Загубеното поколение на прехода

Александър ЧЕНГЕР,
Департамент по спорт,
СУ "Св. Климент Охридски"

Състоянието на младежта, на населението в една държава е огледален образ на управленския капацитет на нейното политическо ръководство. Затова всеки разумен държавен ръководител в своя политически мандат се съобразява със сентенциите на Аристотел (384-322 пр.н.е.), че "образованието е най-добрата осигуровка... и съдбините на империята зависят от възпитанието на младежта".
Водещ приоритет в развитието на всяка страна винаги трябва да бъде младежта. В противен случай обществата са обречени, а държавите стават територии.

Къде сме ние?

Ръководителите на институции, структуриращи се в новосъздаващата се демократична държава, проявяваха и проявяват изключителна недалновидност, педагогическа некомпетентност и нехайство за значението и мястото на младото поколение за бъдещето на страната ни. Изоставено от институциите и при недостатъчен родителски контрол, поколението на прехода се оказа лесна плячка на секти, педофили, наркодилъри и всевъзможни престъпници, а за намиране на някаква сигурност и спокойствие голяма част от него се приюти в денонощните компютърни центрове, обричайки се на физическо обездвижаване. А това е най-негативният феномен за всеки жив организъм. За което обществото плаща все по-голям кръвен данък.
Статистически данни на институции, проучващи общественото мнение за състоянието на младежта на държавата ни, показват, че моделът, по който се ръководи страната вече 28 години, е неефективен. 60% от учениците отиват с притеснение и страх на училище, всеки пети младеж е с разбита психика. Безработицата сред младежите ги води към прогресираща безнадеждна бедност, оформяща се вече като наследствена, а това провокира срив и хаос в задръжните и мисловни процеси в поколението на прехода. Пълзящият глад изтиква младежите към социалните ниши. Те стават опасни за обществото, опасни и за себе си. Бият се. Убиват се. Посягат на медици, на учители, самоубиват се. Оформи се идентификация на консуматорско, безидейно, неграмотно и инертно поколение, което е

пагубно за бъдещето на нацията

Политическият модел, по който се управлява страната, разфасова основните институции на обществото, върху които се крепи социалният ред - семейство, собственост, религия, полиция, армия, наука, национална идентичност, морал, култура, етническа интеграция, толерантност, обществено-политически отношения, самодейност, спорт и др. Разрушената структура създаде условия за появата на хаос във всекидневието, бандитизъм, саморазправа, криминална престъпност, насилия на всички нива - от домашно до обществено.
Тази ли младеж е бъдещето ни?
Отговорност за ерозиралата агресивна идентификация на загубеното поколение на прехода трябва да се поеме идеологически от политическите управления, ръководили държавата, а административно - от институциите, които трябва да го възпитават. В случая - Министерството на младежта и спорта. Институция, доказала във времето, че не е ефикасна като структура, компетентност на кадровия потенциал и по изработване на продукта, за което е създадена: населението да възприеме масовото спортуване като неразделна част от своя бит, а в спортно направление да бъде възстановен

загубеният ни авторитет като спортна нация

Авторитет, изграден в годините на социализма от резултатите на наши спортисти, чрез които светът разбра, че на географската карта има държава България.
Институцията, отговорна за изграждане на поколение, необходимо за оцеляване и развитие на нацията, е с национална значимост. Което предопределя и нейната структура, финансиране и капацитет на кадровия потенциал. Институцията е възпитателна, а не търговска, строителна, наемодателна, туристическа, печалбарска и т.н., което я определя като бюджетна. А елементът, който я определя като педагогическа, е качеството на кадровия потенциал - с високо ниво на педагогическа целенасочена квалификация с национална кауза.
По официално публикувани данни бюджетът за кадровия състав на Министерството на младежта и спорта за 2017 г. е 9,962 млн. лева. За 2018 г. за личния състав на ММС са предвидени още 1,591 млн. лева - или общо 11,563 млн. лева! Невероятно!
Като ръководители на повече от десетте дирекции, измислени в структурата на ММС, са поставени личности с разнообразни трудови биографии (не педагогически), които според посоката на политическия вятър са довявани на различни длъжности, "но все началници". В годините на социализма на такива

"началници по всичко"

им казваха номенклатурни кадри. Така беше тогава! А сега, в демократичната държава?
За създаване на навици в населението да възприеме спорта като жизнена необходимост в своя бит са необходими много личностни и материални фактори. Не "специалисти по всичко" с работно място в канцеларски кресла, а педагози, методисти, инструктори, треньори, медици, спортни консултанти и др. с работно място по спортните терени и училищните игрища по цялата страна.
В годините на социализма в централния офис на Комитета за младежта и спорта имаше 55 души администратори. Цялата територия на страната бе обхваната от около 800 инструктори, методисти, треньори, медици и др., чието работно място бе при играещи малчугани, по всяко време. Талантливите деца бяха препращани към спортните центрове, където играещите ставаха вече спортуващи и потегляха към олимпийските кръгове. Много от тях влязоха в тях. И станаха

спортната гордост на България

В демократичната държава професията на "подавачите" изчезна. С нея изчезна и спортният авторитет на държавата, признава Симеон Щерев, световен и трикратен европейски шампион по борба, двукратен Треньор № 1 на България и наставник на легендата Станка Златева. 
Министерството на младежта и спорта трябва да е институция, която по структура и съдържание обединява две от най-значимите за националната сигурност сфери - младежта и спорта. И двете обхващат неограничен контингент от разнороден младежки конгломерат с цел създаване на краен продукт, а именно здраво и образовано поколение с национална кауза.
Действащата институция не оправда очакванията, за които бе изградена. За 28 години в поколението на прехода не бе изградена идентификация, необходима на страната ни, поради което социолозите го определят като "изгубеното поколение на прехода". Нито пък спортът е възприет като необходимост в бита на хората.
Младежта и спортът са две страни на единна възпитателна система. Но за изграждане на образовано силно и здраво поколение всяка трябва да се движи по свой път. Затова

ММС трябва да бъде разформировано

и да се оформят две звена с подходяща организационна структура, с педагогически професионално целенасочен квалифициран кадрови потенциал.
Младежта - от нейното възпитание зависи бъдещето на страната ни. При демократичната държава тя не трябва вече да бъде собственост на партия, както беше при Член Първи, когато Партията беше държава. Младежта на България е притежание на българския народ. И никоя партия няма право да си я присвоява.
Необходимо е да се създаде структура към Министерството на образованието и науката, където младежите с призвание да получават необходимата политическа подготовка: поведение, изказ, дипломатическа грамотност, контролирана невербална комуникация, далновидно мислене, достойнство и идеал - национална кауза. Такива личности - политици, са необходими на нацията за нейното оцеляване, а не безличностни политикани, за които партия означава "келепир" (Милан Дренчев).




Примерът на големите е заразителен за децата