Провалят се стратегиите за децентрализация

Манол Генов
 
Изпълнителната власт, в лицето и на настоящото правителство и на неговите предходни издания с мандати на ПП ГЕРБ, трайно и категорично се отнася към общините като към доведеното нежелано  дете. То трябва да е доволно и благодарно колкото и каквото му дадат. И в никакъв случай да не дръзва да има претенции, ако го натоварят с непосилна и несправедливо

тежка работа...срещу никакво заплащане

Многогодишни обещания, стратегии и планове на ГЕРБ от 2009 година и до момента, как скоро (ама неизвестно кога) ще може по-голяма част от данъците да остават вътре в общините, където  хората живеят и плащат данъци и налози, досега не дават резултат. Така стоят нещата и с току-що приетия бюджет 2018. Не им стига системното недофинансиране, но и нараства броят на  дейности, които, от една страна, държавата ги вменява на общините, а в същото време пропуска да ги обезпечи финансово. В този смисъл новият бюджет 2018 е нищо ново под слънцето...Освен неразумно и безотговорно харчене в нереформирани сектори и повечко от непоносимата доза популизъм, от което няма да произлезе нищо добро.
Статистиката обаче продължава да е безпощадна, и специално в сектора на държавните ангажименти към общините. И в момента една трета  от публичните услуги се осигуряват от близо 50 000 заети в държавна администрация, а останалите 2/3 се изпълняват от едва 25 000 заети в общинска администрация из цялата страна. Няма шанс отнякъде да се облекчат общините и с новия държавен бюджет. Дори напротив,

тенденцията е отчайваща, липсата на политика - още повече

Над 110 нормативни акта възлагат на общините финансово необезпечени ангажименти, чието изпълнение изисква над 300 милиона лева годишно. Какви ли финансови фокусници трябва да са кметовете, за да се справят с това? Над 60% от бюджетите на общините представляват трансфери от централния бюджет. А за някои актуалната справка сочи над 65%! И това не са данни от политически мотивирани противници на ГЕРБ, в каквото му се привижда всяка критика на правителството.
Преди дни НСОРБ алармираха как близо 10 милиона лева са натрупаните непогасени задължения на държавни институции към общините. Длъжници на общините са Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на образованието и науката, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването и областните администрации.
В протокол на НСОБР от 18 октомври тази година на нарочни консултации за бюджет 2018,  министър Горанов се е подписал под искането на общините за включване в държавния бюджет 2018 година на още над 105 милиона лева към общините. И това е аргументирано поискано - заради

критичен или краен недостиг

Тепърва общините ще видят, че надежда няма причини да имат. Поне 103 общини се водят, че функционират в тежък риск, след като разчитат на собствени приходи от под 25% от нужната им издръжка. Ако това не е знак, че държавата умишлено води към фалит част от българските общини, какво е?
Напълно логично общините са поискали поне 50 милиона лева още като бюджетна добавка за общинските пътища, след като е категорично посочено от експерти, че 65% от пътната мрежа на общините е в лошо състояние от десетилетия. Има и много други искания. Колко пари срещу тези искания ще намерят в трансферите си, тепърва ще видят, а докато, и реално се случи, ще трябва доста нерви да опънат. Защото липсват категорични данни колко от тези обещания са влезли в този бюджет наистина като заложени.
В същото време правителството и неговите министерства удобно забравят, че имат в наличност изрични документи, създадени като амбициозни стратегии, през които уж българските общини ще имат повече власт, лостове за управление и финансова стабилност, че и шанс за забогатяване. Но една голяма част от такива документи са

просто папки в служебната ви библиотека

И продължава да е така.
Направих си труда да прочета няколко поредни отчета за изпълнение Стратегията за децентрализация на държавната власт. Те приличат на детския оптимизъм: "Тати ще ми купи колело, ама друг път". В момента има още цели две нови Стратегии за централизация - една тригодишна и втора - за пак цяло десетилетие - 2016-2025г. Така са написани и толкова категорично се разминават с реалността, че не знам кой изобщо им вярва. Повярвайте, българските кметове, на ГЕРБ или не, не са сред наивниците.
Тежко отчайващи са данните от изпълнението на предишната десетгодишна стратегия за децентрализация. Знаете ли какво сочат данните в отчета, който никак не е удобен за правителствата на ГЕРБ, Борисов-1, Борисов-2 и Борисов-3. Едва 39,07% от заложените ангажименти в досегашната десетгодишна стратегия са изпълнени, 23% се водят дори незапочнати или неизпълнени, а 39% - само частично. Това са официални данни, а не тенденциозни интерпретации.
В новата Стратегия за децентрализация 2016 - 2025 г. ясно се признава, че

държавата злоупотребява с ролята си

към общините. Точно в този документ е описана констатацията как до момента финансовата децентрализация не се възприема като средство за подобряване на финансовото състояние на общините. Основният проблем, който доведе до спиране на реформата в сферата на финансовата децентрализация, бе недостигът на ресурси за финансиране на общинските услуги. Като цяло може да се каже, че на общините се прехвърлят изпреварващо функции с нормативен акт, без да се обезпечат. Това е записано в самата стратегия.
И какво прави правителството след такива признания ли? Ами пише следващата десетгодишна стратегия, в която общите и нищо незначещи приказки и сладки локуми заемат определен брой страници. Ето как звучат вписаните вътре стратегически цели:
1. Прехвърляне правомощия и функции от централната към местната власт в основни сектори.
2. Установяване на оптимално разпределение на ресурси между централното и местното ниво.
А време ли е най-сетне да попитаме 

управляващите какво правиха досега

след като се налага да имат за пореден път същите стратегически цели, чрез които уж да дадат повече права и финансиране на общините?
Покрай новия държавен бюджет за 2018 година едва ли има някой, който да завижда на кметовете. Той обрича всяка втора община на тежка зависимост от държавната милост или отчаяното търсене на "връзки", когато трябва, че да не фалира общинската хазна. И това е само една от горчивите истини на новия държавен бюджет, която няма как да се прикрие дори и от ефекта на среднощния експрес, с който ГЕРБ прокараха бюджета на държавата през парламентарното си одобрение.


Бедни, по-бедни...

Традиционно най-бедният български регион е Северозападният. Той на практика е и най-бедният на територията на Европа. Пет от шестте района, на които е разделена България, попадат сред най-бедните в Европейския съюз. Изключение прави само Югозападният регион, в който е столицата София.
Веднага след Северозападния район в класацията по бедност се нареждат Северният централен и Южният централен район. Сред най-бедните общини са Видин, Враца, Плевен, Ловеч, Белица и Якоруда. Беднотията в Якоруда накара хората да започнат да се разплащат не с пари, а с картофи...
Вместо да наваксат изоставането чрез еврофондовете, най-бедните райони успяват да привлекат в пъти по-малко средства от София. Северноизточният район е с най-малко договорени средства на глава от населението - 512 лв.

Б.р. Списъкът е от 2016 г., но за бедните общини всяка година той е горе долу един и същ