Пет години Левски гради тайната организация с отворена тежка рана

Илия Пехливанов

Февруари месец на 1868 година. Белград. Участниците във Втората българска легия са хвърлени в тревога:
- Разболе ся Левски - ще напише по-късно Христо Иванов Големия, когато стане време за спомени - и за малко щеши да умре, но сполучихми и чрез министера, чи го извадихми на особна къща и тамо го лечиха двама доктори, но неговата болест беши опасна, щото на сърцето; но заеха са двама доктори да го излечат като им са предложи, ако би искат да го уморят и те с него ша последоват смъртта си; и зеха и го разпраха и сполучиха, та го оздравиха и си зеха заплатата напълно, но той лижа много...
(Оригиналът на записките на Хр. Ив. Големия се съхранява в Българския исторически архив на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий")



Изтръпваме при мисълта, че Дякона Левски е можел да прекрати без време земния си път - още преди да е изпълнил своята единствена мисия, за която е бил изпратен!
Всъщност младият карловец бил получил някакъв абсцес или гнойник в стомаха, както предполага известният в миналото наш хирург и историк Парашкев Стоянов, родом от Ловеч. Любопитно е да се види статията на П.Г.Алтънков "За какво е опериран Васил Левски" в Годишник на Висшия медицински институт - Варна, том VI, свитък първи, издаден през 1967 г., на стр. 67-70.
Дано не се появи у някои днешни филмоправци намерението да предадат тази невероятна сцена зримо на някакъв екран: сръбски лекари правят операция в тайна белградска къща, а българи в четнически дрехи са опрели заредени пищови в гърбовете им...
През 1883 г. е отпечатана книгата "Васил Левски (Дякона). Чърти из живота му" от Захари Стоянов, още преди да се появи на следната година първият том на неговите знаменити "Записки по българските въстания". В едно писмо до българския Тукидит от 24 април 1884 г. най-довереният човек на комитетската тайна полиция съобщава сведения, достатъчно съществени за бъдещето:
- Той беше все весел... И главното: пееше и то все юнашки песни! Той имаше добър глас преди 67 година, но после като са поболе в Белград в 68 година, та го разпраха, отслабна му гласа... Той влачи раната си 68-69-70-71 и чак 72 година я затвори. Сами си пъхаши фитилите, сами са мияши...
Цели пет години - тъкмо по времето, когато гради единствената по рода си за ХIХ-то столетие тайна революционна организация - Апостола на българската свобода носи тежка незатворена рана на корема. И е все весел! Исус от Назарет и да е измислен - на нас, българите, не ни трябва да търсим друг пример на най-висша човещина...

Васил Левски (трети от ляво на дясно, първи ред) сред другари от Втората българска легия в Белград, 1868 г.

Големия пише тогава на Захари Стоянов:
- За такива работи трябва да питаш най-първо мене - аз съм най-старият сред комитите.
Той намира доста неточности и непълноти в писаното за Левски и Вътрешната организация. Бързал е наистина Летописецът по горещите следи на великото време и не е много-много издирял за подробностите. Ала така е и пропуснал доста важни неща.
Горните данни Христо Иванов е изписал надълго и ситно-ситно отстрани на писмото си като добавка, която е решил да съобщи като нещо най-съкровено. Откри ги историчката Огняна Маждракова-Чавдарова при дългогодишните си проучвания на възрожденските ни борби. А се появиха за пръв път през 1981 г. в страниците на документалния роман "Преображения Матееви" с факсимиле от горното писмо, редом с други скъпоценни сведения за човешкото у Дякона.
В същото това писмо Големия добавя:
- Той си носеши един бурен в дисагите и като слези от коня ша го натопи - и водата за малко време са угорчева... И пиеши от нея... Същата вода съм пил и ази, додето стоях в Лович по въстанието.  
Питахме двамата с Милко Кръстев десетина днешни билкари какъв ще да е бил този "бурен", потърсихме мнението и на народния лечител Петър Димков при едно посещение при него, докато ни разказваше за богомилите-лечители. И дойдохме до заключението, че в случая става дума най-вероятно за т. нар. "хайдушко биле" или "ранилист" - една от ценните лековити треви по нашата земя, за щастие все още със значителни запаси.
За пълнота на разказа ни има значение и друга подробност относно споменатото растение, която издава Големия:
"Изнамерено от Отче Матея - той го даваши по народа вместо солфато..."
Ето едно безценно доказателство за съкровената близост на Преображенеца до Апостола! Изглежда това е една от главните причини за нея: най-изпитаният лекар сред комитетските хора по разпореждане на организацията лично и непрестанно се грижи за здравето на нейния създател. 
Тук ще добавя, че писмото на Христо Иванов Големия до Захари Стоянов се съхранява също в Българския исторически архив на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
И сега, накрая, нека се разнесе навсякъде чрез интернет: разказаха ни близки, завърнали се отвъд Атлантика, че много българи в Ню Йорк са сложили върху дисплея на джобните си телефони лика на Васил Левски...


Без гроб, но безсмъртен!

През 1967 г. голямото лондонско издателство "Джордж Алън енд Ънуин" отпечата на английски език книгата на Мерсия Макдермот "Апостолът на свободата. Един портрет на Васил Левски на фона на България от ХIХ век". Разпространена по цял свят, тя поставя начало на международното признание на Левски. Заслужава си да припомним заключителните редове на книгата по повод на периодично подновяваните спорове относно гроба на Апостола.

"Гробът на Левски и до днес не е открит. Но всъщност един гроб изглежда СЪВСЕМ НЕНУЖЕН за човек, останал толкова жив в паметта на народа си и толкова дълбоко обичан.
Историята справедливо отреди на Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещавал на онези, които са участвали в неговото дело: безсмъртие в паметта на бъдните поколения.
За тях Левски не само служи като неувяхващ пример на доблест и нравствена чистота - той е живо доказателство за безсилието на тираните, за неразрушимото достойнство на човека.
Защото какво печели тиранинът, ако една земя след петстотин години на робство и унижение ражда не народ от роби, а мъже като Васил Левски?"

Защо търсите живия между мъртвите

Да, в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те (Магдалина Мария, и Йоана, и Мария, майка на Иакова) дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, ала намериха камъка отвален от гроба.
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
И както бяха уплашени и навели лице към земята, мъжете им рекоха:
- Защо търсите ЖИВИЯ между мъртвите?

(Този откъс "От Лука Свето евангелие" авторката цитираше като свое мнение за напразното и безсмислено търсене на костите на Левски)

Двамата с отец Матей Преображенски обръщат времето

Раздяченият български дякон, приел името Левски, гради своята действена философия върху онаследена от древността максима. И обикаля денонощно градове и села в търсене на помощници за обръщане на времето - както то хората обръща. Защо тъкмо Отец Матей той допуща толкова близо до себе си, като го прави един от първите си довереници?

Левски и отец Матей Преображенски във Велико Търново, картина на проф. Иван Петров, 1958 г.


Бунтовният монах от Първата българска легия в Белград има при срещата на двамата завидна за своите 34 години животопис. Дишал е въздуха на Евтимиевия манастир "Св. Троица" високо в скалите над Янтра край старата столица. Приема монашески обет в Иван-Александровия Преображенски манастир, както и творческото си прозвище оттам. Слугува известно време в Дряновския манастир, който след години съдбата превръща в жертвено средище на единствена по рода си битка през бунтовната пролет на 1876-а. Бил е и в Рилската света обител. Учителствал е в търновското село Ветренци. Ходил е и до Божи гроб, ала нито веднъж не се нарича хаджия; по-често изявява открита неприязън спрямо онези свои сънародници, които всекидневно прехвърлят ерусалимска броеница и се бавят да отделят от жълтиците си за народното дело. Най-важното: получава сериозно за времето си образование в манастирските библиотеки на Света гора, където престоява с прекъсвания десетина години. Зад гърба му е неуспешният опит да построи "морска мелница" на Бяло море, бденията му над съчиненията на Диокурит с наследени от древноегипетската медицина рецепти. Тревожат го недовършени спорове с наши възрожденски дейци в Цариград относно българските работи. В сънищата му се явяват глаголически букви от пергаментови листове, скрити от векове в Синайския манастир. По дрехите му личи масло от машинариите на пампора, с който преплава Черно море на път за Одеса. В ушите му звучат тъжни български песни от Бесарабско.
Карловецът Васил Иванов е с девет години по-млад от Матея, но и той вече е усетил манастира тесен за душата си. Произволно ли е да допуснем, че в някоя от вечерите преди щурма на Белградската крепост легистите са запознати донякъде по атонски източници с идеята за вечен двигател, наричан побългарено "перипетомобил"? Сигурно на мнозина това е изглеждало чудновото и смешно, но не на всички. Може би синеокият карловец най-ясно е усетил в светкащите очи на Преображенеца извечния порив да се обръща времето.
И когато Левски отива за пръв път в старата столица Търново, първата му работа е да издири Матея. По време на неколкодневното им общуване в пещерата над Преображенския манастир духовното им единение става напълно естествено. "Перипетомобилът" на Отче Матея придобива  невидими очертания. Той се оказва най-близко до гениалното прозрение на Дякона за изграждане на тайна комитетска мрежа върху принципи, непознати за тогавашните европейски революционни движения. И следва ли да се търси за такива големи дела непременно примерът на Европа, след като балканските кръстопътища предлагат вековен човешки опит? В първоосновите на Организацията ляга една по своему осветена двоица, която напомня ни повече, ни по-малко за двамата славянски първоучители, дали начало на революционни преобразования в ранното Средновековие чрез сътворените от тях писмена.
След повторната си среща с Левски Отец Матей не се връща повече към строежа на модели за "вечен двигател", вдава се докрай и неотстъпно в изграждането на съзаклятието от комитети в градове и села. Наред с "Горски пътник" на Раковски и "Сънищата на Света Богордица" в кожените си дисаги - една пътуваща книжарница, той носи тайно под расото си не един, ами няколко пищова. Ала нека видим нещата в дълбочина.
Нито Левски, нито пък Матей са имали революционното насилие като главно средство на борбата за освобождение. Убийството на момчето в Ловеч е било в неизбежна отбрана. Какво би станало, ако Левски тогава се е оставил да бъде заловен? Сетне той непрестанно изразява съжаление за станалото. Били са готови двамата с Христо Иванов Големия - най-довереният човек на комитетската тайна полиция, безкрайно невъздържан по природа, да приложат Устава-Нареда спрямо дякона Паисий от Етрополе заради доказано негово предателство към Организацията. Дори и за Димитър Общи са мислили същото, с което са щели да предвардят Арабаконашката авантюра и последвалия разгром на комитетската мрежа. Ала са се въздържали.
Интересно е да се запитаме откъде идва тази неизтощима енергия у Преображенеца да обрече толкова време на всевъзможни срещи и в турски одаи, и в цигански катуни, сред посветени в делото хора, а трижди сред непосветени; в раздаване на мехлеми за изгоряло и семена от пипер; в поучителни разкази и за деца, и за възрастни; в попътни кръщавки на новородени български юнаци; в невероятни преображения сред живия театър на живота по конспиративни и неконспиративни съображения; в унесено пеене на Ботеви песни край среднощни трапези някъде из гънките на Предбалкана...
Всъщност Левски и Отец Матей вграждат духовни ценности от първите столетия на българската държава във възрожденското битие на народа ни. Само по такъв начин са можели те да го изведат от "гроба на преминалото". И само така са можели да набележат вярно пътя за бъдното му израстване.
Обръщането на времето придобива смисъл на ускорение, на преодоляване на една вековна изостаналост поради превратностите на историческата ни съдба, на съкращаване на цели столетия.
Изглежда ни странно например позоваването на чушките "матейки", които се връщат сега към нов живот от покълнали семена в най-съкровени запаси на търновски градинари. Но от житието на светителя Климент знаем, че той обучава млади и стари да присаждат дръвчета, като и днес в околностите на Охрид могат да се опитат плодове от сорт череши, наричани "климентовки". Там има също круши "наумовки"- по името на Седмочисленика Св. Наум.
Отец Матей, оказва се, извежда до върха на Възраждането ни традицията на първите Кирило-Методиеви ученици да съчетават проповедите в черква с всекидневна практическа човеколюбива работа. Да добавяме ли, че средновековните книжовници са били по призвание и по дълг прочути лечители. Матей - също...
Не чисто по конспиративни подбуди Преображенеца обитава пещери в околностите на Търново и не само поради неразбирателство с манастирската управа. Той всъщност следва традицията на исихазма - философската сърцевина на Търновската книжовна школа, който според най-нови схващания далеч не е примирение и бездействие пред световното зло.
Във времена на скорозрейни приспособявания към европейските книжовни новости Отец Матей неистово държи на Евтимиевото наследство - това личи в ръкописния му сборник от 1855 г. Неговият консерватизъм е прогресивен - това противоречиво на пръв поглед определение утвърдиха в наши дни водещи учени слависти и българисти. Колко века - да си дадем сметка - съкращава с това усилие за възраждането на народа си Отец Матей?
Според свидетелство на един комитетски член от Ново село в началото на май 1873 г. Отец Матей отива с него в Ловеч да провери как е станало залавянето на Левски. Той отвежда тогава поп Кръстя в черквата и го заставя да се закълне пред евангелието с думите:
- Отче, говори се, че ти си го предал... 
Ловчалията отвръща:
 - Отче, мнозина се оправдаха с мене.
Отец Матей заключава:
- Ще дойде други Левски! А на обесения - вечна му памет...
Не е известно друг да е изрекъл подобно пророчество. Изрича го съкровеният душеприказчик на Апостола.
Нека отдадем прочее дължимото внимание към действената по български философия на вездесъщия  Отец Матей с удивлението, че с годините той ни става все по-нужен. Поне дотогава, докогато ще ни бъде нужен и Апостола Левски!
Защото най-голямото покушение над Апостола е да го отделяме от неговите верни сподвижници в  изграждането на Вътрешната революционна организация, като по такъв начин го превръщаме  в икона, а не в пример за следване. Всякога и във всичко.



Балканът стене

Кажи ми, горо, кажи на мене
защо Балканът сърдито стене.
Там буря вие и кърши клони.
Защо жалее и сълзи рони.
Юнак ли някой там е погинал
или тук храбро той е загинал?...

Юначе младо, какво да кажа,
та мойта болка да си изкажа...
Аскер ми страшен тук снощи беше,
юнак в окови напред вървеше
мойте буки кога погледна
на мене тихом той си прошепна:

Прощавай, горо, недей ти плака,
бесило черно мен утре чака.
Кажи на всички, че тук аз минах,
за родни братя и род загинах...

И нивга Левски веч се не върна.


(Неизвестна народна песен за Васил Левски,  пята из селцата на Еленския балкан през първата половина на ХХ век)