Вие линчувате българската наука

Стоян МИРЧЕВ

Днес БАН ще излязат с черни знамена в знак на протест, защото срещу тях продължава безобразното поведение на ликвидация. Затова искам да обоснова 15-те милиона, които искаме повече в бюджета на БАН и ще бъда конкретен.
Първо ще говоря за издръжката на докторантите на БАН. Това са средно около 600 човека на година. От 2011 г. след драстично орязване на бюджета на академията тази издръжка не се осигурява в субсидията на БАН, което е грубо нарушение на чл. 47 и чл. 91 от Закона за висшето образование. Издръжката на докторантите възлиза на 900 хиляди годишно, плюс 3,6 милиона за стипендии, общо четири милиона и половина от тези 15, които ние искаме. Тази сума трябва да се осигурява на академията целево според законовите изисквания.
След това - средства за задължителни дейности, с които БАН изпълнява национални задължения на държавата. В задълженията на БАН възлизат определени дейности, които тя изпълнява от името на държавата. Всички гледате прогнозата за времето и накрая всички чувате "Национален институт по метеорология и хидрология към БАН". Мога да продължавам, но такива задължения БАН има редици. Тук необходимите средства са около 5 млн. и 500 хил.
Абонамент и достъп до международна база данни. Научната дейност не може да бъде осъществявана без достъп до тези бази данни. Освен това българските публикации достигат до световните учени точно чрез тези бази данни. Тук говорим за около 800 хил. лв. Средства за отопление, вода и ел. енергия - нещо, което всеки един гражданин плаща. Естествено е, когато работиш, когато ходиш на работа, също да имаш ток и отопление. Такива средства на БАН системно, изцяло, от години липсват в бюджетната й субсидия. Това налага години наред академията да изплаща режийни разноски от собствени средства, включително да взима от парите за проекти, тоест от парите, с които трябва да прави наука, в чиито правила не се допускат такива разходи. Тук говорим за около 5 млн. лв. Всичко това прави 15 млн.лв. Ние не искаме допълнителни 15 млн. лв. за покриване на различни разходи. Ние искаме за оцеляване на БАН.
Тук ще ви обърна внимание. Настоятелството на Академията, в която участват господин Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, определиха, че екзистенц минимумът за съществуването на БАН е 94 млн. лв. Точно тези 15 млн. лв., които ние предлагаме, ще покрият този екзистенц минимум. Тук говорим за липсваща напълно издръжка за съществуване на учените.
Какви са изворите? Всички договори за изпълнение на научни проекти на БАН са целеви и в тях може да бъде предвиден само минимален финансов ресурс. Т.е. държавата, ако не покрие издръжката, те чрез различни договори не могат да го направят. Същото се отнася до Оперативната програма за наука. И тук пак ще обърна внимание. Междуведомствената комисия, която трябва да се грижи за прогреса и спасяването на тази Оперативна програма, на която господин Дончев пак е началник, миналата седмица определели, че тя е пред пълен провал. Господин Дончев, дали можете да кажете точно колко ще загуби българската държава по Оперативната програма за наука? Тъй като Вие лъгахте, че това ще спаси българската наука - но това няма да се случи.
Какви са изводите? Учените от БАН взимат 200 лв. по-ниска средна заплата, отколкото е средната заплата за държавата и двойно по-ниска, отколкото е средната заплата за София. Казвате, че ще давате пари според качеството, извинявайте, но 18% от учените в страната - тези, в БАН, произвеждат над 60% от признатата международна научна продукция на България и 70% от патентите на българските учени.
Лично госпожа Менда Стоянова доста нагло каза, че парите за БАН са раздаване "пари на калпак". Извинявайте, но ако говорим за качество, точно БАН трябва да взима пари. Защото точно при БАН има диференцираност на плащането. Оказа се, че цялата бюджетна сфера, освен в БАН, парите се дават "на калпак". Скоро бяха вдигнати и заплатите на заместник-министри и началник-кабинети. Това, което правите вие, е линчуване срещу българската наука. За пореден път доказваме геноцида върху БАН. Там няма пари дори да се платят елементарни режийни разноски. Хората затова и ще излязат с черните флагове. Аз лично ги призовавам да не протестират само с черни флагове, а да си протестират ефективно, докато спасят българската наука.
Ясно ми е защо е такова отношението на управляващите от ГЕРБ към науката. Защото господин Борисов не може да го сложиш на една равна линия със знанието, а Винету не знае какво е наука.



СВЕТЛА БЪЧВАРОВА
Предлагаме бюджетът на БАН да бъде увеличен с 15 милиона. Моят колега ги обоснова - увеличение на бюджета на БАН, което задоволява минималните нужди и изисквания, които БАН трябва да получи, за да осъществява нормалната си дейност. Но в изказвания преди приемането на бюджета на първо четене, се коментираше едно число - 65 млн. лв., които ще отидат за наука на базата на проектите. Повярвайте, господин министър - всички научни организации искат да работят по проекти, когато има правила. И БАН ще работи. Първо, къде са тези 65 милиона? Къде са, защото не се виждат във Фонд "Научни изследвания"? Ако не са там, как ще бъдат разпределяни? За мен това е една голяма загадка, защото 2018 г. започва на 1 януари, а ако няма правила и ред по усвояване на тези средства, няма как те да бъдат от тук нататък усвоени.
И не на последно място искам да кажа, че ние през тази година приехме една стратегия за научните изследвания. Там са записани едни числа, които трябва да бъдат съответно осигурени от Бюджет 2018, а за съжаление, това също не се вижда в бюджета.



АТАНАС КОСТАДИНОВ
Не мога да не се изкажа по тази тема поради две причини. Първата причина е, че като че ли пропуските в образователната система в първите  седем години, в средното и във висшето образование са налице, казвам го и за себе си, и за всички нас, за тях най-пресният и най-ярък пример като че ли сме ние. Втората причина е, че съм възпитаник на БАН. Бях докторант в бившия Институт по социология на БАН, където спечелих редовна докторантура.
Струва ми се, че вие до голяма степен подценявате на бюджетно ниво нашето предложение за увеличение на бюджета от 83 на 98 млн. лв. Не само защото мога да кажа, че моите колеги, тогавашните научни сътрудници живееха и продължават да живеят - не се срамувам и не се притеснявам да го кажа - на ръба на нищетата, мизерията и оцеляването. Това не е причината, за да взема повод и да обърна още веднъж внимание към нашето предложение за увеличаване на този бюджет. Искам да ви уверя, че характерът на съвременното знание, характерът на науката, кумулативният ефект на научните открития и иновации върху националните икономики е огромен. България изостава с огромни крачки от глобалното развитие на съвременното знание. Не смятам, че с тези 15 милиона ще догоним света, но вече се страхувам, че като че ли сме закъснели да спасяваме тази държава.
Все още в средите на БАН има институти, които в голяма степен имат научен потенциал и научни открития, но нямат възможност да стигнат до регистрирането на полезен модел, до неговото патентоване и имплементиране в икономиката, а от това страдаме всички ние. Едва ли сега е най-подходящото време, виждам, че настроението е много странно в цялата зала, но искам много сериозно да оцените тези мои доводи, защото когато лишаваме елита на българската наука от възможността да даде на самата си държава, на икономиката и на обществото това, което той може да даде, ние много бързо вървим към нещо, което няма да е с приятен край.
Иначе, мислех да ви разкажа различни мелодраматични истории от битуването ми като докторант в БАН, но смятам, че всички вие сте запознати с положението на тези хора. В резюме, аз не пледирам да повишим тяхното материално равнище, не пледирам само за това, те и без това получават "много високи заплати". Пледирам науката да стане онзи кумулативен фактор на българската икономика, както е във всички нормални държави.
Преди няколко часа се прибрах от заседание на Централноевропейската инициатива от Парламентарната асамблея в Минск и трябва да ви кажа, че дори в държава като Беларус инвестицията в иновационни фондове, обвързването на науката с технологиите и създаването на технологични научни паркове е приоритет. Честно да ви кажа, донякъде ме беше срам, че при нас това не е приоритет.