Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Неделник

Пътешествия

Чанаккале - история и романтика

Най-трудно е първия път да кажеш на глас: "Имам МС", твърдят попадналите в лапите на страданието

Боян Бойчев

8. Декември 2017 , брой: 241   394   0
Снимка

Боян Бойчев

Чанаккале не е от най-големите турски градове, нито от най-известните курорти. Със сигурност обаче днес това е сред най-романтичните места в Турция. Само преди 100 години не е било така, тъй като тук са се провели едни от най-кръвопролитните сражения в Първата световна война.
Пристигаме от България с автобус. По пътя край нас прелитат грижливо обработени земеделски земи, няма незасято нито късче. В един момент вляво се появява морето. Ще пътуваме дълго край него, а повечето от нас започват да снимат красивата гледка.
Така стигаме до Еджеабат, малко градче, част от провинцията Чанаккале. Оттук трябва да вземем ферибот, друг начин да минем от другата страна няма. Всъщност, това е и преминаване на друг континент - Еджеабат е в Европа, а Чанаккале - в Азия.
Фериботът бавно пори морето. Край нас на разстояние протегната ръка летят десетки чайки. Свикнали са, защото пътниците им подхвърлят храна, която птиците ловят в полет. Слънцето залязва и сребристата вода тук-таме припламва. Гледката е толкова красива, че е трудно да бъде описана.
Чанаккале е пристанищен град, разположен в най-тясната част на пролива Дарданелите, съединяващ Егейско и Мраморно море. Първите сведения за човешки поселения има тук от 4800 г пр. Хр. - днешното Кумтепе. Именно негови жители основават легендарната Троя, чиито останки се намират недалеч, на около 40 километра. Но за Троя ще ви разкажа друг път.
Първоначално Чанаккале е била Османска крепост, построена през 15 век. Към 18 век градът вече се превръща в център за производство на глинени съдове. Оттук е и названието - чанак значи глинено гърне, а кале - крепост.
Вече се приближават светлините на града. Фериботът бавно навлиза в пристанището. Пълно е с яхти, лодки, малки корабчета.
Хотелът е непосредствено до пристанището. Веднага излизаме на опознавателна обиколка. И разбира се, първият досег е с морето. Разхождаме се по крайбрежната улица. Пешеходната част е много широка. Улиците са пълни с народ. Крайбрежните кафенета и ресторантчета - също. Кафене обаче тук не е най-точното название. Оказва се, че турците предпочитат чая. Почти не видях местен с чашка кафе. Чаят се пие в малки стъклени чашки, но тези чашки са много на брой през целия ден. Чаят е черен, много ароматен.
Нека се върнем на крайбрежната улица. Ще се разхождаме многократно по нея през следващите дни, защото наистина е много красива. Тук е и един от символите на града - оригиналният дървен троянски кон от филма "Троя", подарен на местните от екипа, заснел култовата лента. Оглеждам хората. Повечето са облечени модерно, по европейски, малка част от жените са със забрадки и в традиционни дълги носии. Разговарям с едно момче, което ни сервира в крайбрежна сладкарница. Студент, обича рок музиката, с модерно мислене. Казва, че повечето млади хора са такива.
А като стана дума за сладкарница, когато човек е тук, се чуди наистина какво да опита от традиционните сиропирани вкуснотии. Гарнирани с боза, разбира се. Но бозата тук е доста по-различна от нашата. Светла и много гъста. И се прави единствено и само със захар. Никакви изкуствени подсладители.
Но да се върнем на крайбрежната улица. Сутрин тук рибарите изваждат своя улов. Всеки може да си купи прясна риба на съвсем прилични цени. Под оценяващия поглед на десетките котки, които се разхождат наоколо. Никой не ги закача и те се чувстват в безопасност. Дори се грижат за тях, тук-там има оставени чинийки с котешка храна.
Стана дума за цените. Те наистина не са високи. Човек може да си напазарува хубави неща доста по-евтино от при нас. Особено на традиционния пазар, който е в петък. Огромно хале, където търговци се надвикват от пъстри отрупани сергии и възхваляват стоката си. Има всичко, което си поискаш. Повечето стока е от производители и е качествена.
Ако суматохата на пазара те уморява, можеш да потърсиш спасение в кокетните търговски улички, разположени в самия център на града. И тук не е скъпо, а обстановката с малките кафенета и ресторантчета е дори романтична.
В края на крайбрежната улица е Морският музей, на територията на който се намира крепостта, охранявала преди пролива. От другата страна също има подобна крепост. Стана вече дума, тук през 1915 година по време на Първата световна война се е състояла известната Дарданелска битка между силите на Антантата и Османската империя. Именно артилерията от крепостите и поставените минни полета спират британския флот, който се опитва да завладее пролива, за да осигури настъпление и превземане на Константинопол. След неуспеха на морската операция следва сухопътен десант, който обаче също завършва с поражение. Това е една от най-големите победи на турската армия. Затова в околността и в самия Чанаккале има много паметници, свързани с това събитие. А в Историческия парк Галиполи, който се намира от другата страна на пролива и до който ходихме отново с ферибот, е построен и модерен музей. Освен различните артефакти от тези събития, музеят предлага и обиколка на 10 кинозали, където със средствата на панорамата и модерните 3D-технологии са показани героични моменти от тази прословута битка. Финалният киносалон показва кратък филм, разказващ за Турция днес и нейните постижения. Лентата наподобява документалните филми от соца: щастливи деца, обработени ниви, работещи заводи, модерни технологии и накрая, разбира се, турското знаме. Така се формира национално самочувствие. И си мисля, че у нас, освен Плевенската панорама, подобен музей няма, а имаме толкова национални поводи за гордост. 
Неусетно минават дните в Чанаккале. Хубав, кокетен 100-хиляден град, с невисоки здания и онази по морски романтична атмосфера, която може да предложи само град, разположен на брега на морето. Отново сме на ферибота, Чанаккале остава зад гърба ни, десетки чайки летят наоколо, очаквайки подхвърлена храна. Този път е сутрин, слънцето изгрява, вали лек дъжд, но водата отново е сребриста.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"