Колко трябва да е подкупът?

Васил Василев

Правителството подготвя грандиозно престъпление срещу държавата. Концесията на Летище София ще даде ключа за вратата на България в чужди ръце, ще ограбва бюджета през следващите 35 години, ще оскъпи билетите и ще напълни сметките на нашите хора с престъпни, приятно ухаещи пари. За това икономически безумно и социално престъпно решение има само едно обяснение - подкупът.
Да видим колко може да е той. За 2016 г. летището има приходи 131,4 милиона лева. Тази година оборотите, следователно и приходите, са нараснали с 26 %, т.е. близо 170 милиона. При този вид дейност разходите са около една трета от приходите. Т.е. сега летището трябва да печели над 100 милиона лева годишно. За 35 години - минимум три и половина милиарда лева. Нашите искат една десета от това. Значи концесионерът ще спечели над три милиарда. Няма как подкупът да е под милиард. Трябва да са идиоти да вземат по-малко. Може част да е в пари, част в акции от концесиониращото предприятие, какъвто е случаят с тайнствените офшорни съдружници в американските Марици.
Колосалният грабеж се приема за нещо нормално, като че ли и от опонентите на управляващите. Ще крадат ами, нали са на власт. Все някога и ние ще бъдем. Този закон на съвременната демокрация е довел дотам, че и тези, които би трябвало да са коректив на управляващите - политическата опозиция, - не правят нищо реално, за да предотвратят престъплението. Обаждат се тук-там, някой лаф и толкова. Правят се на безсилни, а всъщност никак не са.
Какво би станало, например, ако БСП отсега обяви, че когато дойде на власт, ще развали концесията като престъпна и противоречаща на националния интерес. Ако уведоми официално за това кандидат-концесионерите. Предупреждението ще ги стресне, защото операцията става рискована.
Ами ако дойдат скоро на власт? Със сигурност ще се случи по времето на концесията. Може и преди да е започнала.
Ами ако няма да могат тогава да ги подкупят.
Ами ако кажат - бяхте предупредени, нали? Сега се измитайте. И щом сте дали подкуп - няма компенсации.
Ако кандидатите не избягат заради появилия се риск, ще предложат по-малък подкуп. Тогава пък управляващите могат да преценят, че аферата не си струва и да я зарежат.
Защо никоя от опозиционните политически сили не реагира по подобен начин е непонятно. Демокрацията дава огромни възможности и на опозицията да налага своите позиции, щом са в обществен интерес и имат подкрепата на гражданите. Стига да иска. Опозиционна партия, която не се задоволява само с речи, а води последователна превантивна политика, има всички шансове да спечели сериозна подкрепа. Стига да й стиска.
А що се отнася до концесията - който я защитава, работи за разпада на държавата. Който не се противопоставя на престъплението е съучастник.
                       
Поглед инфо