Най-стереотипните въпроси, които съм чувал за арабския свят

Руслан Трад

Руслан Трад е създател на блога Intidar. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Негови статии са намерили място в "Капитал", "Пари",Global Voices, Foreign Policy, The Economist.


Нека бъдем наистина сериозни. Тази класация няма да е класация в истинския смисъл. Това ще е една статистика или нещо подобно, защото абсурдните въпроси, които съм чувал или са ми задавали за арабите и арабския свят са много. Това, което ме подтикна към идеята да напиша някои от въпросите, е предаването по БНР, в което бяхме поканени хора от Форум за арабска култура, за да говорим за арабската култура. Предаването ще се излъчи по-късно, но няма значение.
Един цитат от С. Г. Ихсанова: "...нашата менталност е препълнена със стереотипи. Печално е, че човешката природа е по-поддатлива на формирането на стереотипи, отколкото на изработването на собствени позиции".
Нека уточним първо, че за обикновения гражданин арабският свят е "там". Повечето пъти става дума за неопределена територия от картата на света, обвита в мистерия и Шехерезади. След обсъждане с моята добра приятелка Надя от The Alz Blog, едно от най-известните наименования на арабските територии е Арабия и често, когато разберат, че сме със сирийски произход, ни питат дали сме били в Арабия. Признавам си - искам да отида, но още не съм намерил пътя натам.
Мечтата на панарабистите се е сбъднала именно в стереотипите и националистическите вопли. Защото там арабските държави са едно цяло и различията са единствено в това, че хората са в различни нюанси на тъмното и играят кючек. Да, това е още един стереотип, че в арабския свят се играе кючек, а не ориенталски танци. Но това се преживява.
Според изследването "100 години на антиарабски и антиислямски стереотипи" на Американския арабски антидискриминационен комитет, стереотипизацията на арабите следва модела на трите Б - т.е. "billionaires, bombers, and belly dancers" или милиардери, бомбаджии и танцьори на ориенталски танци (може да видите и изследването на Джак Шахин относно антиарабските стереотипи в американската култура). За мнозина облеклото на шейховете от Персийския залив е станало нарицателно за всички араби, а това е далеч от истината, защото в различните арабски страни съществуват различни моди и традиции. Има разлики в музиката, храната, облеклото... За съжаление през последните 40-50 години, най-вече по време на студената война, стереотипите нарастват много бързо, имащи за основа старите създадени представи за арабския свят, наложени от пътешественици и политици, а не рядко и от писатели, които в повечето случаи дори не са виждали арабин.
Но днес, когато имаме интернет и всякаква достъпна информация, можем ли да се оправдаем с липсата на ресурси? В миналото една от причините за мистификацията и ориентализацията на арабския свят от западния човек е липсата на информация и дочуването на странни истории, започнали още от Кръстоносните походи. Но днес?
Ето ги и самите въпроси:

Ама то като в "1001 нощи"!

Една от най-големите причини за създаването на ориентализма, т.е. западната представа за арабския свят и Изтока, като цяло (оттам се създават нарицателните "араби", "бедуини", "черни", "чалми" и т.н.), е сборникът с приказки "1001 нощи", който всички познаваме много добре. Има дебат в самото арабско общество дали Шехерезада е помогнала, или навредила на името на арабите, защото именно чрез тези приказки се създава образът на мистичното (което може да е плюс или минус) далечно кралство, изпълнено с хитри везири, търговци с камили, принцеси с красиви очи, но забулени изцяло и бедният обущар (вижте повече за Едуард Саид).


Как се пише правилно - Ирак или Иран?

Не сте сбъркали. Това е наистина един от най-тъпите въпроси, които съм чувал. Може би ще кажете, че се заяждам, но... наистина ли няма разлика между Ирак и Иран? Да, за мнозина това са едно и също - ислямски страни, където се раждат забулени жени и бебета с бради. Но реално те дори не са населявани от един и същи етнос - Ирак е арабска страна, а в Иран живеят персиийци и се говори фарси, а не арабски. Другото, което са ме питали, е: Как е - Аман или Оман? Аман е столицата на Йордания, а Оман е арабска държава в южния край на Арабския полуостров.

Това техният бог ли е?

Въпросът е зададен, след като човекът вижда снимка на икона на Дева Мария от манастир в сирийския град Сейдная, на която надписите са на арабски. Също така нека да отговоря отсега на бъдещи въпроси: няма турски бог, арабски бог, бог на чалмите и т.н. Бог е един (или повече от един, зависи от религията) - както за християни, така и за мюсюлмани, и за всички хора по света. Арабите (християни и мюсюлмани) няма как да наричат Бог по друг начин, освен Аллах, защото така е на арабски. Това е.

Виждал ли си терорист там?

Отново "там" означава "Арабия", т.е. в арабските страни. Не, не съм виждал, макар да искам - би било страхотен репортаж. Уви, не се разхождат по улиците, за да мога да им задам няколко въпроса.

Има ли тротоари в Сирия?

Наистина няма да коментирам този въпрос. Имаше и продължение - дали има тоалетни.


Леле, те много бели, бе!

Интересна е реакцията, която съм виждал, когато кажа, че има араби, които не са с тъмна кожа. Това е равносилно на осъзнаването, че Дядо Коледа не съществува. Паника и очи като паници. Когато изненадата отмине, все пак трябва да бъдат приложени доказателства и аз отварям 1. снимки на известни личности от арабския свят и 2. снимки на мои роднини, които спокойно биха минали за французи. Доказателствата са важни - те потвърждават, че не си измисляш.

Яко пустиня и камили

Събеседник: А то там как е?
Аз: В смисъл?
Събеседник: Еми аз си го представям една пустиня...
Аз: ???
Събеседник: Не знам, има ли оазиси?

Хъх. Приятели ми казаха, че са видели камила за първи път в... софийския зоопарк. Арабските страни са 22 и се разпростират на огромна площ от Атлантическия океан до Индийския океан с население от близо 400 млн. души. Природата е също толкова разнообразна, макар на пръв поглед пустинята да доминира. Тя е там, така е. И е много важна в културата на арабите. Но не е сама. Има планини, реки, езера, гори, водопади, сняг и лед. Не може да се разглежда по такъв начин толкова голяма територия.

Гледат ли футбол?

Да, и то с голяма страст. Спомням си, че когато беше Световното първенство по футбол 2010 година, в Дамаск бяха изкарали големи екрани по улиците и когато имаше мачове, се събираха младежи с бира в ръка и обсъждаха шумно играта.

Имат ли интернет там?

Няма да коментирам отново това "там". Ще отговоря веднага - да, имат интернет и борбата на младежите е да имат по-добра връзка и повече свобода на изразяване. Вижте тук за повече подробности.
Със сигурност има още много въпроси и много неизказани думи, защото темата е огромна. Стереотипизацията обикновено я има във всеки народ или култура, отнесена към друг народ или култура. Живеем във времена, когато границите са размити, особено между хората и тяхното движение е в пъти по-засилено от миналото. Днес съседите ни могат да бъдат буквално всякакви - японци, корейци (за тях има също много стереотипи!), руснаци, турци, араби... Зависи, наистина в голям процент, зависи от нас самите да получим повече информация. Доказано е, че хората, които имат приятели чужденци, имат и по-малко стереотипи към тяхната култура. Медиите са голям фактор в стереотипизацията, но това трябва да се разгледа в отделна публикация. И накрая има нещо, което винаги бие рекордите в моите очи. Когато започнах насмешливи разговори за арабския свят и кажа, че аз съм с такъв произход, най-често отговорът е:

"Е, ти нямаш нищо общо с там... с това... с тях... абе искам да кажа българин си си."

Да, българин съм.
Роден съм тук и съм горд с майка си. Но имам и баща, а той идва от Сирия - една прекрасна арабска държава. И също съм горд с това. Ето защо. Просто не ми харесват забележките и заставянето да избирам.