Сините искат президентът да свика КСНС заради "Евро+"
При сегашните условия България, която е най-бедната държава в ЕС, ще е с най-голямата вноска от 6,1 млрд. евро
/ брой: 146
Решението за присъединяването на България към пакта "Евро+" не стана по начина, по който трябваше да се случи, а президентът Георги Първанов трябваше да свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), за да бъде широко обсъден тежкият ангажимент, който еднолично пое за страната премиерът, е становището на СДС, изразено на пресконференция вчера. Според тях все още не е късно държавният глава да предприеме такава стъпка. Условията засягат бъдещето на държавата през следващите 15-20 години и ние не трябваше да приемаме включването ни в пакта безпрекословно, посочи Румен Христов, зам.-председател на СДС и кандидат на Синята коалиция за президент.
"България е на предпредпоследно място сред останалите членки на ЕС по отношение на дълг към брутния си вътрешен продукт, но ако влезем в еврозоната и после се включим в Европейския стабилизационен механизъм, ще бъде на първо място по вноска. Сега тя е 14,7 на сто, а ще бъдем с 19,9 процента - първи по вноска, защото се взима население и БВП на глава от населението. С други думи "Болен здрав носи", както сполучливо беше използвана вече народната мъдрост". Така отговори Румен Христов, попитан от ДУМА кой печели, след като ние ще загубим от присъединяването на България към пакта "Евро+".
Не виждам основание България, която е на последно място по доходи, да решава финансови проблеми на държави като Португалия, Испания, Белгия, Гърция, Ирландия и пр., защото Люксембург, която е след нас по отношение на дълга си спрамо БВП, е на последно място по вноска с 3 на сто. Богатите плащат по-малко от бедните, което не е справедливо, подчерта Христов. ЕС е основан върху солидарност и справедливост, но аз не виждам справедливост спрямо България, заключи Христов.
С "Евро+" поехме ангажимент да се включим в Европейския стабилизационен механизъм, който трудно ще бъде изпълнен, без да сме член на еврозоната, смята Христов. Той припомни, че първоначалната вноска е 350 млн. евро, а 6,1 млрд. е българската лепта за целия период. Говори се за хармонизация и координация на данъците, за конкурентоспособност, която трябва да се измерва спрямо доходите и трудоспособността на българските граждани, но тези условия са трудни за приемане, смята Румен Христов. Той смята, че авторите на пакта забравят, че една бедна страна трабва да има възможност не само за икономически растеж, но и за растеж на доходите - иначе никога няма да се изравним с богатите страни от съюза.
Желанието на богата Европа е да се унифицират правилата както по отношение на ставките, така и по ръста на заплатите, но това не устройва България и дебатите тепърва трябва да се провеждат и задълбочават и при приемането на механизма, който изисква ратификация, защото по същество променя Лисабонския договор, смята Румен Христов. Той призова да наложим вето, както вече направиха Швеция, Великобритания, Чехия и Унгария.