Винаги главен

Марина Корольова,
МОСКВА

„Наш главный приоритет”... „В качестве главного приоритета”... „Что является на сегодняшний день нашим главным приоритетом?”.. Само не ми казвайте, че не сте чували подобни изказвания! Аз, например, ги чувам постоянно, даже от телевизията и радиото. Това е типичен случай, когато една от думите явно е излишна. Нужно е само да видим смисъла на всяка една от тях и да си направим сами извода, какво предпочитаме да използваме в дадения случай. Това, което знам със сигурност е, че не трябва да ги слагаме заедно една до друга.
Приоритет. Според Тълковния речник на руския език под редакцията на академик Шведова, това първо означава първенство по време на откриване или изобретяване (например, първенство в изучаването на Антарктида). Второ, това е положение на лидерство, първенство (ние можем да говорим за утвърждаване на своя приоритет в някакво начинание). И накрая, трето, това е нещо, което за някого е най-важно, най-съществено! Съгласете се, че всеки си има приоритети. Съгласни ли сте?
Тогава се съгласете и с това, че в третото значение на думата приоритет е заложен вече смисъла на „най-най”: приоритет е най-важното нещо!
„Главный приоритет” е грешка от типа на „памятный мемориал”, „сувениры на память”, „свободная вакансия”, „госпитализация в больницу” или „хронометраж времени”...
Както казват специалистите по културата на речта, тавтологията възниква често в случаи, когато говорещият не разбира много добре значението на думата, особено при чуджоезичните думи. Защото ако е ясно значението на приоритет – нещо, което е най-важно, а не просто важно (от латински prior – ‘пръв’), то няма как да се появи съблазънът да се постави до него прилагателното “главный”.
Има още една причина, която води до използването на подобни изрази: говорещият силно желае да се изрази по-красиво, да звучи по-научно. И какъв е резултатът? Появата на „празни”, излишни думи, които повтарят вече казаното. Всички тези „период времени” (след като може да се каже просто „период” или „отрезок времени”), „глубокая бездна” (вместо „бездна” или „глубокая пропасть”), „местный абориген” (вместо „абориген” или „местный житель”)... Или „главный приоритет”. Не, не и не! Просто „приоритет”. Не е нужно нищо повече, това, което го има, е напълно достатъчно.