Зимата като вдъхновение

Сезонът, който пронизва и контрастно прониква в сетивата ни като студ, мрак и мъгла, нахлува в столичната галерия "Лоранъ" под формата на зимна изложба в най-студения месец. И какво по-синхронно със зимното време навън? Мрачно и  облачно небе виси над главите ни. Прехвърча сняг. Студ сковава пейзажа, скреж обгръща гората, лед смразява водата, мъгли се стелят над земята. Не си мислете, че зимата не може да бъде вдъхновение. Тя е в зоркото полезрение на българските автори от началото на ХХ в. Те много точно предават усещането за сивота и студ, умело и правдиво ни препращат към реалистичната картина на зимата. Улавят радостното настроение от редкия, но дългоочакван сняг. В платната картинното и живописното начало присъстват чрез отсъствието на цвят и светлина. Белота и сивота, празни простори и широта се съревновават зрителят да ги продължи мисловно.
Всичко това е в рамките на известни пейзажисти от началото на ХХ в. Атанас Михов решително, но с пестеливи движения на четката разстила мъглявата сивота на снежната фъртуна, замита и попарва с нея дървета и клони. Някъде в сумрака се прокрадва идеята за слънчев отблясък в търновския пейзаж на Борис Денев. В снежна привечер Елиезер Алшех оставя светложълти отражения в снега на фона на заснежени призрачни къщи.
Александър Миленков, като че бродира наивистичен снежен мотив от преплетени клони и снежни стволове на дървета. Сред пейзажните мотиви в залата в зимни преспи се разказват сюжетите на Марин Устагенов "Кривакът срещу ятагана" и "Ловци". Стъпаловидно са накацали къщите в пейзажите на Иван Христов, а акватинтата на Петър Морозов представя леденото обкръжение на Василашките езера. Изложбата "Зима" в салона на ул. "Оборище" 16 представлява предизвикателство със строгата си тематичност и жанровост.