29 Март 2024петък02:20 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Майк Хорн:

Вярвам, че човекът е благороден по природа!

/ брой: 243

автор:Дума

visibility 616

Майк Хорн е екстремен авантюрист. Живее, за да преодолява нови предизвикателства и да тласка все по-далеч пределите на собствената си устойчивост. За да накара тялото си да покаже най-доброто, на което е способно. За да принуди съзнанието си да му се подчинява. Авантюрата, която е преживял, е същинско пътешествие в търсене на човека. Защото в земята, в която животът се крепи на косъм и където и най-малката грешка може да бъде фатална, солидарността е образцова. И както самият той казва: "Вярвам, че човекът е благороден по природа. Социалният живот потиска благородството му. Там, където отивам, маскарадът свършва и изплува най-хубавото."
Роден през 1966 г. в Йоханесбург, Южна Африка, Майк Хорн е заразен с вируса на приключението. Живее във ферма в Швейцария с жена си Кати и двете им дъщери Джесика и Аника. Преди време издателство "Вакон" издаде на български книгата му "Пътешествие по Екватора", наскоро публикува друга негова книга - "Покорителят на невъзможното", откъс от която издателите ни предоставиха.


Град Ноум, Аляска. Октомври 2003 г. Всичко беше сиво и вледенено. По главната улица, широка колкото Шан-з-Елизе и оградена от квадратни сглобяеми конструкции, снежна виелица брулеше малкото осмелили се да се движат пикапи и отвяваше пияните инуити. На няколко метра от мен Берингово море плискаше враждебно металносивите си води - води, които обричаха на неуспех всякакво плаване и наказваха болезнено участниците в местната традиция, наречена "Къпане на полярната мечка". Тук беше краят на Земята - най-западната точка на Северноамериканския континент. Преди век сред тази пустош е изникнал град с четиридесет хиляди жители, с барове, танцьорки на кан-кан и дуели с пистолети като цвете, избуяло направо от треската за злато. Някои успели да направят състояние. Други се върнали обратно на юг или поели на изток, отнесени като праха на собствените си мечти. Трети пък са останали и до днес, горе, на голия хълм, над който се извисява бял дървен кръст. Ноум имаше малко над три хиляди жители, които бяха забравили всичко, освен борбата за съществуване - строители, служители към петролните сондажи и... шепа златотърсачи. Опънали палатки на самия каменист бряг, те трескаво вадеха пясък от дъното на морето, за да извлекат от него и последните грамове злато. Късно следобед тази предимно мъжка общност се напиваше в "Брейкърс бар", "Поларис" или "Трейдинг пост". Призраците атакуваха първата чаша "Ролинг рокс" - местната бира, хвърляйки по едно око на бейзболния мач по телевизията. Това бе обикновено първата чаша от една дълга поредица чаши...
Понякога и аз се присъединявах към тях, защото се бях запознал с Джеф, Джери и шепа сърдечни и добри приятели. А също така, за да сме честни, защото просто нямах какво друго да правя там, освен да убивам свободното си време. Който не е имал вземане-даване с руската администрация, не знае какво означава всъщност "да чакаш". Разрешителното ми да премина през Чукотка (сибирския полуостров, разположен точно срещу Аляска) отлежаваше някъде в някое московско министерство в очакване да бъде подписано и изпратено. А също и разрешението ми да нося със себе си GPS, както и тези да притежавам сателитен телефон и оръжие. Когато някой ден получех тези документи, щях да пресека бурното море, което символично препречваше пътя ми, и щях да атакувам последната част от пътешествието ми към Нордкап в Норвегия - най-северната точка на Европа - там, откъдето бях тръгнал преди четиринадесет месеца, на 4 август 2002 г., за да направя пълна обиколка на Арктическия полярен кръг, движейки се срещу вятъра и срещу теченията. Дори не бях отседнал в Ноум. Повечето време прекарвах в обикновена колиба на четиридесет километра от града насред тундрата. Джеф, който държеше магазин за резервни части и автомобилни аксесоари, ми беше позволил да се нанеса в бараката му, където понякога си организираше барбекю в края на седмицата, или която ползваше като база при лов на вълци и лосове.
Имах с какво да се топля, разполагах с достатъчно храна и сателитния си телефон, от който редовно се обаждах на Кати. Жена ми, подкрепяна от екипа ми и няколко високопоставени познати, се бореше храбро и стоически с исканията на представителите на постсъветската бумащина. Не знаех дали ще съумее да ми издейства всички разрешителни, но бях сигурен, че ако не успееше, щях да продължа напред и без тях. Всъщност, ако приключението ми трябваше да свърши тук, на година време от същинския си край, щеше да се окаже, че всичко е било напразно, след като не бях постигнал целта си. Бях оцелял в ледени води. Бях усетил зъбите на полярна мечка до лицето си. Бях преживял температури от минус 60 градуса. Бях направил отклонение от хиляда и двеста километра, движейки се в пълната тъмнина на арктическата зима. Пръстите, лицето и дробовете ми бяха измръзнали. Преди да подобря световния рекорд за скоростен преход през Гренландия, се бях борил в продължение на пет дни и нощи, за да достигна до бреговете с повредената ми от някакъв дънер лодка. Бях загубил цялата си екипировка и бях започнал да се пържа жив... И това само до средата на пътуването ми!
Тази експедиция беше една от най-тежките в цялата ми кариера както от гледна точка на психическо, така и на физическо оцеляване, тъй като Арктика е господар, който не толерира никакви грешки. Беше също и една от най-вълнуващите, тъй като всичко, с което се сблъсквах, беше ново за мен. Но не мога да не призная с ръка на сърцето, че през тези четиринадесет месеца бях успял да премина през някои от изпитанията само защото не подозирах какви страдания причиняват. След като вече знам, вероятно не бих започнал всичко отначало... Но пък бях решен да не позволявам да ме спрат! За да не губя добрата си форма, проправях пътеки, изрязвайки с градинска ножица храсталаци с височина на човешки бой, тичах в тундрата, влачейки след себе си чифт гуми за 4х4, катерех околните планини, задавайки си въпроса, който кара хората да пътуват, откакто свят светува: "Какво ли се крие отвъд?" Но отвъд нямаше нищо. Съвършено нищо в продължение на милиони квадратни километри. Тундра, сух или заснежен релеф, стоманеносини езера. И никакви пътища, или почти никакви - в тази страна и пътешественици, и стоки се транспортират единствено със самолет. Видях американски лос - един от онези гиганти, които се срещат само на Север. Кафява мечка кодиак пък идваше понякога да души около бараката ми. Тишината бе толкова дълбока, че чувах ударите на сърцето си.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ