29 Март 2024петък08:51 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Пътешествия

От Любовище до Златолист

Пустеещи български села посрещнаха новата година без блясък и фойерверки

/ брой: 13

автор:Деси Велева

visibility 2052

На хиляди места у нас преди по-малко от месец новата година бе посрещната с пищни трапези, многобройни сборища, в луксозни хотели и гръмки фойерверки. Изпратихме ефектно старата година, поставихме рязка бразда с новата и предрекохме ново, по-добро начало.
На други хиляди места у нас обаче новата 2018 година дойде тихо, без импозантност, почти незабележимо. В забравени планински или равнинни селца с жители, броящи се на пръстите на ръцете, датите се смениха безшумно, неусетно, а животът на 1 януари продължи без илюминации - такъв, какъвто беше и на 31 декември.
Златолист и Любовище са две такива села, които останаха недокоснати от блясъка на празника. Намират се в Пирин, от двете страни на Роженския манастир, но докато първото се е сгушило в равнинна местност, другото се крие във високите планински части. Три неща свързват селата - уникалната природа, упадъкът и липсата на хора. Благозвучните им имена по никакъв начин не отговарят на действителността в тях. Те са просто част от дългия списък на населени места с топящо се население и затихващи функции. Попълват статистиката, според която в България има над 400 села почти без жители.
Материална разруха и природна омая посреща малкото заблудени гости село Любовище. До него се стига по черен път, по отбивка след също толкова малкото село Рожен. Своеобразната порта към селото е 40-метров тунел, прокопан на ръка в пясъчните скали. След него сякаш започва друг свят - на тишина, непретенциозност, първичност. Селото никога не е наброявало повече от 250 души, затова къщите и останките от тях не са много. Кацнали са тук там, под и над пътека, която разделя селото, а по нея все още личат следи от асфалт. Кучешки лай се чува от време на време и говори за наличието на живот в околността, но е възможно да не видите нито един човек при разходката ви. Според данни от 2015 г. постоянните жители на Любовище са 20, но сега са намалели още повече. Те се прехранват основно с лозарство и отглеждане на овце, чиито звънци ехтят по билата. След тях може да се чуят и подвикванията на овчар, някоя и друга ругатня, но всички остават скрити из горите и хълмовете. Усещането, че селото се обитава само от духовете на старите пастири, едновремешните домакини и щъкащи босоноги деца, се затвърдява с навлизането в него. Из селото се срещат и къщи с нови покриви и антени за прихващане на телевизионни канали, но запуснатостта и разрухата властват. Десетки къщи от далечното минало доказват опустошителната сила на природата и времето, но все още пазят спомена за многобройни семейства, които са ходели по чардаците, а в дворовете им е кипял живот. След няколко години вероятно ще изчезнат и последните знаци за живот и то ще се превърне в поредното от онзи списък на мъртвите села, от който няма излизане. Ще остане само табелата със звучното наименование, което обещава много емоции, но без да има кой да ги изпита.
Подобна съдба тегне и над близкото село Златолист. До него се стига по кален път, достатъчно широк за много превозни средства, но трудно проходим заради глинестата и песъчлива почва. Километрите са едва 7-8, но се минава за почти 30 минути.
Преди две години статистиката твърди, че в селото е имало 10 постоянни жители. За разлика от Любовище, то обаче се радва на повече гости и популярност. Тя се дължи на пророчицата и лечителка Преподобна Стойна, която е живяла и е била погребана до близката църква "Св. Георги". Стойна е била монахиня, която е сочена за предшественичка на Ванга. В женското отделение на храма е запазена килията, в която е живяла, а в двора е гробът й, почитано място за туристите.
Преподобна Стойна е родена през 1883 г. в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, а днес - в Гърция. Ослепява като малка след болест и след това се смята, че се проявяват способностите й е на ясновидка и лечителка. Семейството й се преселва в България, а на път за Петрич и минавайки през село Долна Сушица (Златолист) тя решава да остане да живее в храма "Св. Георги", където умира през 1933 г. Храмът и гробът й са притегателно място за туристи. В двора на църквата пък почетно място заема 1300-годишен чинар, в който те оставят листчета с желания и надежда да се осъществят.
Атмосферата в самото село обаче говори за обреченост и неизбежна гибел. Точно век го дели от времето, когато е достигнало апогея си с над 500 жители и свое собствено училище. Разрушените от времето къщи някога безспорно са радвали окото с красотата и удобството си, но днес са бледа сянка на миналото благополучие. Бедност и печал струят от трите циганчета, които посрещат колите на минаващите гости. Въпреки малката си възраст едно от тях носи секира, с която сигурно има задължение да осигури топли вечери за семейството си. Сигурно е пропуснало да се срещне с дядо Коледа, а Новата година е само поредният ден на трудности и опити за оцеляване. Абсурдна гледка сред пустошта е и изоставеният от десетилетия трактор, който никога няма да тръгне. Нелепо изглежда издигнатото с подръчни материали магазинче в началото на селото, от което собственикът му никога няма да натрупа печалба. Потискаща картина са и оцелелите комини, от които никога повече няма да излезе излиза дим. Пусти пътеки и самотни кучета завършват тъжната зимна картина на Златолист.
Подобна е картината в десетки български села, които могат да бъдат посетени, докато все още има живот в тях. Преди в тях да останат само призраците на дедите ни.











Снимки Авторката

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ