90 години от рождението на Стефан Продев

Калоян Паргов: Личност, белязала с яркото си присъствие българската журналистика, политика и литература

Скъпи близки, приятели, съмишленици, колеги, гости на днешното, бих казал, тържество на словото по случай 90-ия рожден ден на един човек, който чухме, че си отиде в самота и забрава, но очевидно, че това не е така. Позволете ми, преди да споделя с вас своите мисли по този повод, да благодаря на всички колеги в ИБ на НС за подкрепата и готовността да дадем своя принос. Да благодаря на колегите си в Градския съвет, които бяха едни от инициаторите заедно с колегите от ДУМА на тази идея да се случи това събитие. Да благодаря на Съюза на българските журналисти, че не се притесни от факта, че заедно с БСП ще бъдат организатор на едно такова публично събитие извън рамките на "Позитано" и "Леге" във времето, в което живеем. Снежана, благодаря ти. Да благодаря на Петко Горанов, защото във времето, когато той правеше този филм, го сполетя едно лично нещастие, но това не го отклони от устремността му да завърши филма навреме, за да можем днес да го видим.
Събрали сме се тук, за да отдадем почит и да си спомним за една личност, белязала с яркото си присъствие българската журналистика, политика и литература. Един забележителен творец, оставил траен отпечатък върху културната ни история. Публицист, притежаващ блестящо перо. Интелектуалец с впечатляваща почтеност и отговорност. Социалист, който не предаде идеите и принципите си. Ремсист, готов на саможертва в името на вярата си в един велик идеал. Да, това беше Стефан Продев. Той пак е тук, но пред очите на хората, които го познаваха, бяха негови съмишленици в идеите, работеха с него и го опонираха. Той пак е тук, виждам сред нас личности, които правят жив журналиста Продев чрез работата си и в трудното време днес отстояват завета му: "Подчинявай се само на заповедите на съвестта", както каза преди малко Коруев. Той пак е тук чрез нас, политиците, които останахме верни на лявата идея и продължаваме да изповядваме, въпреки опитите да ни принудят днес да плащаме отново за чужди грехове. Греховете на алчни и тъпи люде, които претопиха идеите в пари, а парите в пороци и скъпи имоти. Греховете на всички, които бяха между нас, без да са наши, превърнали обществото в яма, трапеза за хляба, както Продев пишеше. Документалният филм, който изгледахме преди малко, на Петко Горанов ни показа забележителната личност на Стефан Продев през очите на най-близките му хора.
В качеството си на политик аз бих искал днес да говорим за една от най-големите човешки ценности, много характерна за самия Стефан Продев, да поговорим за верността. Верността на идеите, верността към партията, която ги носи. Верността, която 28-годишният преход демодира и обезцени. Днес е трудно да отстояваме принципите, в които вярваме. Днес е лесно да бъдем конформисти. Днес е лесно да вярваме на онова, в което вярваме, в модела на оправдание пред съвестите си, че сме гъвкави и бързо се приспособяваме към новото. Днес БСП е все още партията с най-голям брой членове, но за съжаление все по-малко при онази масова партия. На национални избори има хора, които гласуват за БСП, а на местните същите дават доверието си на други партии и кандидати. Ниската мотивация и слабата активност е повече от предупредителен сигнал. Затова и интелектуалния потенциал в Софийската организация на БСП го разглеждаме и като ключов както във вътрешнопартиен, така и в национален план. И тук бих искал за пореден път да поставя въпросите, които и самият Продев ни постави. Ние от БСП на идейна основа ли водим споровете си? Имаме ли сила да определим принципите на нашите спорове? Принципите в търсенето на такъв социално справедлив модел на управление на държавата, който ще започне да решава и преодолява социалните неравенства и диспропорции. Приживе Продев изрече думите, болезнено актуални и днес: "Смешно е да се мисли, че хора от моята порода, т.е. романтиците в БСП, са жертва на патетиката, на левия борчески курс и не виждат или не разбират променящия се свят." За щастие нещата са точно обратно, именно защото виждаме и разбираме промените и защото вникваме в тяхната същност, ние всички сме набедени за наивници и търсим своя отговор. Реалността ни интересува много повече от спомена. Не друг, а ние искаме цялата истина за себе си, за партията, за обществото. Защото какво е лявата идея, ако не е човекът, неподвластен на елементарното чувство за апаратна подчиненост, готов да смути апаратчиците, но да докосне суровата истина. Когато говорим за червените бабички и червените мобифони, моят глас надава вик за повече нравственост и за по-голяма политическа деликатност и боравенето с човешките стойности. Защото БСП не би мръднала и крачка напред, ако губи постепенно доверието на хората поради формализма и най-вече формалния си политически успех. Властта е само момент, докато животът на идеята е най-голямото ни изпитание. Съществено дори фундаментално от идеологическа гледна точка днес е въпросът кое всъщност е съвременното ляво и какво очаква хората. То е икономически законова рамка на отношенията между труда и капитала, водещи до социална ангажираност на бизнеса, стимулирани от държавата и местната власт. Демографската криза може да я пребори чрез достойно заплащане, сигурност, качествено здравеопазване и образование. И за да постигнем тези цели, държавата и общините трябва да се върнат в играта като пазарен играч, за да регулират икономически нещата, поемайки отново своите отговорности, осигурявайки условия и предпоставки за развитие и просперитет на всеки един гражданин и т.н., и т.н.
Искам накрая да завърша с думите на едно блестящо перо, на Стефан Продев: "Днес мнозина се опитват да ни разпънат отново на кръст, забравяйки или не знаейки, че кръстът е наш. Та ние не сме слизали от него. За разлика от тях, нашата памет е жива. Горе главите, другари! Идеалът ни е прекрасен и има право да живее. За него трябва да съберем сили и воля да се възродим. За него и за бъдещето, горе главите, другари!"





Боян Ангелов: Влюбен в правдата
   
    Малко са съвременниците ни, за които може да се пише във възхитителна степен. За мен Стефан Продев е един от тях, защото и с биографията си, и с поведението си на граждански трибун заслужи обичта не само на своите колеги, но и на всички честни българи. Излъчваше мъдрост и достолепие, не се страхуваше да влиза в полемика с всички, които се осмеляваха да прекрачат границите на моралното съзнание. Наричаше себе си ремсист и не измени на идеалите си. За свои учители имаше Христо Ботев, Георги Кирков, Гео Милев, Йосиф Хербст... Написа филмов сценарий за поета на революцията Смирненски, рецитираше с упование стиховете му. Остреше журналистическото си перо с кремъка на старопланинските върхове и в тях съзираше сенките на юначни предци. Не предаде заветите на прадядо си, доверения човек и ятак на Апостола Левски. Чувстваше се отговорен за всичко, което се случваше на многострадалния народ и посочваше виновниците за тази злокобна участ.
И сега публицистиката му звучи като възвишена и безпощадна поезия. Нито веднъж не произнесе скверна дума за своето Отечество, защото знаеше, че хората се нуждаят от закрила и упование. Имаше по-различно отношение към писателския труд. Ненавиждаше кабинетните синекури и не приемаше изкуството за самото изкуство. Като Парижките комунари смяташе, че интелигенцията трябва да бъде локомотивът на обществото и да дава пример за нравственост. Повече от всичко ненавиждаше двуличието и предателството във всички негови измерения.
Стефан Продев стана най-пламенният публицист на променяща се България. А създаденият от него вестник "Дума" еднакво яростно нападаше извращенията на тоталитаризма и мутантите на псевдодемокрацията, събрала под знамената си заблудени идеалисти и фашизоидни мизантропи.
    Думите, с които Стефан Продев разгромяваше предателите на идеала, бяха проникнати от възрожденската чистота на Ботевата публицистика. Главният редактор на "Дума" се уповаваше на своя народ и изобличаваше изменниците. Пророчески бяха словата му за онези, които използваха прехода към демокрация за лично облагодетелстване. Осъди тези изчадия  на вечна забрава и на ненавист без давност. 
    Деветдесет години са достоен повод за равносметка какво е създал и какво е оставил един човек след себе си. А Стефан Продев без никакво съмнение е сред най-ярките съвременни български писатели. Беше член на Вазовия писателски съюз и остави в съзнанието на нас, неговите колеги, незаличими спомени с неустоимия си порив към истината, със своя вълшебен талант да кове от думите меч за враговете и щит за беззащитните.



Румян Георгиев: И в най-тежките ситуации той запазваше обичта си към хората

Всъщност аз съм този, който трябва да благодари на Стефан, защото това е невероятно - да имаш такъв човек до себе си и да общуваш с него. Искам само да внеса едно уточнение, за да знаете колко беше трудно на Стефан и на всички останали в ония години. През 1991 г. вестникът беше национализиран и стана собственост на Министерството на културата по Закона за отнемане на партийното имущество и така, докато мина в ръцете на издателя на "Република". Не беше никак просто да се прави вестника в такава ситуация, просто това имах предвид, това само допълва какво беше Стефан в ония години. Защото ако имаше някой, който можеше да се справи, това беше той. Иначе няма ден, в който аз да не си говоря с него, след всичките тези години. Тук се казаха много неща за него като публицист, като журналист, дори като политик. Но той беше преди всичко невероятен човек, изумителен човек, който през всичките тези години, в които сме били заедно, аз не съм чул един път той да бъде груб с някого или да повиши тон. И в най-тежките ситуации той запазваше обичта си към хората в желанието да ги разбере. Вие знаете, че и умните, и глупавите хора страдат еднакво, имат еднакви чувства, еднакво ги боли, независимо от това колко са различни и колко различни възможности имат. Но животът е такъв, че често забравяме това и понякога прегазваме даден човек, без изобщо да има нужда от това. Стефан никога, никога не го е правил, абсолютно никога, той просто не би могъл да го направи. Един вътрешен морал, който много малко хора аз лично съм виждал да имат в себе си. Разбира се, онова време беше различно от сегашното, то беше вълчо време, сегашното е малко време на хиените, чува се едно мощно мляскане в обществото, дояжда се каквото е останало. Не знам какво да ви кажа, но може би е добре, че Стефан не видя това, защото той можеше да застане срещу глутница вълци, но не знам дали би могъл да застане срещу глутница хиени. А иначе той е на сигурно място, на много сигурно място - той е в сърцето ми, предполагам, че и във вашите сърца.



Таня Джаджева: Продев е мерило за професионализъм и нравственост

Под някаква форма, отдавайки почит на нашия Учител Стефан Продев, ние - думаджиите, днес всъщност говорим и преживяваме отново своята младост. Ние действително сме щастливи хора, защото по пътя си в журналистиката сме имали такова мерило за професионализъм, но и за нравственост, като Стефан Продев.
Той упорито и неотклонно следваше мечтата си ДУМА да бъде "големият, силният, сложният" глас на социалистическата идея. И действително превърна вестника в едно от нейните най-мощни оръжия. Авторитета, силата и влиянието на вестника във времената на Продев не отрича никой - независимо дали му харесва или не.
Деветте години, през които Стефан Продев ръководеше вестника, Велиана Христова нарича "родилното петно", което не може да бъде заличено. Да, днешният вестник не е Продевата ДУМА и не е възможно да бъде такъв, но родилното петно си го има. Дано да успяваме да го носим с чест.
Със сложната си съдба след Продев, в днешните оскотели времена ДУМА се стреми да остава нормален и почтен вестник.
Интересно, какво ли би казал Шефа, ако днес беше жив и някой се опита да му обясни, че мерилото за журналистическа гордост и професионално постижение е колко шервания и лайквания има постът ти в блога?! Извинете за книжовния български изказ...
 Пропастта между онази журналистика и това, което днес се самотитулува като журналистика, е огромна. Вече вероятно незаличима. Ние обаче не можем, а и не искаме да бъдем конкурент на бълващите всякакви псевдосензации и измислици жълти издания. ДУМА копае друга нива - на моралните ценности, истината, аргумента, гражданската позиция, обществения интерес. Когато от всеки телевизор, таблет и смартфон те заливат агресивно с информация какво е казал даден политик, ние искаме да разберем какво е премълчал. Когато силните на деня натрапчиво се хвалят какво са направили, ние питаме защо и в чий интерес са го направили.
Не е лесно. Не е богато. Не е охолно. Не е бляскаво. Няма как да е иначе. Дано да успяваме да копаем с полза. Това ще означава, че сме научили най-важния урок от Стефан Продев - че журналистиката е търсене на истината и свобода.




С БОТЕВСКИ ДУХ ПРЕЗ ВРЕМЕТО
Димитрина Иванова

Документалният филм "С Ботевски дух" (сценарий и режисура Петко Горанов, оператор Божидар Симеонов, представен от СБЖ) предлага среща със забележителната личност на Стефан Продев. Личност с главна буква, оставил траен отпечатък в последните десетилетия на българската културна история - във времена на труден избор, който всеки трябваше да направи за себе си. Журналист с блестящо перо, интелектуалец от висок ранг, образец на гражданска почтеност и отговорност, той е признат като публицист "от Ботевско коляно", част от триадата образци на българската журналистика редом с Христо Ботев и Йосиф Хербст. Няколкото прозвучали във филма негови цитата ("Публицистът пише само това, което диктува съвестта му"; "В историята остават само спрените вестници"; "Шапки долу за българския учител!... за носителя и пазителя на духа"; любимата му фраза, заимствана от Бакунин: "Свободата на печата е майка на всички свободи") свидетелстват за актуалността на написаното от Продев и днес. Той остава не само кръстникът на левия вестник "Дума" (по аналогия на Ботевия "Дума на българските емигранти") - Продев създаде нова концепция, нова стратегия, вля нова енергия и превърна "Дума" в камбаната на БСП". Във вестника, който съпровождаше партията през страшните бури на Промяната.
Стефан Продев през очите на хора, които са го познавали, работили са с него, били са негови идейни съмишленици или опоненти - това е  концепцията на Петко Горанов за филма. Пламен Енчев, Копринка Червенкова, Велислава Дърева, Велиана Христова, Таня Джаджева, Георги Йорданов, Снежана Тодорова, проф. Михаил Неделчев, Анжел Вагенщайн, акад. Светлин Русев, Иван Гранитски - интелектуалци говорят за събрата-интелектуалец. В думите им присъства уважението към личността на Продев - явление в българската културна история от втората половина на ХХ век. Всички те - хора на словото, на духа, се прекланят пред блясъка на неговото слово, високо оценяват верността му към каузата на живота му. Дори идейните му опоненти признават респекта пред личността на големия публицист - в годините на жестока конфронтация не си позволяват хули и нападки, а само езика на идеологическия спор.
"С Ботевски дух" е спомен за Стефан Продев. Присъствал пълноценно в един драматичен период от съвременната ни история и положил свой отпечатък върху него със своя интелект и послания, той предаде щафетата на идващите след него и остави обещание и надежди за бъдеще - за бъдещето на българския дух и духовност.  



Стефан Продев - внук:

Здравейте на всички. Действително много се радвам да видя толкова много хора в тази зала. Всички вие най-вероятно го познавате по-добре от мен. За съжаление моят опит показва, че по някакъв начин нашата национална памет е много кратка и всеки път, когато се натъквам на неща, в които се вижда как едно минало живее и се преражда по някакъв начин дори в настояще, ми доставя удоволствие. Също така тук се говореше, че в голяма степен това, което е писал, по някакъв начин има нещо пророческо в него и то се случва в настоящето. Аз лично не вярвам в тези неща, не смятам, че един човек може да предвиди пророчески какво ще се случи в бъдещето, а по-скоро смятам, че когато той изключително добре е опознал и оценил проблема в собственото си време, докосва универсално, което важи за тук и всяка..... В крайна сметка това са го постигали немалко автори. Така че всеки път, когато видите нещо, което се повтаря в бъдещето, нещо, което е казано в миналото и то изглежда все едно е казано тогава, а се случва сега, то това е най-силната оценка според мен за силата и чистотата на една мисъл.
Благодаря още веднъж на Петко Горанов за хубавия филм. Надявам се това име да остане също така живо, както е било и по времето на Стефан Продев.




Стефан Продев:

И до днес не мога да забравя един дъб, поразен от светкавица. Имаше дънер и клон, но нямаше листа. Беше мъртъв. Около него природата цъфтеше и макар и огромен, гигантът не радваше окото. Дано с нашата култура не се случи същото. Дано грубостта, която се е надигнала, не я овъгли. Дано всеки, който милее и твори за нея, остане верен на себе си. Животът, колкото и да е сложен, не трябва да пречупва никого. Дървото на духа ни ще бъде богато и живо само тогава, когато огънят е по-слаб от характерите, които го създават. Цветовете им не са важни, важен е плодът им - онзи златен жълъд, който въпреки бурите и червеите не бива да се превърне в суха шишарка.