БАН: Ние сме в състояние на целево унищожаване

Учени от Общото събрание (ОС) на БАН дадоха вчера нарочна пресконференция, за да огласят намеренията си за серия от протестни действия под общ наслов "Няма да търпим повече". Конкретната подбуда за протеста, разбира се, е приетият бюджет 2018, заради който учените спуснаха черни знамена от всички сгради на академията. За пореден път финансирането убива БАН бавно, но сигурно и това не е емоционална, а рационална констатация, базирана на факти и числа, заяви проф. Евелина Славчева, председател на ОС и директор на академичния Институт по електрохимия.
През 2009 г. в държавния бюджет бяха предвидени 98 млн. лв. за БАН, които след това бяха намалени драстично на 59 млн. лв. и "замразени" за няколко години, напомни Славчева. От 2010 г. досега учените протестират на улицата всяка година, когато НС приема бюджета, резултатът е нулев. През 2017 г. в европейска България средната заплата в академията е 755 лв. - с 300 лв. под средната за страната и почти наполовина по-ниска от средната заплата за София. Въпросът обаче има и втора страна - в течение на 10 години вече "изтичането на мозъци" от БАН продължава и се увеличава, намаляват младите хора, които решават да поемат по попрището на толкова непрестижната като пари наука. За последните две години докторантите в БАН - бъдещите учени, са намалели наполовина, посочи Славчева. Стипендията на докторантите след увеличението през 2008 г. и до момента е 450 лв., а минималната заплата сега е 460 лв. Но вече и средното поколение - професори и доценти на по 40-50 години, се насочват към по-добре заплатен труд в някои вузове и в технологични компании.
Ние сме в състояние на предизвикан саморазпад, който заплашва да стане необратим, обобщи проф. Славчева. По думите й, новият председател на БАН акад. Юлиан Ревалски и новият министър Красимир Вълчев са в конструктивен диалог, министър Вълчев е посетил институти на БАН, а отчетът за работата на академията през 2016 г. е бил приет с адмирации в Народното събрание (БАН е единствената институция в сектора, чийто отчет се приема от парламента). Това обнадеждило учените, а надеждата се превърнала в очакване, когато и Настоятелството на академията, в което влизат министрите Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, единодушно прие, че за екзистенц минимума на БАН са необходими 98 млн. лв. - поне равнището на 2009 г. Приетият бюджет обаче е отново шамар за учените, затова те заявяват: "Няма да търпим повече! Нашата мисия е да работим за просперираща и просветена България през ХХт век и ние няма да отстъпим от нея".
Надявайки се на диалог, ОС е изпратило писмо до премиера Борисов с настояване за среща, на което до този момент учените нямат отговор. Ние сме разумни, рационални, толерантни, но не можем безучастно да гледаме как загива най-старата и най-ефективната научна организация на България, заяви проф. Славчева. Тя напомни, че управляващи държавници напоследък пак са повтаряли неверни и некомпетентни твърдения, като например мантрата "БАН не е реформирана".
         
Две тежки реформи в БАН

ДУМА неведнъж е писала, че от времето на Симеон Дянков насам властта целенасочено "не знае", че академията е единствената институция в сектора на знанието, която е предприела вътрешни реформи.
Груба манипулация е, че БАН не била реформирана, заяви вчера проф. Бойко Георгиев, член на ОС и директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Първата реформа в БАН бе през 1992-1996 г., когато академията се освободи от идеологически звена и се превърна в автономен национален научен център с нов Закон за БАН и нов Устав, напомни проф. Георгиев. Академията работеше за изпълнение на новата Стратегия за научни изследвания, като поставените й цели бяха влизането в ЕС и НАТО. В тези години институтите на БАН бяха намалени от 102 на 72, а от 14 200 души съставът на БАН се сви до 7800 души. В тези години обаче бе съхранен научният потенциал.
Втората реформа в академията бе предприета през 2009-2011 г., след като България бе вече член на ЕС и от научния й потенциал, както от този във всички държави на общността, се очакваше да работи за развитие на държавите си и да се кооперира за съвместни изследвания. По това време изпратихме в МОН Програма за реформи в БАН, но и до ден днешен отговор нямаме, каза Бойко Георгиев. Въпреки това, БАН направи реформа, като я започна с международен одит на всичките й 69 института през 2009 г. Одитът бе извършен от международни оценители с помощта на Европейската федерация на научните академии и на Европейската научна фондация. БАН е единствената институция в науката и висшето образование, пък и в бюджетната сфера изобщо, преминала досега през международен одит. Той й даде високи оценки, а въз основа на одитните доклади бе направено преструктуриране на академията, като от 69 институтите бяха намалени на 42, групирани не по науки, а по тематични направления. Приети бяха твърди правила за пенсиониране и за вътрешно разпределяне на бюджета според резултатите на институтите. Съставът на академията бе намален на 6700 души.
Не сме завършили промените, искаме да разпределяме повече целево на водещи институти, искаме да привлечем повече млади хора към науката, но това е невъзможно сега, той като младите учени получават 50 лв. повече от чистачките, а разпределението на парите е разпределение на мизерията, посочи Георгиев. Ние се топим, всеки месец академията напускат няколко десетки от хората, съобщи той.  
Преди да разпределяме вътрешно каквото и да било, от субсидията на БАН се отделят пари за задължителни плащания, напомни проф. Никола Малиновски, член на ОС и директор на Института по оптични материали и технологии. За 2017 г. от субсидията на БАН 4 млн. лв. са отишли за членски внос на България в международни организации, други 4 млн. лв. - за текущия всекидневен мониторинг на времето, на Черно море, на екосистемите, с който се обслужва държавата. За ток, парно и вода, които не е разрешено да се плащат от проекти - още 5 млн. лв.; за стипендиите на докторантите, които на БАН не се отпускат целево, макар законът да го изисква - над 1 млн. лв. Охраната на 4-те национални музея струва на академията 300 000 лв. Така от субсидията на БАН предварително се отделят общо 15 млн. лв. А след това останалото се разпределя по институтите, като се стига до споменатите мизерни заплати. Около 23,5 млн. лв. са спечелили 10 института на БАН по програмата за конкурентоспособност, но нито стотинка от тях не е отишла за възнаграждения, защото правилата на програмата не позволяват, посочи Малиновски. В последните 5 години в неговия институт приходите от проекти са повече от субсидията, но само 3% от тях е разрешено да са за възнаграждения на екипите, което прави по 392 лв. на човек годишно. Това увеличение на заплатата ли е, попита риторично ученият.  

Проектите не са пари за заплати

Сред управляващите има неразбиране що е то научен проект и е безобразие да ни упрекват, че не сме искали да работим по проекти, посочи и доц. Ива Угринова, член на ОС и директор на Института по молекулярна биология. От общия бюджет на БАН 40% са собствени приходи от проекти, докато в сродни научни институции като "Макс Планк" в Германия и СНРС във Франция собствените приходи са 20%, напомни тя. Според последния отчет на фонда за наука в МОН, който е единственият инструмент у нас за финансиране на проекти, 52% от спечелените проекти са на БАН. Един проект на фонда е 120 000 лв. за три години, получава се, че участниците в него може да получат до 1000 лв. на месец, обясни доц. Угринова. Цялата научна работа в БАН се извършва с парите от проекти, понеже в субсидията средства за научни изследвания няма, каза тя. 

Исканията

- Да се отпуснат 38 млн. лв. целево на БАН, за да се изравнят заплатите в нея с тези в останалите институции в сектора, като млад учен получава заплата поне колкото начинаещ учител. Това ще позволи заплата 1250 лв. за професор, 1050 лв. за доцент, 850 лв. за главен асистент с докторска степен, 750 лв. за асистент и 650 лв. за помощния персонал в науката. 
- Да се повиши стипендията на докторантите на  760 лв. Мотивите са, че когато през 2008 г. стипендиите са вдигнати на 450 лв., това е било една и половина минимална заплата. От януари 2028 г. минималната заплата в страната ще е 510 лв.
- Да се изпълнят националната стратегия и законът, като се даде допълнително финансиране за оценените от МОН като елитни или много добри институти на БАН. Оценяването е било в 5 категории, всички институти на БАН са в първите две категории.

Протестните действия

- Остават черните знамена върху сградите на БАН.
-  Изпращат се отворени писма до председателите на Европарламента, на Еврокомисията и до еврокомисаря по науката с информация за отношението на МС и НС към научната общност в страната.
- Пуска се международна електронна петиция с призив учените в света да подкрепят българските си колеги.
- Интензивна разяснителна кампания в медиите, включително за резултатите и постиженията на БАН, защото у нас 35% от хората се интересуват от наука, докато в ЕС средно 53%. ("Няма да станем популярни като Динко от Ямбол и никой от нас няма да отиде в "Биг брадър", но ще се обърнем към хората"). 
- Сезиране на омбудсмана за дискриминация по месторабота.
- Програма за съвместни протестни действия с учените от ССА и другите научни институции в страната.
- Спешно свикване на Настоятелството на БАН.
На 8 януари ОС на БАН ще анализира действията по протеста до момента и при необходимост ще планира улични протести на учените в дните 15 до 19 януари 2018 г. Нашето безпокойство е за състоянието на науката в България, абсурдно е в ХХт век да обясняваме защо е нужна наука, каза проф. Лъчезар Аврамов, член на Настоятелството на БАН и директор на Института по електроника. В програмата "България 2020" и в Националната програма за реформи е записано, че страната ще инвестира за наука 1,5% от БВП през 2020 г., управляващите са длъжни да осигурят тези пари, заяви той. В момента се дават пари за социални помощи в науката, не за заплати, категоричен е проф. Аврамов. Учените у нас се топят като съсловие - на 1 млн. население държавите имат средно по 3000 до 5000 учени, у нас изследователите са 1000 на 1 млн. население. Държавата се руши, от думите на управляващи струи дълбока простотия и некомпетентност, добави проф. Аврамов. Сриваме се интелектуално, а си купуваме вече и научни звания...
Според младия учен д-р Цветан Захариев, с парите, които получава, един млад изследовател у нас не може да има нито семейство, нито деца. Ние като държавна институция сме създадени преди 147 г., убедена съм, че българският народ няма да позволи тази организация да загине, обобщи накрая проф. Славчева.