29 Март 2024петък15:08 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Имена

Невероятният Вели Чаушев

Въпреки голямата си дарба, артистична и писателска, Вели Чаушев бе изключително скромен човек

/ брой: 8

visibility 1155

Елена АЛЕКОВА

Тази сутрин ме събуди тъжна новина. Вели Чаушев вече не е сред нас. Бе потеглил за Небесния театър, видения от който непрекъснато се мяркаха в главата му през последните година-две.
Освен любим актьор, той беше и талантлив майстор на словото. Издаде книги за деца ("Сламчови работи"), както и за читатели и почитатели от всички възрасти ("Разкази върху трамвайни билети", "Ще се видим довечера", "Кафе в Златоград", "Видения в "Небесния театър").
Вели Чаушев бе сред кръга от приятели на Националния литературен салон "Старинният файтон". Неведнъж мощното му актьорско присъствие е изпълвало залите с красота, а очите ни със сълзи. Друг път сме се възхищавали на изумителното му чувство за хумор, което той непрекъснато разпръскваше в делника и го вплете в книгите си.
На 27 юни 2016 г. НЛС "Старинният файтон" организира в Националния клуб на БСП вечер с "Видения в "Небесния театър". Думите по-нататък за него и неговата книга са от тази вечер.
Почивай в мир, Вели!
7 януари 2018 г.


Колкото повече опознавам Вели Чаушев като актьор и писател и оттам - като човек, толкова повече удивленията ми нарастват. И ако сега не е от плът и кръв пред нас, съм готова веднага да заявя: "Не е истина, че такъв човек съществува в днешното българско време! Невъзможно е!". Я, все пак да го пипна, че то знае ли човек... Но дори фактът, че съществува тук и сега, не означава, че съществува днес. Доколкото всяко днес съдържа в себе си вечността, по-точно ще е да се каже, че Вели Чаушев съществува във вечното българско време и някак случайно се е намерил в нашето съвремие.
Вели Чаушев е най-невъобразимият човек, когото познавам, в смисъл - най-невероятният, невъзможният, невижданият, нечуваният, неимоверният, немислимият, изумителният, изненадващият, неправдоподобният, неописуемият... Изреждам не съвсем автоматично синонимите на думата "невъобразим" в посоката, която имам предвид, за да избегна евентуални недоразумения, защото другите й синонимни посоки са абсолютно противоположни на тази. И е най-невъобразимият, защото... На първо място - въпреки голямата дарба, артистична и писателска, която притежава, Вели Чаушев е изключително скромен човек. Днес това е огромно изключение у нас.
Когато стана дума да кажа няколко думи за книгата, авторът й ме предупреди да не я хваля много, много, защото тя не била чак толкова за хвалене. "Но, Вели - казах му - написал си една прекрасна книга. Защо се притесняваш, че някой ще я похвали?".
Обикновено Вели Чаушев няма претенции да е велик актьор, а че е актьор, който е направил това в актьорската си кариера, дето само той е могъл да направи и не е могъл да не направи. Още по-малко са претенциите му да е велик писател, а че има въображение и пише това, което не може да не напише. Та се бях решила да го попитам: "Вели, какво страшно има в това, че и като актьор си чудесен, и като писател не отстъпваш? Дали скромността ти не идва от факта, че обичаш хората, дори тези, които ти завиждат?" Но той и в това е велик, че въпреки мнението на прочието "капацитети", не се е отказал да издаде тази книжица (самият той я нарича, "черджица": "Тя е като черджица - каза ми веднъж, - кръпка по кръпка, мотив по мотив... И се е получила..."). Но "капацитетите" нямат ищаха на Вели ("в шепата си да спаси от забрава мъничкото "златен прашец" от миналото"), нямат мечтите на Вели, упованията на Вели, сърцето на Вели. И сърцатостта му. Защото наистина се иска сърцатост, за да преодолееш с тъжна усмивка и ободряваща вяра завистта.
Вели Чаушев е невъобразим, и затова че, на второ място, е изключително обичлив, нежен и добър човек. Направо недоумявам как може да съществува такъв човек в условията на днешните зверски делнични нрави. Може би защото е родопчанин, а за родопчанина дори да погалиш някого вече означава, че го обичаш, и думата му за обич е "галене". Така и Вели Чаушев - когото е погалил с думи и светлина из лабиринта на спомените, той и го е окъпал в топлината си, в преклонението си, в благодарността си, във възхитата си, защото любовта има много лица и докосването, в буквален и преносен смисъл, е само едно от тях. Прочетете книгата му "Видения в "Небесния театър" и ще се убедите. При това книгата по някакъв чудодеен начин е придобила "свойствата", качествата, характеристиките на създателя си - получила се е свенлива и любвеобилна, затрогваща, някак оживяла е.
Пак в "Думи против уроки" Вели Чаушев е споделил съкровеното си желание, подтикнало го да седне над белия лист ("нещичко от миналото искам да спася"), като съпричастно продължава:
"А в нея, в книжката, съм скътал спомени за актьори. Драги за мен, може би и за други. Дреболии, които са изпадали от официалните портрети. Като мазилката, която е оронена от пирончетата, когато са ги окачвали. Това са случки и събития от живота им, слушани или сам съм вдишвал въздуха им. Струва ми се, че такъв възторг и любов към живота и театъра, които носеха и изповядваха, отиват в небитието. От тях има на какво да се възхитим и приятелски да се усмихнем.
Огледалата в гримьорните още помнят лицата им. В гардеробите ризите им помнят изхвръкващите им сърца преди премиера. Стените са напоени с техните гласове".
Забелязахте, нали - не "официалните портрети", окачвани по стените и в книгите на "капацитетите", а "дреболиите", изпадали от тях. Тъкмо "дреболиите" са тухличките, градивният елемент и в изкуството, и в живота. Пак в разговор веднъж уж за нещо друго Вели Чаушев ненадейно подхвърли: "В тоя живот детайлът е важен! Детайлът!". Като се замислиш... Ако поискаш да обхванеш делото на човека, пиши мащабно, "на едро", дялкай "официален портрет". Ако поискаш да покажеш човека, вгледай се в "дреболиите" - открий го в детайла, разкрий го чрез детайла. Това, последното, е "художественият метод", използван от Вели Чаушев при изграждане на образите в книгата. През различни непретенциозни "дреболии" пред непредубедения читател израстват прекрасните хора, иначе непознати за мен, скрити зад актьора, зад легендата за тях, зад "официалния портрет", зад блясъка на прожекторите. Виждам ги като човеци, които са ми близки, които съм могла да обичам в делника, от които съм могла да се уча на човечност, доброта и всеотдаденост на изкуството, на магията, на мечтата.
Трябва да четем книгата на Вели дори само заради това - да се учим да виждаме човека, да признаваме достойнствата му, таланта му, да му отдаваме заслуженото - аплодисментите, почитта, поклонът, но преди всичко любовта...
И тук някъде - наистина мимоходом, наистина неангажиращо, някак като на шега - нещичко за неволите актьорски, за неуредеността на света, за неправдите, които преследват талантливия, и правдата, която все някога трябва да се появи, но още не се е появила... Мимоходом - нещичко за некрасивото настояще, за днешния пошъл и подъл спрямо българското изкуство ден. И още - за "новото" изкуство на новите времена:
"Нова вълна, току-що стригана. Неудържими. Откъде дойдоха тия, като китайски скакалци. И започнаха да обръщат класиката откъм хастара" ("В Руския клуб").
Мимоходом - нещичко за непримиримата и вечна колосална "битка" между таланта и чиновника. Чиновникът в областта на изкуството има много лица, най-страшното от които се крие зад псевдоталанта - графомана, търсещ признание за своя липсващ талант зад "общественото осъществяване"...
Вели Чаушев не просто разказва една след друга невероятни истории от житието-битието на своите колеги и приятели, но и е издигнал сцена на някакъв призрачен театър, включваща сакралното за историята на българския театър пространство между Сатиричния и Народния театър. Появяването на тази сцена, на този Небесен театър в книгата съвсем не е само чудесна идея на "романтика" Вели Чаушев, а е използвана от "реалиста" Вели Чаушев като непоколебима, макар и някак призрачна рамка на здравата, логически построена композиция на книгата. Защото и друг път сме чели спомени, весели истории за хора на изкуството, но за първи път се случва тези истории да са споени в единно пространство и единно време, при това да не губят нищо от своята очарователна прелест или от своята непосредствена реалистичност. А като се има предвид, че в основата на Небесния театър авторът е вградил душата си, обична, възхитена и благодарна, а после и е ръснал над нея "златния прашец" на миналото... представете си какво точно се е получило.
Същевременно Вели Чаушев не просто е пресъздал реални сенки и бивалици от живота на своите именити събратя или е провокирал въображаеми такива, но и създава битие, което по някакъв магически начин съединява земното и небесното, и то така, че небесното изглежда съвсем истинско, съвсем реално:
"Ей, фъркатичко - подвикна Бай Иван (Иван Димов - б.а.) на едно ангелче, -  я издухай тая мъглица, тия от долната Земя да не останат с лоши впечатление от Рая" ("Съница-безсъница").
По-точно ще е да се каже, че Вели Чаушев наслагва земното върху небесното. Така в неговата уж реалистична, а всъщност магическа книга по необяснима, но сама в себе си оправдана логика небесното напълно пасва на земното, припокрива го, усвоява го, а не го отрича или отхвърля. И това е една от невероятните догадки на автора. Да я наречем ХРУМВАНЕ или ПРЕДЧУВСТВИЕ, макар че най-точно ще е да се каже ПРОВИДЧЕСТВО.
Изкушавам се да цитирам някои от сентенциите на Вели Чаушев - истински бисерчета мъдрост: "Между болката и славата имаше тъничко перденце, но оттатък него никой не трябваше да наднича" ("Невена Коканова"); "Навиците на занаята - да си буден, когато другите спят" ("Константин Кисимов"); "Но зад всичко красиво и прекрасно на този свят винаги се е криело нещо трагично" ("Димитър Вълчев-Маестрото"); "Бог е дал на актьора фантазия и тя е тази, която го кара да гори в нейния огън. Цял живот" ("Проф. Владимир Трендафилов"); "Той бранеше смеха със смях. Смехът няма друго оръжие" ("Георги Калоянчев")...  И нещо много важно, което за себе си отбелязах, че в изкуството, както и в живота, няма малка и голяма роля. Можеш да минеш дори само веднъж по сцената мълчешком и пак да го направиш гениално. И да остане след теб следа. Научих го от очерка за Никола Узунов.
Колкото до Вели Чаушев и неговата скромност... ще му припомня една история, която сам е разказал:
"Четох за един руски композитор. Направили му юбилей и тържествено го наградили с лавров венец. След една година икономката влязла в неговия кабинет и го помолила отново да направи юбилей, защото, подправяйки ястията на композитора, дафиновите листа от венеца били свършили" ("Георги Калоянчев").
Затова, Вели, след като знам, че преди време българските държавни и обществени институции не ти връчиха лавров венец, нито каквото и да е друго по повод на твоя достолепен юбилей, дето ти тъй и тъй не го отбеляза с всенародни чествания, сега ти подарявам дафинов лист, за да имаш поне с какво да си подправяш ястията. А когато го свършиш, обади ми се - пак ще ти подаря.









 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ