29 Март 2024петък10:48 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Чудеса невиждани: кола-самолет, велосипед, задвижван от слънцето, и...

Сбирка от 22 000 машини и апарати от цял свят представя възхода на човешката мисъл и изумителните постижения на науката и техниката в Националния политехнически музей в София

/ брой: 120

автор:Деси Велева

visibility 3913

Допираш картата си с чип до скенера, тя изпиуква и получаваш достъп до работното си място. Техническият напредък е направил тази операция рутинна, част от всекидневието на почти всички българи. Преди век служителите на фирми с доста по-малко технически възможности обявяват часа на идване в службата си с проста, но също така ефективна система. Часовникът-автомат има циферблат, а с натиск върху голяма остра стрелка, подобна на часовниковата, се отбелязва дошъл ли е работникът навреме. Влизането му е съпътствано със звън. За да се стигне до този прогрес обаче, е изминат дълъг, труден път, съпроводен с преодоляването на много спънки, борба с предразсъдъци, надделяване на предубеждения. Именно резултатите от дългия, сложен процес намират дом в Националния политехнически музей в София. Той събира примери за възхода на човешката научно-техническа мисъл и стремеж към иновации през последните два века.



Днес музеят може да се похвали като единственото място в България, което събира най-голямата експозиция от уреди и машини, характеризиращи различни техники от целия свят. Тя е разположена на площ от 800 кв. метра и се обновява всяка година. Музеят се гордее с богати, уникални колекции от часовници, миньорски лапми, звукова техника, геодезически уреди, битова техника, фото- и кинотехника, музикални инструменти, пишещи машини и какво ли още не.
Именно простата система за достъп до работното място е първият експонат, който посреща всеки ден служителите на институцията и гостите на музея. Ако искат, и днес те могат да отбележат присъствието си, а звънът ще ги съпътства до следващото музейно бижу. То не може да остане незабелязано и заради размера, и заради блясъка си. Това е черният автомобил "Форд А". Той е откупен от инж. Евгени Майрович, един от известните минни специалисти на България. Лъскавата лимузина е произведена през 1928 г. и е реставрирана основно с части, поръчани от Германия, така че да се запази оригиналният й вид.

Когато слънцето става движеща сила


Истинската екзотика в автомобилния свят на музея обаче е колата-самолет на германските самолетни заводи "Месершмит". Кабината й прилича на самолетна и машината е особено актуална днес с ниския си разход на гориво, което е 3,5 литра на 100 км. Триколесният "Месершмит КР 200" е произведен през 1952 г. и е истинско произведение на изкуството за ценители. В хранилищата на музея се пазят още реликви, проследяващи развитието на автомобилостроенето през миналия век като "Фиат" от 1924 г., "Татра" от 1939 г., "Пакард", "Понтиак", "Опел", ЗИС, "Победа", ГАЗ... Част от колите са дарение от управлението "Безопасност и охрана", известно повече с инициалите УБО.

Последни приготовления за откриване на новата експозиция


Мотоциклетите и велосипедите са другите транспортни средства, част от изложбата на мобилна техника. Не всички от тях обаче са уникални заради възрастта си, а най-вече заради иновативните си особености. Така например музеят е приютил както експериментален шведски модел на пластмасов велосипед от 1982 г., така и български соларен велосипед "Балкан" от средата на ХХ век. Той е интересен с електрозадвижващия механизъм и слънчевия панел, като също така има и електродвигател. Пробегът с едно зареждане може да стигне до 20 километра, доказва създателят му инж. Борис Ценков през 1995 г.
"Тази част от експозицията дава примери за еволюцията в приложението на простите механизми, през използването на енергията от водата и вятъра до парния двигател на Джейм Уат, довел до техническата революция. Отделено е и място за електрическия двигател, двигателя с вътрешно горене, съвременните автомобили", разказа за ДУМА инж. Люба Дашовска, главен уредник на експозицията.

Един от първите компютри


Атрактивна за музея е и сбирката му от часовници. Нейното начало е поставено през 1971 г., когато киноцентърът предоставя част от съхраняваното в него имущество от царския дворец. Между предметите са и 17 часовника от колекцията на цар Фердинанд и на цар Борис III. Попълването на сбирката е подпомогнато от Георги Хаджиниколов, който е първият българин, завършил часовникарство в Швейцария. Чрез него, а по-късно и чрез наследниците му, са открити още много часовници - стенни, настолни, джобни, а също оригинални резервни части. През следващите 30 години сбирката се превръща в една от впечатляващите в Югоизточна Европа.

Първият и досега единствен български електроорган, конструиран от изобретателя Крум Генов от миналия век


Звуковата техника на музея е особено впечатляваща за ценителите. Над 80 предмета показват развитието на науката от зората на звукозаписа до появяването на касетофона. Фонографът, създаден през 1877 г. от Едисън, е първият апарат за записване и възпроизвеждане на звук. Интересен факт е, че самият Едисън обявява грамофона, създаден от негов съперник, за предмет без никакво бъдеще. Колекцията на музея обхваща и звукозаписващи грамофони "Торенс", произведени през 30-те и 40-те години на ХХ век и използвани до средата на 50-те в наши звукозаписни студиа, както и студийни магнетофони. Особено ценни са плочите, произведени в първата българска фабрика "Симонавия", създадена през 1924 г.
Сред останалите от миналото, пазени в настоящето, за да са ценни и в бъдещето, са и телеграфите, телефоните и радиоапаратите, както и телевизионната техника. Хронологията изисква първо да се видят морзовите телеграфни апарати от началото до 40-те години на ХХ в., производство на фирмите "Сименс и Халске" в Берлин и "Декерт и Хомолка" в Будапеща. Сбирката от телефонни апарати пък включва стенни и настолни телефони от началото на ХХ в., военнополеви германско и българско производство. Уникална по своето дълголетие пък е телефонната централа "Сименс" за 600 поста, произведена през 1930 г. Машината с вид на антика е работила до средата на 2000 г. в Съдебната палата в София!
Над 130 експоната включва колекцията от радиоапарати на музея. Най-ценни в нея според специалистите са радиоприемникът за сигнал точно време, доставен в България от Париж през 1925 г. за Астрономическата обсерватория при Софийския университет. Първите български телевизионни приемници "Опера", "Кристал", "Вихрен" пък гледат предизвикателно от витрината към плоските си наследници в лицето на плазмените телевизори. Един от черно-белите, отдавна излезли от мода приемници, е първият български телевизор с голям екран, произведен в слаботоковия завод "Ворошилов" през 1963 г. В музея е и цветният телевизор "Велико Търново - 84", който все още работи безотказно в някои български семейства. В тази част от експозицията са включени и уникати, с които е поставено началото на телевизията в България - от електронно-лъчевата тръба, на която е получено първото телевизионно изображение в България през 1954 г., до конструираната от преподаватели от МЕИ телевизионна камера.
Новата гордост за ръководството на музея е  единствената в страната вече пълна колекция от миньорски лампи, използвани по българските земи от древността до наши дни. За първи път тя ще може да бъде разгледана от гостите. Част от нея е личната сбирка от носимо руднично осветление на инж. Евгени Майрович. Минният специалист е събирал оборудването от 1926 до 1971 г., а след това колекцията е откупена от музея. Тя съдържа около 70 миньорски лампи - от глинените, използвани в старите тракийски рудници, които с нищо не се различават от домашните, до специално предназначените за работа при опасност от газ гризу предпазни и индикаторни лампи.
В зависимост от епохата на употреба, от вида на горивото и предназначението им лампите от колекцията са в няколко раздела. Единият обхваща античността, когато са използвани маслени керамични лампи с открито или закрито блюдо. Средновековието е време на употреба на маслени железни лампи тип "Уншлит" с открито блюдо, със или без притискач за фитила. Хронологичният ред продължава със закрити маслени метални лампи тип "питка" и тип "жабка", разпространени у нас непосредствено след Освобождението. Карбидните и електрически лампи с акумулатори завършват богатата колекция.
За съвременните млади хора 580-те предмета от зората на фото- и кинотехниката в музея са истински артефакти. В него се съхраняват голям брой меховите камери с различни формати. Началото на ХХ век е люлката на ателиерни и ролфилмовите широкоформатни камери "Кодак" с пневматични затвори. Изненадващо е присъствието на детективски фотокамери, но истинската антика е дървената магазинна камера "Ханс Пьок". За нея са се използвали 12 стъклени плаки, а с униката е работил художникът Ярослав Вешин.
За съжаление в музея няма как да се чуят виртуозните или по-посредствените изпълнения на добри и не чак толкова добри музиканти, които са изполвали старите музикални инструменти. Те са символ на достиженията на човешкото творчество в последните два века и намират достойно място в експозицията.
Наред с механичните музикални кутии и латерни могат да се видят полифони и хармониуми. Тук е и механичното пиано, известно като фонола. При него клавишите се управляват с помощта на перфорирани книжни ленти и нотни ролки. Самата перфорация на лентите е своеобразен нотен запис. Музеят съхранява първия и досега единствен български електроорган, конструиран от изобретателя Крум Генов от миналия век. В него има над 33 000 спойки и 14 000 електронни плаки. Друг интересен музикален механизъм е патентован в САЩ през 1894 г., има цилиндър и гребен, с който възпроизвежда 12 мелодии.
Няма как в колекцията на музея да не попаднат и примерите за изчислителна техника с българско авторство. Тук е първата българска аналогова изчислителна машина "ММ1 старт" от 60 години,  първата родна цифрова изчислителна машина "Витоша" от 1963 г., първият нашенски електронен калкулатор "Елка" от 1964 г. Има и пулт за управление на първата произведена у нас аналогична изчислителна машина, както и персоналните ни компютри "Правец". На практика колекцията изчислителна техника проследява развитието на техническите средства за пресмятане от най-простите, използвани от различните цивилизации в древността, до по-сложните персонални компютри. Наред с първия компютър са разположени и мобилните телефони. Невероятно, но факт - джиесемите вече са в музея. Многобройни апарати от всякакви марки от последните 15 години заемат достойното си място до вертикалния стан с тежести от ХIХ век.
Макар и не толкова впечатляващи за съвременната техническа мисъл, но безспорно интригуващи всички домакини, са попълненията в сбирката от битова техника. Днес може да подпомагаме всекидневието с цитруспреси, сокоизтисквачки, чопъри, пасатори и миксери, но и някогашните домакински уреди не са за пренебрегване. Българският бит също се модернизира след Освобождението с машината за правене на юфка от средата на ХIХ век, с уреда за печене на кафе и пуканки, с мелничката за кафе. Началото на ХХ век пък става свидетел на работата със спиртната ютия от Германия, мелничката за орехи, машината за печене на гофрети. Следващото десетилетие изобилства от оригинални изобретения като машинка за правене на сладолед, уред за варене на яйца, крачен миксер или съоръжение за вадене на костилки. Колекцията завършва с впечатляващите за съвременните домакини перални машини и ръчни прахосмукачки.
И всички тези сложни и по-прости достижения на световната и българската научно-техническа мисъл са събрани накуп, за да пренесат в бъдещето примерите за иновативния човешки дух.


Обновената сграда очаквастоличани в Нощта на музеите

Директорката на музея Екатерина Цекова

Националният политехнически музей отвори официално врати вчера след неколкомесечен ремонт. Той се осъществи по оперативна програма "Регионално развитие" на стойност 645 хил. лв., разказа директорът на музея Екатерина Цекова. Ремонтирани са покривните изолации, обновена е фасадата, дограмата е подменена, осигурен е и достъп за хора с увреждания. Така сградата е приведена в съответствие с изискванията за осигуряване на енергийна ефективност. Приключването на ремонта съвпадна с 55-ата годишнина на музея, за която е подготвена и специална експозиция. В нея се показват само част от 22 000 предмета, съхранявани във фонда. Сградата на Националния политехнически музей е построена през 1972 г. за администрацията при музея на Георги Димитров. С обновяването й последният пример за старото й предназначение - статуя на Георги Димитров от първата експозиционна зала, е преместен в Музея на социалистическото изкуство.

Главната уредничка на експозицията Люба Дашовска пред часовника-автомат, който следи работното време на служителите преди век

Всяка година посетителите се увеличават, като публиката ни е предимно ученическа и младежка, а вече и семейна, каза още Екатерина Цекова. Годишно по 10 000-15 000 души разглеждат залите на културната институция, а през миналата година само в Нощта на музеите са дошли над 4500 гости. Тази вечер от 18 часа Националният политехнически музей кани отново столичани на традиционната Европейска нощ на музеите - 2012.
 
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 511

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 464

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 474

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 424

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 544

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 548

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ