28 Март 2024четвъртък11:27 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Арестуваният дневник на проф. Богдан Филов

Как бе направен пробив в цензурната броня, за да стане достояние на обществото един рядък източник на сведения за годините на Втората световна война

/ брой: 173

visibility 3877

Доц. д-р Боян Кастелов

Висши партийни институции в миналото са играли ролята на своеобразни цензурни караули. За да се докоснат до някоя политическа или творческа личност от онова време, обявена за "табу", определени сили от обществото е трябвало да полагат неимоверни усилия за преодоляване на забраната.
С годините забраната над анатемосаните личности, неиздържала натиска на времето, започва да се пука по шевовете. Това се забелязва осезаемо с подготовката по честването на 13-вековната история на българската държава. Като "последен караул", и Тодор Живков е принуден да лавира и отстъпва. С негова благословия е коригирано отношението към писателите и учените Д. Талев, К. Константинов, Ат. Далчев, С. Радев, М. Арнаудов и др.
Но и в този си жест партийният и държавният лидер е непоследователен. Като истински "самодържец" (акад. Илчо Димитров) той си затваря очите спрямо реабилитирането на едни, а се разправя посвоему с други. Но под влияние на дъщеря си Людмила и в зависимост от обстоятелствата Живков понякога отпуска юздите и историческото ни наследство започва да излиза извън окото на шпионката. Това се отнася най-вече за големия историк на античната култура и археология проф. Богдан Филов, изкушил се от съблазните на властта (министър-председател на България - 1940-1942) и след смъртта на царя член на регентския съвет (1943-1944).
С благословията на Людмила ("Каза ми се, че има разрешение от Людмила Живкова"), проф. Ил. Димитров прави пробив в цензурната броня: заедно с Надежда Пръвчева подготвя за печат дневника на една творческа личност, "отдала дарбата си, името си, делото си на най-реакционните сили на обществото, на най-ретроградната идеология - фашизма". Затова професорът от нашата Алма матер се захваща отговорно със задачата.

Богдан Филов, принц Кирил и генерал Михов полагат клетва като регенти през 1943 г.


- Съзнавах - ще напише в мемоарите си той, - че изданието ще има силни противници до края (пък и Людмила я нямаше вече), та мислех как да предваря ударите.
След тригодишна работа (1980-1983) професорът се залавя с встъпителен очерк към изданието на дневника. Това всъщност е първият нов прочит на научното и политическото дело на заклеймения от новата власт учен, високо ценен от историческата мисъл в Европа.
Веднъж изпитал шамарите на догматичната тогава историческа критика за книгата си "Буржоазната опозиция в България. 1939-1944" (1969), проф. Димитров предусеща и втори удар. В обемистия си очерк "Проф. Богдан Филов и неговият дневник" той проследява трайната диря на учения в развитието на българската наука и образование, но и го посочва за пример на интелектуалното и моралното опустошение на една творческа личност, изиграла "зловеща роля в най-новата ни история".
Имащ компетентно виждане за историческите процеси в света и страната, умеещ да прави научни заключения, именитият ни историк не се побоява да предложи очерка за печат в специализирани научни списания, но всички му отказват. Само гл. редактор на сп. "Пламък" Г. Константинов се осмелява и пуска първата част в кн. 1 на юбилейната 1984 г.
Както се очаква, цялото догматично войнство - и сред управници, и сред историческите среди - яростно се нахвърля срещу публикацията (единствено проф. Людмила Стефанова от СУ изпраща одобрително писмо). Провеждат се събрания, пишат се закани на възмущение до ЦК с искане да се спре отпечатването на очерка и да се потърси отговорност на гл. редактор на списанието.
Авторът на очерка тогава е първи зам. зав. отдел "Пропаганда и агитация" и кандидат-член на ЦК на БКП - все отговорни позиции, поради което всички недоволства от него са донасяни направо на Живков. Заподозрели го в реабилитация на фашисткия учен, срещу него се противопоставят членове на Политбюро и ЦК (Йордан Йотов, Петър Младенов, Давид Елазар и др.) и особено от централното ръководство на СБПФК, оглавявано тогава от д-р Вл. Бонев. От историците най-непримирими към "престъпното своеволие" са проф. Ф. Христов, акад. Н. Тодоров, проф. М. Исусов и др.
И всичките им доводи изглеждат необорими: пише се и се издава дневника на Филов, а не този на Г. Димитров, и то в юбилейната за Девети септември година. Това не е ли обмислена акция за реабилитиране на буржоазната историческа наука? Авторът на очерка не се ли опитва да оневини управляващата тогава върхушка като жертва на британската външна политика? Накратко: проф. Ил. Димитров е станал изразител на надигащата се у нас националистическа вълна.
Донос стига, естествено, и в Москва. Сигналът е недвусмислен: "известният антисъветчик" подготвя за издаване дневника на фашисткия министър-председател на България, което щяло "да навреди на българо-съветските отношения". Посолството на СССР в София веднага получава от издателството подготвения за печат ръкопис, с което се потвърждава "истинността" на сигнала. И най-вече: дневникът на Филов е влязъл като документално доказателство в обвинителния акт на т.нар. Народен съд срещу престъпленията на монархофашизма.
 По различни поводи уникалният дневник е ползван частично и са публикувани отделни негови текстове (в. "Народен съд", в. "Отечествен фронт", в. "Труд"). Написан на обикновени тетрадки с много четлив почерк, за начална дата е поставен 19 март 1939 г., а за крайна - 3 септември 1944 г. Като всеки дневник на политическа и интелектуална личност и този на проф. Филов е изключително важен личен документ. Построен върху хронико-документално изложение, при него няма дистанция във времето - писан е по следите на събитията или заедно с тях. Поради това, че този жанр писания не е предназначен за външна употреба, а само за лична, авторовото повествование е по-интимно, непосредствено. В този смисъл дневникът на Филов е откровена повест, изповедни записки, чрез които може да се проникне в личния му живот, а и хроникиране на събитията в едни от най-драматичните години от историята на човечеството.
Филов явно е държал на дневника си, щом пред Народния съд казва, че той е просто pro memoria. Тоест, че някой ден би могъл да го използва като суров материал в изложение на събития и политика, в които лично той е участвал като министър-председател. Затова и дневникът е рядък източник за годините от Втората световна война.
Записките са водени компетентно от историк, с оглед на бъдещи мемоари и със съзнанието за значимостта на отбелязваните събития и за собствената историческа роля на автора. В този смисъл фактите в дневника не са изложени безпристрастно, което личи от подбора им. Бидейки първо лице на тогавашната управляваща върхушка, Филов вярва в каузата и затова от текста на дневника лъха искреност към хитлеризма и неговата идеология.
Предстоящата поява на дневника в самостоятелна книга всъщност е плод на разкрепостеното виждане на някои учени спрямо историческото ни наследство, поощрявани от Л. Живкова. Техните опоненти се възползват от нейната кончина, та яростно се нахвърлят върху автора на очерка за Филов и съставителя на неговия дневник. Планираното му излизане през юбилейната 1984-а отпада, както и през следващата година, а работещият в апарата на ЦК професор е отстранен. Състудентът му по история Г. Атанасов, тогава канд.-член на Политбюро, прокарва решение и чл.-кор. Ил. Димитров е избран за зам.-председател на БАН.
Междувременно в защита на изданието застава секретарят на ЦК по идеологията проф. Ст. Михайлов. Той настоява "Дневникът" да излезе през 1985 г., т.е. преди поредния партиен конгрес. Различията във върха стряскат директора на издателство "Отечествен фронт" и появата на дневника става проблематична. За да защити излизането на дневника в самостоятелна книга, съставителят му пише лично до Живков. В прав текст проф. Димитров го предупреждава: "Всяка спряна книга е обвинение срещу властта."
Непредсказуемото поведение на генералния секретар на БКП създава допълнително напрежение. За някаква си книга той няма да си развали дослука с Москва, та взема пилатовско решение: дневникът да се публикува, като част от екземплярите носят гриф "За служебно ползване", а останалите да се изпратят в Сливенския склад-затвор за инкриминирана литература (тук се намират Библията, "Лице" на Бл. Димитрова и др.). Така силно оспорваното издание под общата редакция на проф. Ил. Димитров е подписано за печат чак през март 1986 г.
На официалния прием в резиденция "Бояна" по случай откриването на Втория конгрес по българистика (24.V.1986 г.) Живков казва на проф. Димитров: "Решихме дневникът на Филов да не се пуска в продажба. Само част от тиража ще разпространим за библиотеки и специалисти."
Как да му опонира съставителят? Все пак са преодолени умишлено създаваните пречки по неговото отпечатване. Не успява да отреагира и на упрека на "последния караул": "Аз го преглеждах и си рекох: "Какво заключение ще си направят хората? Фашистите са защитавали България, а комунистите я предадоха." Пред свои приближени е още по язвителен: "Абе, те искат да го изкарат по-голям патриот от нас!"
Любопитното в случая е, че навремето ръкописът е спасен от милицията, т.е. от хората на Живков. В суматохата около 9.IХ.1944 г. от апартамента на Филов са изхвърлени 4 куфара, в един от които е бил и дневникът, по-късно изпратен в Централния държавен исторически архив (ЦДИА) за съхранение.
След толкова премеждия той излиза в самостоятелна книга през пролетта на 1986 г. в 5000 екземпляра. Изпълнено е и указанието на Живков - голяма част от тях са "арестувани" и въдворени в Сливенския затвор, а другата е дадена за служебно ползване - с номер, печат и срещу подпис на длъжностното лице.
Щемпелът на моя екземпляр носи щ 689.





Текстове под снимките:

Богдан Филов

Министър-председателят разглежда археологически разкопки в Охрид

Дневникът на Богдан Филов под редакцията на акад. Илчо Димитров - издателство на ОФ, 1990 г.

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 0

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 0

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ