Приеха Истанбулската конвенция, за да заглушат отзвука за корупцията у нас

Кристиан Вигенин е роден на 12 юни 1975 г. в София, висшето му образование е от Университета за национално и световно стопанство - специалности международни отношения и макроикономика. Бил е депутат в 40 и 43 НС и два пъти евродепутат. В правителството на Пламен Орешарски беше външен министър. В момента е секретар на ПГ "БСП за България" и е председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

"Знак за истинските намерения на ГЕРБ ще бъде обсъждането на ветото на президента върху Антикорупционния закон"


- Г-н Вигенин, правителството реши да предложи на Народното събрание ратифициране на Истанбулската конвенция. Конвенцията е факт от дълго време, обществеността, а и някои политици обаче сякаш се запознаха с нея едва след решението на МС... Не е ли несериозно това отношение към подобен международен документ?
- Твърде често важни международни договорености се правят без сериозен дебат за възможните последици. Искам да уточня, че конвенцията е изработена и приета не от Европейския съюз или неговите органи, а от друга общоевропейска организация, в която България е член - Съвета на Европа. В този случай решението на правителството е резултат не толкова от осмисляне на конвенцията, а заради кампанийния подход към нея - България я подписа във връзка с председателството на Комитета на министрите на Съвета на Европа миналата година, сега се върви към ратификация във връзка с председателството на Съвета на ЕС.
Наистина се създаде впечатление, че някои едва сега разбират за нея, но причината е, че тя влезе в Министерския съвет внезапно, без подготовка, с решение, което раздели дори министрите наполовина. Това естествено предизвика негативни реакции от различни среди. Аз лично съм учуден от безотговорното отношение на управляващите към такъв сериозен документ.
- ИБ на БСП излезе с позиция, в която не подкрепя конвенцията. Какви са мотивите ви?
- Аз не зная как е протекла дискусията в Изпълнителното бюро, но официалната позиция е аргументирана с наличието на дефиниции и текстове, които дават възможност за нееднозначно тълкуване. Създава се впечатление, че покрай ключовата тема за справянето с насилието над жени и с домашното насилие се прокарват тези, които са спорни и разделят обществото. Например дефиницията за понятието "пол" като "социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".
Впрочем България е изразявала своите резерви по това още при изработването на конвенцията по време на първия кабинет на Борисов. По тази тема съм получавал питания от народни представители като министър през 2014 г. и позицията ни тогава беше да се изчака с подписването, да се видят резултатите от прилагането на конвенцията в страните, които са я ратифицирали, а междувременно да се подготвят законодателните промени, които да приложат на практика предвидените в конвенцията мерки за борба с насилието над жени, без да се ангажираме с приемане на тези спорни формулировки. Вторият кабинет на Борисов не предприе стъпки в тази посока, а тогавашният правосъден министър просто подписа тихомълком конвенцията.
- През 2017 г. Обединението на социалистките в БСП проведе силна кампания срещу насилието в различните му аспекти. В различни акции дамите дори призоваха за приемането на конвенцията, проведен ли бе качествен дебат по темата в партията, а и в страната, или има необходимост от повече дискусии?
- БСП има огромна заслуга проблемът с насилието да бъде изведен на преден план и нашите представители и в Европарламента, и в Народното събрание, и структурите на жените-социалистки в страната свършиха невероятна работа. Бяха обсъждани много детайлно мерките за борба с насилието над жени, заложени в конвенцията, но съвсем разбираемо не се проведе дебат върху тези няколко спорни формулировки, които може би на пръв поглед изглеждат маловажни. Затова призовахме правителството и мнозинството да не бързат с внасянето на документа за ратификация в парламента, за да се направи по-широко обсъждане по спорните въпроси - обсъждане, каквото в последните дни започна да се случва, при това съдържателно, от различни експерти, общественици, политици и то по начин, който ярко контрастира с първоначалните кресливи и некомпетентни излияния на "Обединените патриоти". Това дава време да се търсят възможни решения като например приемане на интерпретативна (обяснителна) декларация, която не само да изрази резерви, но и да уточни как Народното събрание разбира тези спорни формулировки. Но по този въпрос трябва да се произнесат експерти по международно право, материята е много деликатна. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов даде знак, че признават грешката си и е готов да изпълни това наше искане, но предстои да видим.
- Има ли начин проблемът с насилието да бъде решен по друг законов начин, никоя конвенция не може да бъде панацея?
- Разбира се, конвенцията сама по себе си няма пряко действие, за тази цел нейните разпоредби трябва да бъдат въведени в националното законодателство. Всъщност ратификацията е поемане на международен ангажимент България да изпълни предвидените в нея мерки, като за това няма предвиден срок.
БСП предлага да се фокусираме върху съществената част - Министерството на правосъдието е направило анализ и има готовност да предложи съответните законодателни промени и ние настояваме те да бъдат внесени бързо и приети от НС, а въпросът с ратификацията всъщност е второстепенен. Имаме примери с други конвенции на Съвета на Европа, към които България се присъединява, а после конкретните мерки се бавят. Нека се опитаме сега да направим обратното.
- Скандалът около конвенцията избухна след опита на правителството да приеме важен международен документ още с началото на европредседателството ни... Не се ли измести акцентът от основните теми, които би трябвало да бъдат обсъждани в този момент?
- Имам чувството, че нарочно беше избран този момент, за да се заглуши отзвукът от критичните статии в сериозни европейски издания за корупцията в България. И наистина няколко дни се занимавахме само с конвенцията. Но не можеш дълго да покриваш проблем, който ежедневно боде очите на хората. А българските приоритети по време на председателството трябва да бъдат на преден план и вече е време правителството да премине в нова фаза - не просто да ги изброява, а да влезе по-дълбоко в същината им, съдържанието на мерките, подготовката за предстоящите дебати на европейско равнище и развитието на българските позиции по ключовите теми. Последното е много важно, тъй като ние като страна председател трябва да търсим съгласието и компромиса между страните членки по всеки въпрос, но трябва да имаме и ясна българска позиция.
- Десетки обществени поръчки покрай европредседателството бяха провалени. Готова ли е България за домакинството на този важен форум?
- Подготовката за председателството започна още през пролетта на 2014 г., като най-съществената част беше реализирана от последните две правителства и по-конкретно от служебния вицепремиер Деница Златева и министъра за българското председателство Лиляна Павлова. Благодарение на твърдата позиция на БСП важните въпроси да се решават в парламента, сегашното Народно събрание също има много активна роля в този процес - както по отношение на определянето на приоритетите, така и като контрол над изпълнението на набелязаните мерки за подготовка. Като председател на Комисията по европейските въпроси мога да кажа, че към днешна дата България има висока степен на готовност да реализира едно успешно председателство. Но по-важно е какво ще можем да кажем след 6 месеца.
Народното събрание ще осъществява системен контрол върху правителството и ще изиска отчитане на средствата, изхарчени за подготовката, а след това и за провеждането на председателството, ще търсим пълна прозрачност за финансирането.
- Може ли европредседателството да обедини управляващи и опозиция, или има теми, по които допирни точки няма?
- По европейските въпроси се стремим да работим конструктивно с всички парламентарно представени партии, заедно успяхме да постигнем съгласие и Народното събрание прие решение, в което набелязва както краткосрочните приоритети за председателството, така и по-дългосрочните за приоритетите на България като страна член на Евросъюза.
Социалистите могат да видят в позицията на Народното събрание всички по-важни предложения, приети от последното заседание на конгреса - това ми носи удовлетворение, че парламентарната група и аз персонално сме си свършили работата. Предстои следващата по-важна стъпка - изразените намерения, да станат реалност. 
- БСП планира вот на недоверие към кабинета само след няколко дни. Как очаквате да се развият дебатите в НС?
- Ще бъде труден дебат, защото стратегията на управляващите стана ясна - идеята е да се покаже, че всички са маскари, че корумпирани са всички правителства досега, не само това на ГЕРБ; че корупция има във всички държави, не само в България; че повдигаме тази тема само за да рушим образа на България. Но тази стратегия показва, че вече сме постигнали етапна победа - ГЕРБ, въпреки присъщата им арогантност, вече не могат да отричат корупцията, само се опитват да омаловажат нейните мащаби.
А що се отнася до "очернянето" на страната - нима опозицията диктува на водещи западни медии и анализатори статиите за корупцията в България? Дали нашият вот или реалностите рушат образа на страната - само за няколко дни покушение срещу висш данъчен служител, убит крупен бизнесмен, масов разстрел, улични протести срещу посегателствата върху природата, съмнителни имотни сделки, а София ще посрещне гостите си тази седмица като столицата с най-мръсен въздух в ЕС. Време е честните хора в ГЕРБ, каквито безспорно има, да си отворят очите. Проблемите се решават не като се заглуши опозицията, а с по-ефективна работа на институциите.
- През изминалата година ГЕРБ и коалиционните им партньори бяха замесени в редица скандали. Вотът на недоверие е точно заради корупция. В същото време бе приет един доста спорен антикорупционен закон, на който президентът наложи вето. Какви мерки трябва да се предприемат за разрешаването на тази ситуация?
- Знак за истинските намерения на ГЕРБ ще бъде обсъждането на ветото на президента върху Антикорупционния закон. Румен Радев им даде шанс да преосмислят политиката си. Ако ветото бъде прието, има възможност след това да се опитаме заедно, без конфронтация, да подготвим наистина работещ закон.
Започвам да се съмнявам обаче дали върхушката на ГЕРБ иска истинска борба с корупцията или просто се опитва отново да подлъже и българските граждани, и партньорите ни в ЕС. Търпението обаче е изчерпано и много неща може да разклащат правителството, но това, което наистина ще го свали, е липсата на реални резултати в борбата с корупцията.