НС прие с консенсус предложените от БСП промени в Закона за приватизация

Парламентът прие вчера с пълен консенсус на второ четене предложените от "БСП за България" промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Целта на промените е да се сложи край на практиката обособени части от държавни дружества, които са в забранителния за приватизация списък, да се продават без знанието и санкцията на Народното събрание. Започнатите до влизането в сила на промените процедури от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще се довършват по новия ред.
Според промените решение за приватизация ще се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, за включени в забранителния списък търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала или обособени части от тях, или за отделни обособени части от имуществото им. Както досега, изключение правят обособените части от лечебни заведения, включени в списъка.
"Ще бъде прекратена практиката дружества в забранителния списък да бъдат разпродавани без решение на НС", заяви председателят на Комисията по европейски въпроси и депутат от БСП Кристиан Вигенин. "Законопроектът беше вкаран в дневния ред на Народното събрание единодушно, което е парадоксално. След това беше приет единодушно в комисия, дискусиите бяха конструктивни", припомни той.
През ноември миналата година парламентът прие промените, предложени от БСП, на първо четене. В мотивите на вносителите на законопроекта е записано, че още с приемането Законът за приватизация и следприватизационен контрол въвежда ограничения за приватизация на някои структуроопределящи за икономиката на страната дружества, като е създаден специален ред на публичност и допълнителен обществен контрол. Практиката по прилагане на закона не била нормална, тъй като макар дадено предприятие (с всички свои активи и пасиви) да присъства в забранителния списък, най-апетитните части от него (под формата на "обособени части") се продават без знанието и санкцията на Народното събрание. По този начин остава съмнение в обществото за наличие на корупционни практики, тъй като реално няма контрол от страна на парламента върху разпоредителните сделки.



сн. Емилия Костадинова