Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2014 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Снимка


Знамената по света, или любопитни факти за флаговете

Във всички страни по света те изпълняват ролята на своеобразен идентификационен знак

Альона Нейкова

2. Юни 2012 , брой: 126   1438   0

Исторически данни сочат, че знамената по света съществуват вече над 3000 години. През това време флаговете се превръщат не само в отличителен белег на държавите, но и в повод за гордост на нацията, както и в предмет на научни изследвания и в ценни исторически експонати на доста музеи по света. С изучаването на знамената се занимава специална наука, близка до хералдиката, наричана вексилология.
За съжаление животът на флаговете понякога е доста кратък. Но независимо от това значението им е велико. Защото знамената - като атрибути на държавното, военното и гражданското устройство - са символи, които може да обединяват много хора за постигането на определена цел. Но отговорът на въпроса какво все пак придава на флаговете подобна значимост, изобщо не е еднозначен.
Така наречените вексилоиди - стягове и пряпорци, се смятат за първообраз на съвременните знамена. Това са изображения на богове, различни символи или обикновено снопче трева, прикрепени към здрав прът. Подобни флагове за първи път се появяват в Китай и Египет, като предназначението им е да помагат на пълководците и ръководените от тях армии да се ориентират по време на битки.
След арабите и европейците започват да използват знамена и да им придават специално значение. Гръцкият военачалник Фемистокъл пръв издига флаг от плат през 480 г. пр.н.е. по време на Силаминското сражение. Това действие е сигнал за началото на атака. Впоследствие за знаме на римския легион се използва платнище, прикрепено към Т-образна дървена пръчка. По този начин флаговете изпълняват мисията за идентифициране на войските. Постепенно знамената се превръщат не само в отличителни белези по време на битки, но и обединяват векове наред традициите на цели родове и също така стават знак, разделящ границите на съседните земи на богаташите. Доста по-късно флаговете са приобщени към неразделната символика на държавите, като за това най-много допринасят кръстоносните походи.
Съществуват определени правила при създаването на държавни знамена. Непременно за целта трябва да се използват две отделни парчета, които, съединени по периметъра, образуват лицева и опакова страна на флага. В някои страни той се украсява с допълнителни елементи като ресни, ленти, пискюли и др. подобни аксесоари. Също така на знамената се разполагат надписи и изображения, а понякога и гербът на държавата.
 

В днешно време е задължително всяка страна да има собствен флаг, който изпълнява ролята на своеобразен идентификационен знак. Знамето е едно от първите неща, които забелязват пристигащите в дадена държава, и естествено веднага разбират с кого си имат работа. Това е доста съществена функция на флага, тъй като неразборията с отличителните знаци може да предизвика сериозни последици. А грешки и неточности в хералдиката са недопустими.
За едно от най-древните, но използвани и днес знамена на планетата се смята датското Данеброг. Според легендата появата му датира в самото начало на XIII век, когато на 15 юни 1219 г. датчаните водели боеве край Талин с естонците. Битката била почти изгубена, но изведнъж в ръцете на краля от небесата се спуснало голямо червено платнище с бял кръст. Духът на датчаните се съживил, те събрали последните си сили и победили. За съжаление не са се запазили писмени свидетелства за това (най-ранният документ в историята на страната датира от средата на XIV век). Което обаче не пречи на датчаните всяка година да честват божествената поява на тяхното знаме.
Най-младият флаг в света, приет за официален през 1977 г., е държавният символ на Либия. Уникалността му е и в това, че е единственото пълноцветно знаме, необременено с никакъв декор. Зеленото във флага символизира исляма - общоприетата религия на страната, както и описания в "Зелената книга" от Муамар Кадафи ислямски социализъм.
Знамето на Израел пък се появява много преди създаването на държавата. За необходимостта от подобен символ пръв споменава ционисткият мечтател Теодор Херцел. Той смятал, че флагът ще помогне за завръщането на еврейския народ на Свещената земя, и затова през 1895 г. разработва дизайна му в книгата "Еврейската държава". Знамето трябвало да съдържа 7 златни звезди, символизиращи 7-часовия работен ден, разположени на бяло поле - знак за "нов и чист живот". По-късно Херцел предлага 6 от звездите да се разположат в ъглите на хексаграма, а седмата - над него. Идеята обаче изглеждала на повечето евреи доста сложна и не била добре приемана. Със създаването на израелския флаг се захваща през 1897 г. Давид Уолфсън, който смятал, че знамето трябва да изразява същността на народа. И му хрумва, че такъв символ е талитът, в който евреите се загръщат по време на молитвите. Така бяло-синьото покривало дава живот на флага, утвърден официално в Израел през 1948 г.

От конска опашка до трибагреник

Както флаговете на повечето държави, така и българският представлява сбор от символи, които са свързани с историята и същността на това, което изразяват. Знамето на страната ни се е променяло няколко пъти в продължение на 1331-годишната история на нашата родина - от конска опашка по времето на Аспарух до днешния трицветен национален флаг на Република България.
Според една по-малко разпространена легенда, трибагреникът ни е обгърнат от романтизъм, който е пряко свързан с бойната слава на армията ни. И дори цветовете на знамето дължим на древната българска войска. Лявото й крило е имало завързани бели лентички на копията. Това били леко въоръжени конници, които се славели със своята бързина и изненадваща атака. Дясното крило било съставено от тежко въоръжена конница, отличаваща се с вързани червени лентички. В средата били разположени елитните български войски - със зелени ленти на копията. Съединяването на цветовете ражда бяло-зелено-червения трибагреник. Факт е, че независимо какъв е бил флагът ни, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и не е ставало трофей на врага.
Днес и децата знаят, че флагът ни е с правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен. Те са разположени водоравно отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размер. Съотношението на широчината към дължината винаги трябва да е 3:5.
Флаг със сегашните цветове се използва през 1861-1862 г. от Българската легия, основана от Г.С. Раковски. Четата на Филип Тотю носи флаг, в който трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. За първи път трибагреникът е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на родните доброволци - участници в Руско-турската война. Белият цвят в него символизира мира, както и чистата и свята република, зеленият е знак за плодородието на нашите земи и символ на гората - закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният говори за смелостта и надеждата на народа. Официално знамето ни е утвърдено от Търновската конституция като национален флаг на България.


Символ на народ без държава

Собствен флаг има дори народ, който официално си няма държава. Става дума за ромите. Знамето им бе официално прието през 1971 г. на I световен цигански конгрес в Лондон.
Флагът е разделен на две половини - синя и зелена, символизиращи съответно небето и земята. В центъра е разположено червено колело - дхармачакра - знак за индоарийския произход на циганите. Нещо подобно може да се види и на знамето на Индия. Всички тези елементи са призвани да покажат, че ромите цял живот пътуват - ако не физически, то със сигурност в духовен план.
Не всички цигани по света признават знамето за техен символ. Срещу флага се обявяват най-вече източноевропейските роми. Съществуват и доста оригинални предложения за промяна на знамето, като едно от тях бе анонсирано през 1992 г. в Рига по време на поредния цигански конгрес. Тогава се обсъждаше дали колелото на флага да не бъде сменено с конска глава.
 

 

 

Най-четени материали

Най-коментирани материали

 

България

  • Служебното правителство предлага мерки за пълнене на осигурителната хазна
    22. Октомври 2014 244
    132
    0

    Изравняват пенсионната възраст на жените и мъжете през 2028 или 2036 г.
    Пенсионната възраст на жените и мъжете да се увеличава с по 4 месеца от 2015 г. до достигане 63 г. за жените през 2021 г. и 65 г. за мъжете през 2018 г. Със същата стъпка да нараства и осигурителният стаж до достигане на 40 г. за мъжете и на 37 г. за жените. Това предвижда т.нар. нулев вариант на предложения на Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система. Служебният вицепремиер и социален министър Йордан Христосков представи вариантите вчера.
    Ново предложение е изравняването на стандартната пенсионна възраст на жените и мъжете през 2036 г. на 65 г. и след това въвеждане на автоматичен механизъм спрямо очакваната продължителност на живота. Запазва се стъпката за нарастване на...

Апис