Културно за бюджета на културата

Петър Петров

Каза бат'Бойко снощи по телевизора, че в бюджета, дето правителството прави за догодина, парите за култура и образование не само няма да бъдат пипани, а и ще бъдат увеличени. Едва дочаках утрото и се втурнах към кварталната сладкарница "Хризантема" да съобщя новината. Тук се събираме група поостарели момчета - хем по бира да изпием, хем да се разбере, че макар и бивши, все още сме интелектуалци и се вълнуваме от развитието на културата в държавата.
Първи идва Коко, или господин Куков, както го наричаха учениците му до преди две години. Преподавател по литература бе и вдъхновено преподаваше и за дядо Йоцо, и за Гераците... Но като го съкратиха, се принуди да се квалифицира като водопроводчик и сега само муфи и цолове са му в главата.
На срещата идва и Панчо - и него го съкратиха, защото читалището му се оказа със затихващи функции и скромният бюджет не позволявал щат за диригент на хор. Сега е охранител на някакъв цех за ританки, но и този цех е май със затихващи функции, защото приятелят ни каза, че май и оттам скоро ще го изритат. Идва доста кахърен и Цвятко. Той пък беше възпитател в някакъв интернат за деца. Културен човек, филолог. Но и той отпадна от щатната бройка поради липса на пари. Сега е пиколо към един хотел. Разнася куфари по етажите, усмихва се на луксозни дами и господа и за тези усмивки получава понякога лев-два, че да набъбне малко ниската му заплата.
Последен на срещата в сладкарница "Хризантема" идва Евдоки. Той беше  много талантлив музикант. Кларинетист. От един оркестър отпадна, от втори отпадна - все щатни бройки пестяха, и като че ли той бе определен от съдбата за постоянния излишен. Накрая се опита да се закрепи в някакъв състав към механа. Човекът, свирил класика, се принуди чалга да изпълнява, въпреки бунтуващата му се душа. Но механата фалира, та и Евдоки се оказа на свобода. Сега продава в едно павилионче шноли и гребенчета. Радостен е Евдоки, че в смутното време все пак има някаква работа.
И аз съм в компанията, естествено. Бивш директор на едно селско училище, което е вече само спомен. Сега работя като куриер в един офис и съвестно разнасям по цял ден пратки срещу заплащане.
Та събрахме се ние в "Хризантема", съобщих аз новината и изобщо поговорихме си за хубавото бъдеще на културата у нас. Добре, че никой не се сети да зададе въпроса - ще го доживеем ли това време. Защото зная, убеден съм, че и никой, дори и Дянков, не може да отговори...