Интербаба

Елена Яковлева

Съдбата на Ирина Антонова, руската баба във Финландия, на която финландските власти така и не позволиха да се събере с дъщеря си, която живее вече от 19 г. в страната им, ни предостави една от най-големите загадки на тема демокрация и европейски ценности. Съдът в Страсбург, след като бе сезиран от финландски правозащитници, разгледа делото й и спря депортирането.
А наскоро семейството на дъщерята на Ирина Антонова, измъчено от 20-месечните заплахи за депортиране на слабичката и самотна старица, възползвайки се от предложението на Русия, изпрати майката в хубав интернат край Питер. С надеждата там тя да получи квалифицирано лечение. Нашият кореспондент посети дома на дъщерята на Ирина Антонова Наталия Кяярик и се опита да се ориентира в деликатната ситуация.

Наталия Кяярик трудно преживява заплахите за депортирането на майка си
Снимка rg-new.w-m.ru

Интерсъдба

Двустайният апартамент на Наталия Кяярик е в покрайнините на Хелзинки, от центъра се стига с рейса за половин час. Наталия пристигнала във Финландия преди 19 г., през 1991-а, в деня на августовския пуч.
- При нас властта изглеждаше, че се сменя, а ние с мъжа ми, с малки деца (Ян е бил на 3, а Ана на годинка) тръгнахме за Финландия. Наталия Кяярик не е "интерсъпруга" (по аналогия с известната повест, заради която на жените с международна съдба им лепнаха етикета "интердевойки"). Обикновен програмист в Питер. Завършила е института "Палмиро Толиати", "работила на големи машини", омъжила се за машинист на локомотив с финландско родословие. По думите й той веднъж се прибрал вкъщи с идеята да отидат да поработят във Финландия, а след това, може би, да останат там да живеят. Отначало тръгнал сам, след половин година прибрал и семейството си. Те вече от години не са заедно, но поддържат добри отношения: той общува с децата, със сегашния съпруг на Наталия.
- А с Ари сме заедно от пет години. Запознахме се в сладкарница. След развода си мислех: само да не е финландец! Не са мой тип мъже. Но малко след като се запознахме, тежко се разболя и почина майката на Ари.
Докато Наталия разказва, с крайчеца на очите разглеждам снимките.
Апартаментът на Наталия е скромен. Това е този тип жилище, което наричат социално, в такова в Европа обикновено живеят или напусналите и бързо забравени политемигранти още от съветско време, или обикновени емигранти, с не много добра съдба.
Наталия е напуснала Русия заедно с първия си съпруг не за да търси свобода. Тръгнали са в търсене на печалба и комфорта на цивилизацията. За по-добра съдба. Загубило или спечелило е семейството й, избрало преди 19 г. интерсъдбата? Ако си припомним, че майката на Наталия, Ирина Антонова, е живяла в частен дом с удобства, то е спечелила. Тук все пак апартаментът се намира в сграда с чист вход, с вече незабелязваните от нас блага на цивилизацията и със задължителната за всяко европейско семейство кола. Но ако си представим, че съдбата на Наталия беше тръгнала по най-добрите сценарии на кариерите на програмистите, то днес в Петербург тя би могла да живее пет пъти по-добре.
Изглежда обаче, че съдбата, както и историята, не познава подчинителното наклонение. А и децата все пак са израснали в Европа. Учили са в училищата тук, знаят по пет езика. Ян смята да постъпва в институт. Аня е заминала да работи във Франция, живее в семейството на заможни лекари край Авиньон, работи при тях като възпитателка, но се чувства едва ли не като член на семейството. И, както навремето майка й, Аня вече не иска за себе си финландска съдба.
- Харесвате Хелзинки? - пита ме с учудване. - Е, да, лятото тук е сравнително тихо, а през зимата е толкова тихо, че чак ти иде да крещиш. И тъмно! И безлюдно!
Тя мечтае за живот в Централна Европа.
- Аня, а какво е за теб Русия?
- Русия - това е свобода! - казва, без да се замисли. - Пристигаш лятото при баба си, никаква цивилизация, дървата трябва да се насекат. Но - свобода!
Хайде опитай се да дешифрираш какво означава тази "свобода"? Свобода от училището? От строгите майчини очи? Свобода да не чакаш кога светофарът ще светно зелено?

Никой не е подготвен за абсурдни сценарии от страна
на местната демокрация, оплаква се Наталия

Интердъщеря

- Аня си дойде и затова е малко разхвърляно - извинява се Наталия.
Къщата й е скромна, но най-важното в този не първи и не последен дом на Наталия е чувството за липса на корен.
- Държавно жилище, не си ли плащаш три месеца, идват и те изхвърлят, без да те питат - уточнява Наталия параметрите на сегашното си домашно съществуване. В Хелзинки винаги е работила с прекъсвания. Ту в туристическо бюро, ту в Руския културен център. Казва, че тук е традиционно трудно да се намери работа.
Целият дом на Наталия Кяярик, самата Наталия и членовете на семейството не създават впечатление на обеднели и отчаяни хора. Съпругът има свой собствен бизнес, Аня и Ян строят планове как и какво ще учат. Парите стигат дори да пътешестват. Оглеждайки този малък и шумен апартамент, не знам защо неволно възприех решението на Наталия да изпрати майка си в дом за стари хора край Петербург като желание да се освободи от тежките и измъчили всички грижи.
В историята за жестокостта към болната им майка от страна на финландските чиновници никой не вярва. Дори познатите на Наталия. "Сигурно ти си се обърнала не към когото трябва или си пропуснала нещо да направиш". Опитват се да намерят "граматични грешки" в действията й и да я посъветват как да ги поправи. Властта на Запад е машина, технология. Може би понякога тя е студена. Но разумното й устройство не се оспорва от никого. Никой не е подготвен за абсурдни сценарии от страна на местната демокрация.
- Минах през всичко - уморено обяснява Наталия на познатите си. - Бях дори при финландския премиер. Половин час. Той дори ме почерпи кафе, изслуша ме, съгласи се с мен...
Но нищо не се променило.
- Тук, във Финландия, разбрах какво е това "хоризонтала на властта". Това е, когато премиерът не може да направи нищо с Коскипиртти, чиновника от имиграционната служба. Той е убеден, че действа според закона, над него е само Таскинен. Той отговаря като робот: "Ирина е пълнолетна, тя трябва сама да се оправя. Ето моят баща е на 94, а той живее сам и няма нужда от никой". А над Таскинен е канцлерът на правосъдието.
Ари се обърнал и към него. Той обаче отговорил, че няма причина да се съмнява в решението на Коскипиртти.
Разбира се, в историята с Ирина Антонова ние имаме повод да се гордеем. Русия не изостави свой гражданин. Най-обикновен човек, и това е особено ценно. Това е радостен, въпреки че е рядък пример за уважително отношение към съдбата на човека.
Финландия на нашия фон в тази история изглежда като чудовище - екстрадира възрастната жена, не я лекува.

Интермайка

- Красавицата ми тя, златото ми! - това възкликва бабата в инвалидна количка, очакваща ни във фоайето на болницата, докато се радва на внучката си Аня. Тя изглежда много добре за човек, прекарал няколко инсулта - всички разпознава, на всички се радва, не говори нищо несвързано и суровите думи на Наталия, че лекарите я изхвърлят от болница, без да са направили необходимия курс на лечение, и че нея я е страх да закара майка си до границата, изглеждат преувеличени.
В болницата майката се радваше на всички и се кръстеше при думата "Русия", обяснявайки, че е спасена: "Аз Путин молих за това..."
- Кога? - уточнява дъщерята, мислейки, че майка й нещо бърка.
- През журналистите.
- За какво си го молила?
- За виза.
Путин отговори, но не с финландска виза, а с руска помощ: на границата Ирина Антонова я чакаше реанимобил. От гледна точка на европейската прагматичност Наталия е постъпила правилно - медицинска помощ за майка й, и то под патронажа на самия премиер - това сигурно е най-доброто, на което можеш да се надяваш, където и по света да се намираш. Но аз имах чувството, че светът на Ирина Антонова е светът на близките й хора.