Сергей Станишев: Протягаме ръка за спасението на България

Другарки и другари делегати,
Уважаеми гости,
Заседанието ни се провежда в навечерието на светла за партията годишнина - 120 г. от нейното основаване. На това епохално събитие е посветена и политическата декларация.
С този документ искаме да изпратим послание и към членовете и симпатизантите на партията, и към обществото, че ние, съвременните последователи на социалистическата идея, сме прочели добре урока на историята и сме извлекли верните поуки.
Днес заобикалящата ни действителност е пълно отрицание на нашите надежди и въжделения. Страната се управлява от групировка, жадна за власт и алчна за богатство, която няма да миряса, докато не докара държавата и народа до пълно разоряване и крайна нищета, само и само да се задържи на власт. С всички средства и на всяка цена ще се държат за властта. Грабят, прикривайки се зад гръмки скалъпени обвинения по наш адрес. Лъжат ни ден и нощ за състоянието на икономиката, на бюджета, на социалната сфера, крият действителните си намерения и безспир пробват всякакви законодателни идеи, които да ускорят налагането на вече пълзящата диктатура. Вече близо 20 години срещу нашата партия се води истинска идеологическа война, за да бъде преднамерено очернено нейното минало, да й се отнеме настоящето и бъдещето. Хванаха се за думите и нарекоха комунизма призрак. След това го обявиха за престъпен режим.
Ние не се гордеем с насилието, политическата принуда и репресиите, с ограниченията на свободите и разправата с инакомислещи. Та нали заради свободата и демокрацията тъкмо нашата партия пое политическата инициатива за дълбоките обществени промени през 1989 г. Не можем да позволим обаче върху името на партията да се сипят хули и клевети за безспорните постижения, да се зачеркват трудът и усилията на няколко поколения, които превърнаха България в развита индустриална държава, член на малобройния световен ядрен клуб, в мощен аграрен и енергиен фактор в региона, в световно прочута културна сила.
Във войната срещу нас не се пестят средства и сили. Произведоха се митове, които с настървение се насаждат върху съзнанието на хората. Като например, че пазарът е най-великото откритие на човечеството и най-справедливият регулатор. Че няма нищо по-нормално и по-естествено от това да има бедни и богати. Че армия не ни трябва, защото нямаме врагове. Че частната собственост е над всичко, а държавата не трябва да се бърка в икономиката. Че здравето е стока, а здравеопазването - търговия. Че образованието е лукс, а спортът - бизнес. И най-сетне - че малкият народ не трябва да прави нищо друго, освен да слуша и да се подчинява на Вашингтон и Брюксел. Сегашното управление е много ярка илюстрация на тази философия.
Набедиха социалистическия период за Трета национална катастрофа, независимо че това е най-дългият период в историята на България, в който тя не е участвала във войни. По силата на новите обстоятелства

Третата национална катастрофа

чука на прага ни днес. Тя има две лица - тотална разруха, от една страна, упадък и масова бедност - от друга.
Всичко това нямаше как да се случи, ако не беше най-тежкият удар, нанесен в последните години - ударът върху духовността. Защото какви неща научават днес децата: че Левски е бандит, Христо Ботев - терорист, отвлякъл параход. Че не е имало турско робство и че българският фашизъм е измислица. Че е време да сменим кирилицата с латиница. Че трябва да изхвърлим от буквара "Аз съм българче" на Вазов, че образците и примерите на подражанието и успеха са простащината, мускулите и парите.
Предстоят ни може би най-трудните избори за последните 20 години. Защото насреща ни е опонент, който не би се спрял пред нищо в името на удържането на властта. Който е концентрирал в ръцете си неимоверен ресурс - властови, финансов и медиен, който следва максимата "целта оправдава средствата". За постигането й са впрегнати всички държавни структури начело с МВР, парите на държавата, групировките, свързани с управляващите, пропагандната месомелачка. Да не забравяме и сивата част от икономиката, в т.ч. контрабандните канали, които вече работят за масирано купуване на гласове. Срещу нашите кандидати ще се използва целият инструментариум без ограничения - заплахи, шантаж, подкупи, превербуване - само и само да се откажат. Ако ли не, ги очаква черен пиар, проверки, гонене до дупка, следене и прочие.
Затова основната ни задача е да помогнем на хората да си отворят очите, да осмислят какво се случва със страната и какво бъдеще вещае ГЕРБ за всеки! В общественото съзнание те вече не са "добрите момчета". Ще се опитат обаче да се представят за "по-малкото зло". Ще плашат с призрака на "лошата тройна коалиция" и виновните за проваления преход, които искат реванш. Въпреки че лидерът на ГЕРБ има пряко отношение към всички уродливи рецидиви през последните 20 години. А през последните 10 заема все ключови позиции - 4 години главен секретар на МВР, 4 години кмет и 2 години министър-председател.
Често робуваме на старата формула - колкото е по-ниска активността, толкова по-добре за нас, защото сме организирани и мобилизирани. Истината е, че на тези избори високата активност ще работи срещу ГЕРБ. Само че, за да можем да събудим хората от вцепенението, от страха, пасивността, отчаянието, трябва преди всичко да се стреснем ние! Едни си мислят, че както и да минат изборите, нищо няма да се промени. Спечелили, загубили - все тая. Затова в не една община ръководствата търсят не най-избираемата фигура, а как да постигнат вътрешни баланси на отношения, интереси и амбиции. Други пък правят тънки сметки за следващия конгрес, точат ножове и събират сили по логиката "колкото по-зле, толкова по-добре!". Тези примери не характеризират общата картина, но са съществен елемент от състоянието на партията. Затова искам ясно да кажа, че БСП е изправена пред два възможни сценария за своето развитие след изборите:
Първият е да постигнем добра стартова позиция за следващите парламентарни избори, ако задълбочим и ускорим промените в начина на функциониране на партията. Тук далеч не всичко необходимо е направено. Вторият е при слабо представяне и загуба да затънем във вътрешни борби и разчистване на сметки, които ще поведат партията все по-надолу и ще я докарат до положението на второстепенна политическа сила.
Какво е значението на президентските избори? Двата мандата на Георги Първанов и Ангел Марин категорично доказаха, че президентската институция не е слаба и безпомощна. Че може да свърши важна работа за реализацията на национални приоритети като членството в ЕС и НАТО, да работи за авторитета на държавата. Доказаха, че президентът играе важна роля и във вътрешния живот на страната за стабилност и взаимодействие на институциите, за формиране и следване на дългосрочни приоритети. Георги Първанов се утвърди не като президент, който е партийно пристрастен, а като реален обединител на нацията. Президентът фактически уплътни функциите си като държавен глава, като разглеждаше националната сигурност не само в тесния смисъл за развитие на боеспособна професионална армия, службите за сигурност, дипломацията. С конкретни инициативи и действия допринесе за ефективния тласък по такива теми като енергийната независимост на България и ролята й като енергиен фактор в региона, социалната интеграция на обществото, необходимостта от дългосрочна икономическа стратегия, реформите в образованието. Да не пропусна и усилията за активна политика в интерес на българските общности в чужбина.  
Затова като партия, която издигна Георги Първанов и Ангел Марин, имаме всички основания да дадем

положителна оценка на двата мандата

и на свършеното от тях за добруването на България! Това е основата и за нашето самочувствие да поискаме от хората подкрепа за кандидата на БСП за президент Ивайло Калфин.
Убеден съм, че той:
1. Ще бъде безкомпромисен пазител на буквата и духа на конституцията и няма да се поколебае да пресече посегателства върху демократичния и социалния характер на държавата.
2. Доказал е, че не е изпълнител на външна воля и може не само да формулира национални цели и интереси, но и да постига фактическата им реализация навън. Примери достатъчно - членството на България в ЕС от 1 януари 2007г., завръщането на медиците от Либия, извоюването на стотици милиони евро допълнително от ЕС за "Козлодуй". Все каузи, които на мнозина изглеждаха непостижими.
3. Показал е, че не е кабинетен или бюрократичен политик. Като вицепремиер, отговарящ за икономиката, направи всичко зависещо от него, така че да има икономически растеж, да има инвестиции и плодовете от това да се почувстват от повече българи.
4. Умее да чува различни мнения и да работи с хора с различни политически убеждения и с гражданското общество.
Това, в което съм твърдо убеден, е, че:
България не се нуждае от президент, който ще е пионка в ръцете на Бойко Борисов! А такъв ще бъде всеки президент, излъчен от ГЕРБ. Защото реалната власт ще бъде другаде. България не се нуждае от президент, който ще е преносител на политики, формирани отвън! България не се нуждае от президент, който желае да обърне държавата надолу с главата! България не се нуждае от президент, който ще я изолира от света и изпокара със съседите! България има нужда от държавен глава, лидер на нацията в европейския й път напред! С визия, последователност и сила! Именно такъв президент искаме да дадем на България и вярваме, че нашият кандидат може да стигне до сърцата и умовете на хората и да спечели!
Много хора, които ни слушат отстрани, казват: само се заяждат, ГЕРБ са стабилни, нищо не може да разклати властта им. Бих се съгласил, само ако в страната не бе възникнала нова ситуация - лидерите на ГЕРБ поставиха сами партията си в изолация. Управляващите загубиха легитимната си подкрепа в лицето на партиите от десницата. Каквото и да мислим за тях обаче, те споделят ценностите на демокрацията и по никакъв начин не може да се очаква да подкрепят неприкрития стремеж на ГЕРБ да наложи авторитарен и недемократичен модел на управление. Днес ГЕРБ разчита единствено на крайнодясната и ксенофобска партия "Атака" и на отделни депутати, сменили партийната си принадлежност в полза на управляващите. Впрочем, на някои от тях не им е за първи път.
За първи път от години рейтингът на Борисов е отрицателен. Т.е. хората, които не го подкрепят и не го одобряват, са много повече от тези, които го харесват. Ясно беше, че рано или късно ще се стигне до това, защото ГЕРБ няма никаква идеологическа физиономия, това е всеядна партия, за която няма никакво значение по какъв начин се консумира властта, стига да е в изобилие. А те все повече преяждат с нея. Защото единствено тя гарантира собственото им оцеляване.
Трябва обаче да сме реалисти, да признаем - първо, че като технология на властта и нейно използване ГЕРБ са много добри. Използват всички официални и неофициални механизми, минавайки отвъд всякакви демократични норми и европейско разбиране какво може да си позволи една управляваща партия. Това ги прави още по-опасен опонент. Трябва да признаем и да отчетем, че самите ние все още не сме разчупили ледовете на недоверие и скептицизъм към нас. Какво да правим в очерталата се нова ситуация? Единият начин е да продължим да седим сами горди в ъгъла и да се надяваме, че със самостоятелни действия ще изтощим до такава степен противника, че избирателят ще ни поднесе на тепсия управлението. Макар че тежко на следващите управляващи - колкото по-дълго управляват ГЕРБ, толкова по-тежко ще бъде на следващите, които и да са те.
Има обаче и обратни мнения. Те се опират на поуките тъкмо от нашата дълга партийна история. Партията е била силна винаги когато в името на България е изхвърляла извън скоби различията си с останалите, търсила е

национално съгласие с всеки

в моменти, когато е оценявала, че опасността за България е голяма и е най-важно да бъде преодоляна. Давали сме пример за това дори и в най-нови времена. И през 1990 г. на Кръглата маса, и през 1991 г. с новата демократична конституция, и през 1997 г., отстъпвайки от властта в името на мира.
Такъв ли е сегашният момент? Аз лично мисля, че в голяма степен да. Ако днес не потърсим партньорство върху основата на широкото убеждение, че демокрацията е в опасност, утре може да бъде късно за всички. Знам какви ще бъдат коментарите: социалистите пак предлагат Отечествен фронт! Нека го нарекат както им е угодно. Важно е да разберем, че над страната е надвиснала грозна опасност. България няма да се измъкне от дупката, ако демократичните партии и хора само се противопоставят и търсят разделителните линии. Сега действително трябва да се мисли за национално спасение. Залогът в тези избори без преувеличение е бъдещето на България! Защото победа на ГЕРБ означава укрепване и довеждане до край на всички грозни черти на формиращия се режим: еднолична репресивна власт, икономически клиентелизъм, затъване в блатото на мизерията и безперспективността, потискане на гражданските права, на всякакво разномислие, отдалечаване от всички европейски стандарти, трайно и съзнателно духовно осакатяване на нацията, нейно принизяване.
Искаме ли да сме свидетели, жертви и съучастници на такова развитие на България? Убеден съм, че не! Това означава пълна мобилизация и диалог и партньорство с всички демократично мислещи хора и сили! А такива има. Да отворим врати, да протегнем ръце. Това е нашата отговорност, това е залогът на предстоящия съдбовен избор. Нека защитим завета на нашите предшественици - всеки от нас, социалистите, носи в себе си това богатство. Нека да спасим достойнството на България! Да постигнем победа за страната!

Доклад пред заседанието на 47-ия конгрес на БСП. Със съкращения