Най-лесно се решава задача, когато бягаш на дълги разстояния

Ангел Ангелов е роден на 6 август 1992 година в София. Учител по математика в Софийската математическа гимназия. Един от преподавателите, подготвили наши ученици - носители на медали от редица олимпиади и международни състезания по математика. Спортист, бивш волейболист в "Локомотив"- София, сега състезател по лека атлетика - бегач на дълги разстояния. Неотдавна на маратона във Валенсия постигна личен резултат: 2:55:33 ч.


- Ангеле, ти си избрал учителската професия. Достойна, но неценена у нас - и като уважение, и чисто финансово. Кое определи твоя избор?
- Още от 10 клас знаех, че искам да стана учител. Този свой избор дължа на учителите, които аз съм имал още от 1 клас, но най-вече на преподавателя ми по математика в СМГ - госпожа Петя Тодорова. Не само Учител, но и невероятен Човек. Тя е човекът, който ме е вдъхновявал и мотивирал повече от всеки друг в моя живот.

- Ти си част от екипа учители в СМГ, подготвил медалисти от олимпиада по математика. Разкажи малко повече за този успех.
- Според мен заслугите за големите успехи на учениците на международни състезания са изцяло техни. Учителят може само да помогне в подготовката, да насочва, съветва. Но всичко си зависи от тях самите и от техния състезателен дух и упоритост.

- Какви са днес учениците? Искат ли да се учат? Осъзнават ли нуждата от добро образование?
- Имам невероятния късмет да преподавам в най-елитното училище в България и учениците около мен са, да речем, "подбрани". Тоест те са мотивирани, амбициозни, повечето от тях имат реална представа какво е добро образование и се стремят да го постигнат. Но като цяло не смятам, че българските ученици осъзнават нуждата от добро образование. По-скоро гледат да "избутат", мислят си, че винаги ще се носят по течението и ще минават между капките, но дали ще е така?

- Как мотивираш учениците си?
- Надявам се, че реално успявам да ги мотивирам. Предполагам, че това става посредством примера, който им давам, съветите си, изискванията и очакванията, които имам към тях.

- Какво мислиш за последните промени в образованието, за новия закон и новите учебни програми? Не объркват ли те учениците? И не превръщат ли те учителите от творчески личности в чиновници, затрупани с ненужна училищна документация, на които постоянно нещо им се налага отгоре?
- Честно да си призная, запознат съм с една много малка част от всички новъведения в образователната система. Но имам усещането, че е една пълна каша, има много недомислици и нерационално взимане на решения, колкото да се отбие номерът - както всичко в България. Има адски много документация и ръцете на учителя в повечето случаи са вързани и той е принуден да взима решения, които не са по негова воля.

- Битува мнение, че българският народ се опростачва. Съгласен ли си?
- Всеки човек си има своя дефиниция за думата "опростачване". Важното е човек как си подрежда ценностите в живота. Да слушаш чалга и да гледаш българските риалита не е проблем, стига тези неща да не са на челни места в ценностната ти класация.

- Освен математик, ти си и добър спортист. Бил си волейболист, а сега участваш в състезания по лека атлетика. Не е ли малко необичайна тази комбинация?
- Не смятам, че е необичайна. Спортът трябва да е част от живота на всеки човек. В моя случай спортът е важна част от мен като личност и характер, без която нямаше да съм това, което съм.

- Защо избра бяганията на дълги разстояния?
- Не си спомням кога за първи път излязох да бягам, но беше преди доста време. Бягането ме откъсва от действителността и ме кара да се чувствам по-свободен и по-безгрижен отколкото съм. А може би бягам от нещо или подсъзнателно преследвам нещо?

- Намираш ли време да тренираш? По колко километра бягаш на ден?
- С времето ми е много трудно, но успявам да го намирам. Дори ако трябва да го търся в 5,00 сутринта при -20 градуса в зимни условия. Бягам около 10-ина километра всеки ден.

- Спазваш ли режим?
- Почти невъзможно ми е да спазвам строго определен режим. Опитвам се да живея и да се храня здравословно и да помагам на хората около мен също да го правят.

- С по една дума: какво е за теб спортът? А математиката?
- Спортът за мен е като въздуха - не мога без него. Математиката за мен е като шоколада - не мога без нея.

- Кое е по-голямо предизвикателство: сложна математическа задача или състезание по бягане на дълги разстояния?
- Зависи от важността и значението на крайния резултат. Със сигурност мога да кажа, че най-лесно се решава сложна математическа задача, докато участваш в състезание по бягане на дълги разстояния. Тогава мозъкът работи по съвсем друг начин.

- Какво е необходимо на човек, за да се справи с уравнението на живота, да реши неговите неравенства, да намери верните решения?
- Уравнението на изпълнения със смисъл живот е пълно с безбройно много константи, неизвестни, уловки и места, на които лесно можеш да се подхлъзнеш и да допуснеш грешка. Цял един живот ни трябва, за да стигнем до някакво решение. Наскоро осъзнах, че уравнението трябва да премине в система от две или повече уравнения - това на човека, когото обичаш, на децата ти и т.н. И всички тези уравнения трябва да се решават заедно и да имат едно общо решение накрая.

- Това, което те мотивира да продължиш да бъдеш учител, е...
- Мотивират ме единствено учениците, които чувствам вече като свои приятели. Мога да заявя, че аз се уча от тях много повече, отколкото те от мен.

- Любимата ти мисъл, послание към читателите?
- Има много мисли, които считам за вдъхновяващи. Ще споделя една, която ме развълнува наскоро. Между другото това е истинска случка.
Късно вечер кола спира на единствения светофар в малко населено място далеч оттук. Няма други превозни средства, навсякъде цари тишина и покой.
Един от пътниците в колата попитал:
- Защо не минаваш? Няма други автомобили.
- Защото може да гледа някое дете! - отвърнал шофьорът.