Тръмп запали пожар с решението си за Ерусалим

Светлините на главната коледна елха в Храма на Рождеството в гр.Витлеем на западния бряг на р. Йордан, родно място на Исус Христос, според легендите, са загасени. Светът е във вихъра на пореден скандал след обявеното решение на президента Тръмп да се признае Ерусалим за столица на Израел и да премести посолството на САЩ там. От "нов пожар в Близкия изток", през "открито нарушения на международното право" (Иран) или "отваряне вратите на ада" (ХАМАС), та до "Тръмп затваря Близкия изток в огнен пръстен" (Ердоган) са част от отгласите в мюсюлманския свят за изпълнението на едно предизборно обещание на Тръмп.
Спорно е дали светът е единен в оценката си за тази изява на американския президент, която някои нарекоха "хазартен ход", но че смущението е налице, няма спекулации. Външните министерства на Русия и Китай например прецизно теглят на кантар изявленията си във връзка с решението на Белия дом за Ерусалим, но не крият "сериозно безпокойство и тревога от новата позиция на САЩ" (Москва) или "призовават за предпазливост по тази чувствителна и сложна тема, която е свързана с мира и стабилността на региона" (Пекин). Външният министър на Иран, Мохамад Джавад Зариф, категорично заявява, че "Ерусалим ще остане  арабски и мюсюлмански" и естествено строго осъжда решението. Той напомня и за резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която изисква Израел да се оттегли от окупираните през 1967 г. територии. "Светът е в шок", казват редица наблюдатели, но ситуацията несъмнено налага по-задълбочен анализ, който се прави след като преминат емоциите и се прецизират причини и следствия.
Палестинско-израелският конфликт е десетилетен и, както става през последните сто години, геополитическите играчи и техните съюзници, поддръжници или симпатизанти стоят обикновено на противоположни позиции, което обрича решенията на безвремие. Т.нар. външен министър на ЕС Могерини, излезе с позиция, че "Ерусалим е столица и на Израел, и на Палестина, и че ЕС има ясна и обединена позиция". Според нея "вярваме, че единственото решение за конфликта се основава на принципа "две държави и Ерусалим като столица на двете държави". Личи безпокойство за последствията върху мира в региона и света, разбира се. Брюксел щял да поддържа "международния консенсус за Ерусалим, включително и за местонахождението на техните дипломатически представителства, докато статутът на града не бъде окончателно определен". Кремъл предупреждава, че ще се усложнят отношенията между Палестина и Израел и смята Източен Ерусалим за столица на Палестинската държава, а Западен - на Израел. Меркел говори, че "искаме този процес на преговори между Израел и Палестина да бъде подновен" и подчертава, че Берлин се придържа към резолюцията на ООН относно палестинско-израелския конфликт". Този път Тереза Мей се отклонява от традиционната за страната й политика да стои близко до решенията на Вашингтон. Тя споделя, че "статутът на Ерусалим трябва да се изясни чрез преговори и в крайна сметка градът трябва да стане споделена столица на двете държави - Израел и Палестина". Прецизиране на декларацията "Балфур", поставила началото на палестинско-израелския конфликт и тегнеща върху палестинците в стремежите им за собствена държава? От своя страна организации като "Ал Кайда" призовават за действия, които никой не се съмнява какви ще са. ХАМАС е за "3-та интифада" и обяви петък за "ден на гнева". Протести заливат градове в Турция, Йордания, палестинските територии, има убити и ранени. Зове се за "скъсване на икономически и политически връзки с американските посолства в региона и за експулсиране на американските посланици". Различен като степен на гняв е отгласът в Саудитски Арабия, Катар, Египет или Турция, но никой не се съмнява, че целият мюсюлманки свят няма как да приеме безпроблемно такова решение.
Очаквано, но и изненадващо внезапно точно в този момент. На етап, когато Израел никога не е бил по-близо до арабските държави, най-вече тези, които открито смятат Иран за основен противник, а палестинците все още нямат онази държава Палестина, която е в мечтите им. А може би точно заради тази ситуация е избран моментът? Но не е ясно дали в Белия дом са си дали сметка, че арабските държави няма как да подкрепят открито решението, защото Ерусалим за тях е мюсюлмански символ, а това в техния свят има по-голямо значение, отколкото в "цивилизования" Запад. Сигурно са си дали сметка, защото целите обикновено не личат на преден план. Известно е, че Вашингтон има план за Палестина, който ще обяви в началото на следващата година. Може би чрез това решение на президента Тръмп се прилага на практика натиск върху ръководството на държавата Палестина да приеме плана на САЩ. Все пак Вашингтон настоява да се продължат преговорите между двете държави, но обединяването на ХАМАС и "Фатах", успех за палестинците, дава преднина на движението ХАМАС и се предполага, че ще диктува условията по всички въпроси за Палестина. Засега палестинският президент Махмуд Аббас отказа среща с вицепрезидента на САЩ Майк Пенс при предстоящото му посещение в Близкия изток. Но в мотивите за решението на Тръмп се казва "реших, че е време да призная Ерусалим за столица на Израел. Решението е от 1995 г. Зная, че това ще влоши отношенията между държавите в региона, но САЩ са готови да подкрепят решение по формулата "две държави", ако двете стани го подкрепят". Дали пък наистина президентът Тръмп не изпълнява обещание дадено на спонсорите си в предизборната кампания, както твърдят в Катар? Или цели увеличаване на популярността сред основния негов електорат - десни и евангелисти, както са убедени в Залива?
Нормално е да се смята, че печеливш в тази ситуация е Израел. За израелския премиер Нетаняху това е "исторически ден" и "Тръмп свърза завинаги себе си с историята на Ерусалим". Нетаняху не забравя да припомни, че "искането им от десетилетие е получило подкрепа" и изразява открито задоволство и благодарности. Независимо, че от Вашингтон летят слова да се въздържа във възторжените си изяви по темата. Трудно може да се твърди и за основна роля на зетя на Тръмп във връзка с това решение.
Но не може да се пренебрегнат нюансите в позициите на страните от Източна и Западна Европа във връзка с решението на президента Тръмп. По-категорична е позицията на Западна Европа, която чрез лидери като френския президент Макрон твърдо отстояват "не" на заявеното решение за Ерусалим. А Чехия, например, обяви, че "обмисля дали да премести в Ерусалим посолството си, след консултации с регионалните партньори", въпреки че "признава Западен Ерусалим за столица на Израел". Нюанси, които звучат, меко казано, смущаващо, защото Могерини вече изрази "единомислие" на ЕС по темата и отстоя тези позиции в разговор с Къшнър, съветник на президента Тръмп.
Анализатори у нас настояват да се следи внимателно докъде ще стигне обявената интифада, да се настоява за преговори между двете страни и определят позицията на нашето МВнР за решението на президента Тръмп за "балансирано". Други обаче подчертават, че позицията на България е "незавършена", нуждае се от "дооформяне", защото конфликтът няма да отшуми, ще ескалира и ще изисква по-категорична позиция на България. Като начална позиция се смята, че е адекватна и балансирана, но събитията няма как да не наложат прецизиране в посока категоричност.
И тук си заслужава да се обърне внимание на мнението на посланика на Палестина у нас, д-р Ахмед Ал Мадбух, именно защото Палестина се смята за потърпевша от така лансираното решение на президента Тръмп. Защото въпросите са от "това решение равносилно ли е на война", "защо го прави точно сега" и "какво ще предприемете в такава ситуация". Любопитно е и как се оценява позицията на нашето МВнР.
    Според нас американската позиция е безотговорна, заявява палестинският посланик. Тя противоречи на международното право. С това решение САЩ се поставят извън закона и се лишават от качеството си на посредник в Близкия изток. Тръмп каза, че Ерусалим е столица на Израел, без да определи Източен или Западен Ерусалим. Именно това е опасното в неговото решение. Броят на държавите в ООН, които признаха Ерусалим за столица, е 138. Видяхме, че като организация ООН не казва нищо конкретно засега. ООН заяви, че Израел трябва да спазва резолюциите на организацията по отношение на Ерусалим. Трябва да се съхрани договореността на статуквото. Ватиканът, ислямските държави и голям брой приятелски държави подкрепят такова становище. На международно ниво в голяма степен се отхвърля идеята на Тръмп. Държавите в ЕС също заявиха, че са за съхранение на статуса на Ерусалим и решението трябва да е на двете държави - Израел и Палестина. Ние подчертаваме и международните решения, които казват, че Ерусалим е окупиран град от 1967 г. Припомняме, че множество държави скъсаха отношенията с Израел поради окупацията. Статусът на Източен Ерусалим е столица на държавата Палестина и няма да отстъпим и педя от тази позиция. Това не подлежи на преговори. Израел е длъжен да се изтегли от териториите, завзети през 1967 г. Признанието на САЩ е нарушение. Настоявам българското правителство да запази своята позиция, според която Източен Ерусалим е една окупирана територия. Решението на Тръмп е сходно с декларацията Балфур, която обеща на евреите да им бъде създадено отечество в Палестина, без да имат това право - нито законово, нито морално. Страната не е собственост на Тръмп. Той действа по отношение на Израел така, сякаш са щат в САЩ. Международно признатата столица на Израел е Тел Авив. Но Тръмп определя коя ще е столицата на друга държава и затова се прави аналогията с Балфур от гледна точка на палестинския народ. Ако трябва да се върнем към древни времена, преди 5 хил. години, основатели на Ерусалим са племената евусеи и по това време градът се е наричал град на Евуз. После - Ур Салим, което се трансформира в Ерусалим. Това показва, че ние сме го основали и сме стопаните му. Който и друг да е идвал в този град, той все е бил окупатор, без значение дали са евреи, римляни, византийци или кръстоносци. Екипът на президента Тръмп се състои от хора, които подкрепят ционизма като идеология. Техните идеи съвпадат с идеите на крайната десница в Израел. Макар че според редица изследвания повече от половината граждани на Израел подкрепят формулата "две държави" и разделянето на Ерусалим като столица на две държави. А ние отдавна изразяваме мнение за мирно разрешаване на въпроса и нашата позиция за Ерусалим е за столица на две държави - западната част на Израел, а източната на Палестина. При условие, разбира се, че Ерусалим ще е отворен град за всички вярващи от всички религии, ще има свобода на вероизповеданията и религиозните култове. Разбира се, че се знаеше предварително, но имахме договорка с Джеймс Бейкър при започване на преговорите със САЩ. Те ни подписаха декларация, че няма да преместват посолството си, срещу което ние да започнем преговори с Израел. САЩ бяха посредник. Сега те нарушиха собственото си обещание. Ние няма какво да преговаряме. Именно затова нашият президент в ООН отправи предупреждение по въпроса. Ако се наруши принципът за "две държави", ние ще имаме вариант за действия. Между които най-важното е да поискаме равни права на всички, които живеят в историческа Палестина (Израел и Палестина). Това налага да водим друг вид борба - срещу системата на апартейд и расова дискриминация, която Израел прилага спрямо палестинците в историческа Палестина. В момента Израел има вече построени пътища за евреи в окупираните територии, по които не могат да се движат палестинци. Има отделни пътища за тях. Изградените израелски селища са отделени. В самия Израел има дискриминация по отношение на арабите и палестинците. Има демокрация само за евреите, т.е. на практика в териториите, които Израел владее се прилагат три различни системи - демокрация за евреите, дискриминация  за палестинците. В случай, че се срине принципът на "две държави", тогава всички, които живеят там трябва да са с равни права.
    Тук бих вметнал и ситуацията, която се получи на благотворителния базар на 4 декември. Ние се възпротивихме, че на израелския щанд бе поставен макет на "стената на плача". Настояхме той да бъде премахнат. Тази стена е в очертанията на окупираните територии от 1967 г. Поискахме организаторите да уведомят представителите на Израел. За наша изненада г-жа посланичката на Израел, според обичая на окупаторите, които идват някъде и смятат, че са собственици, дойде с въоръжена охрана сред посетителите, което определено ги застрашава. Тя поиска от нас да махнем бродирано платно-картина на историческата Палестина и изрази възражение срещу наш лозунг. Ние обяснихме, че стената на Бурак (стената на плача), според историята и според решение на комисия във Великобритания под патронажа на лигата на нациите от 1931 г. е морална и материална собственост на исляма (ислямски вакъф). Нещо повече, в тази позиция е посочено, че ислямски вакъф е целият храмов хълм, площада пред стената и т.нар. марокански квартал. Няма нито историческо, нито юридическо, нито морално право да се сложи ръка на стената на Бурак. Светът би трябвало да научи историята, преди да взима решения за Ерусалим и връзката на народите с него.
В декларацията на МВнР на България липсва изричното посочване на Източен Ерусалим като част от окупирана територия от 1967 г. Какви преговори в такава ситуация! Според Могерини Ерусалим е столица на две държави - резолюция 478 на ООН. Изразената европейска позиция е по-категорична и ясна.
    Явно ситуацията относно решението на президента Тръмп ще ескалира. Мюсюлманският свят очаквано застава зад палестинския народ, но този път Сирия няма как да е играч. Ще изпълни ли Ердоган заканите да скъса дипломатически отношения, ако решението не претърпи промяна? Анализите и събитията предстоят. За съжаление, отново с горчив привкус. И много играчи, както обикновено.



Решението на Тръмп да признае Ерусалим за столица на Израел предизвика тежки сблъсъци на Западния бряг
БГНЕС



В Турция протестиращи се молят за Палестина
БГНЕС