Те провокират и задават въпроси

"Основната ни идея беше да покажем, че когато Съветският съюз е бил на власт, сме се борили да бъдем най-добрите комунисти, а откакто живеем в демокрация, се борим да бъдем най-добрите демократи - американци". С тези думи едно от момчетата, обявени едновременно за герои и за хулигани, разказва за мотивите, с които през юни паметникът на Съветската армия се преобрази в картина от американски комикс.
Всички си спомнят шумотевицата около боядисаните фигури. Коментарите бяха от въодушевени аплодисменти, които показали истинското лице на монумента, до заклеймяващи обвинения в хулиганство и поругаване на историята. Авторите на рисунките така и не бяха открити, няколко организации си приписаха заслугата за чистенето на паметника.
Няколко месеца по-късно, след като страстите утихнаха, сп. "Едно" разказа историята на девет млади момчета, артисти и художници, част от групата Destructive creation.
Тези младежи на възраст между 17 и 21 години, без да разкриват лицата си, отговарят на въпроси за това какво ги вдъхновява, какво провокират с творбите си и защо са решили да оцветят фигурите от паметника в центъра на столицата. Преобразяването на войниците в супергерои е било само част от проекта им "В крак с времето". Всички в Destructive creation се занимават с изкуство. Но се интересуват живо от това, което се случва в родината им - политиката, живота на младите, емоциите на родителите им...
"Това, което изобразихме с изрисуването на паметника, е българската политика, която се нагажда винаги спрямо посоката на вятъра, без значение дали това засяга пряко интересите ни", казва един от художниците пред сп. "Едно". И добавя: "Както навремето родителите ни са израснали с героите на Червената армия, така ние израснахме с американските комикс герои".
Младите артисти са категорични - за тях паметникът не е символ на комунизма. Той до голяма степен се е обезценил и има много хора, които искат на негово място да се построи нещо друго. Но това е най-голямата глупост, която може да се направи, убедени са художниците. За това и решили да провокират и чрез провокацията да задават въпроси. Този паметник отдавна не символизира това, което предишните поколения свързват с него, отдавна това не е символът на руската армия, продължават с анализа си момчетата.
Те не одобряват днешната съдба на монумента, който всеки ден събира подпийнали младежи и всякакви други неприятни гледки. Хубаво ще е обаче, ако продължи да бъде и свърталище на млади артисти. Това е място, което заради разположението си се е превърнало в зона между центъра и Борисовата градина - двете места, които са важни за хората около нас, казват авторите на "В крак с времето".
Младежите признават, че са бунтари. И са горди с постигнатото след изрисуването на паметника: "Резултатът на това, което направихме, е доста по-добър от решението да го бутнат. Много хора казаха "браво" само защото е направено нещо с този паметник, а не е съборен".
Искам моите деца да израснат вдъхновявани от герои с български фамилии. Това пък коментира друг от деветимата, за когото идеал не са нито съветските войници, нито американските комиксови герои. 

Ние сме...

- Кои сте вие? Колко сте? Разкажете за себе си?
B: Ние сме колектив от 9 души и се наричаме Destructive Creation. Аз примерно уча история, но всички се занимаваме основно с изкуство.
А: В цялото нещо участваха хора, които рисуваха, и такива, които не рисуваха, но помагаха по всякакъв друг начин. Не всички присъстват на тази среща. За мен - завърших първа година интериорен дизайн в университет в Англия, през втората година ще се насоча към архитектура.
D: В общи линии всеки от нас се занимава с някакъв вид изкуство. Аз заминавам скоро за Холандия, за да уча анимация.
S: Да, и аз уча анимация в Холандия. За самия проект - четирима души рисуваха, а трима наблюдаваха за минувачи и хора, които можеха да ни провалят акцията. Всичко продължи около 30 минути.
I: Аз уча в университет в Западна Европа, тази година завърших фотография, предстои ми да се насоча към медиите и комуникацията. Основно се занимавам с фотография и други форми на изкуство, освен това се интересувам от артистичен вандализъм.
Q: Аз съм ученик, занимавам се с музика и с рисуване. Предстои ми да кандидатствам с илюстрация в университет в Холандия. Вълнувам се от всякакъв вид изкуство.

На по колко години сте?
D: Грубо казано, всички сме на средно 20 години. От 17 до 21.

(Из интервю, публикувано в сп. "Едно")