Отвъд музиката

Чуждопоклонничеството до такава степен превзе ефира, че е крайно време да се вземат спешни мерки за повече българска музика не само по националното радио (и телевизия), а и в частните станции. Осъзнаването на този факт обаче, явно е далеч от приоритетите на управляващите. И пак опозицията дава тон за песен с инициирането на законопроект за нови правила и квоти на родната продукция.
Безброй са примерите за страни, където звученето на музиката по медиите е регламентирано и регулирано именно по национален или езиков признак. Сред тях са Франция с квота от 40% и Канада - с 35%. Но най-драстични изглеждат мерките в Беларус, където от 1 януари 2005 г. 75% от музиката в ефира задължително трябва да е на местни изпълнители, в противен случай радиостанцията може да изгуби лиценза си.
В България, където близо 90 на сто от излъчваните песни са на английски, испански и италиански, може само да мечтаем за подобно регулиране. Законът за музиката в ефира, от една страна, би насърчил създаването на родни произведения, а от друга, ще гарантира разпространението им и ще ги направи достъпни за по-голям брой хора, а не само за тесен кръг от привилегировани меломани.
И още нещо. При изработването на закона за повече българска музика в радиоефира изначално трябва да се обърне необходимото внимание не само на нейното количество, а и на качеството й. Иначе и на ултракъси вълни, и в диапазона на цифровото излъчване ще ни заливат с "Яката дупара" и "Шушана". В пълно съзвучие с редакционната политика на някои медии и изкуственото помпане на висок рейтинг като компенсация на пълната липса на вкус.
Какво ли трябва да стане, та управляващите да осъзнаят, че ако мястото (и времето) на българската музика в радиоефира не бъдат гарантирани с обмислен и работещ закон, ще бъде застрашена не само българската култура, а и националната ни идентичност?! Достатъчно е законотворците да се заслушат и да пожелаят да направят нещо смислено.