи в обществото за раздуване на демагогия и превръщането на народа в безпросветна тълпа, загубила представа за справедливите закони на своя начин на живот и източниците на собственото си благополучие.
Но това е политическият режим "охлокрация", описан още от Аристотел, визирайки порядките в Атина по времето на Перикъл. Аристотел пръв разглежда охлокрацията (букв. от гръцки - "власт на тълпата", "власт, произтичаща, дадена, взета с помощта на тълпата") като една от трите форми, изродени от чистата форма на демократичното управление. Охлокрацията е характерна за преходни и кризисни периоди, когато легионите на Римската империя поставяли на трона императорите, обикновено техни военачалници и лидери (тук и нататък по Уикипедия).
Полибий във своята "Всеобща история", като подчертава генезиса на охлокрацията като

продукт от действията на демагозите

описва тази форма на управление като "тирания на необразованата тълпа и ненужното използване на сила (не икономическа ли?) за задължаване на управляващите (Народното събрание) да приемат дадена политика, решение или неблагоприятни промени". Когато една демокрация (фасадна) се характеризира с беззаконие и насилие над личността, с невъзможността и нежеланието на властимащите да гарантират на практика основните права на гражданите - правото на живот, чест, имущество, свобода и щастие, с течение на времето се превръща, се трансформира в охлокрация, най-лошата от всички форми на демократичното управление, последния стадий на упадък на демократичната власт. Полибий описва цикъл от шест фази в политическия живот на обществото, при които монархията се изражда в тирания, управлението на аристократите в олигархия, а демокрацията се наследява от охлокрацията.
Жан-Жак Русо също смята охлокрацията за извратена форма на демокрацията, дошла след

системни злоупотреби с властта

Причината за този упадък той вижда в игнорирането на "общата воля", която престава да бъде такава, когато се пренебрегват интересите на част от населението. В този случай мнозинството, получило властта по "демократичен път" чрез "честни" избори, упражнява системен натиск върху определено малцинство (пенсионерите, учените, болните, дребните производители, селските стопани и пр.). Русо обаче прави разлика между "обща воля", която изразява общия обществен интерес и има силата на Закон на РАЗУМА, и "волята на всички" (ПГ на управляващите в НС), която е насочена към удовлетворяване на един частен интерес и е само "сбор от различни частни воли".
Шотландският учен Джеймс Макинтош приближава определението до нашата съвременност. Според него "охлокрацията е власт на корумпираната тълпа", тирания на необразованата тълпа, която никога не може да бъде възприета като управление, произтичащо от волята на един образован и културен народ, т.к. деспотизмът сам по себе си означава анархия, безредици, беззаконие.
Мислителите на Просвещението като Перикъл, Джовани Сартори, Лопе де Вега, Ортега и Гасет, Токвил, също предупреждават за реално съществуващата опасност за популярната демокрация, опасност управляващите да наложат волята си според личните интереси и да се изроди демокрацията в охлокрация. Целтта им е да запазят властта си, като използват корупцията, манипулират хората, създавайки усещането за едно фалшиво, "легитимно" управление.
В развитието на охлокрацията

интересите на държавата остават на заден план

Основната цел е запазването на властта посредством действията на демагозите, които чрез ораторско майсторство контролират народа, печелят подкрепата му. Методите и средствата за комуникация, а също и неинформираността са основният ключ към запазването на привидната (фасадна) демокрация и реално съществуващата охлокрация. Фактически демосът, народът, упражнява властта си чрез посредничеството на ДЕМАГОЗИТЕ, които стават могъщи вследствие на съсредоточената върховна власт в народа. Чрез лъжливи предизборни обещания ТЕ оказват влияние върху нагласите и мнението на народа и успяват да получат желаната власт.
    И тук достигаме до основния въпрос: Как да предпазим демокрацията от израждане в охлокрация? Може би укрепването на властта на правителството би поставило необходимите граници на охлокрацията. Но докъде трябва да имат власт управляващите, така че да не нарушат правата на гражданите? Основен принцип на демокрацията е наличието на СИЛА, която да се противопостави на тълпата.
    Коя е тази СИЛА??
    И тук Оруел ни подсказва:
Тази СИЛА е ЕДИНЕНИЕТО НА ПРОСВЕТЕНИЯ НАРОД!!