Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Пегас

Антология

Белетристика

В Швеция никой няма да ми повярва!

Разказ от Петя Александрова

Дума

1. Декември 2017 , брой: 236   93   0
Снимка


Сега като си помисля, сигурно съм била откачила тогава. Напълно! Да искам да се видим още първата нощ, в която той пристига от Стокхолм. В два след полунощ! Не, не просто да се видим, а още от летището да идем у тях и да...  Не, не можело, изключено било такова нещо, каза той отначало. Защото у тях щяло да има прах, натрупан през тази година, през която не си е идвал. ПРАХ! Бе какъв прах, бе, Наско, какъв прах бе, Насенце, нали си говорехме и двамата цяла година, всеки ден, колко много ни липсва нежността, общуването, ръката, протегната да погали в тъмнината другия... Нали бърборехме до изнемога, смяхме се, мълчахме, въздишахме, ровихме в детството си, в младостта, доверихме си най-съкровеното, най-срамното даже... Все неща, които ме караха да получавам сърцебиене, да хвърча на една педя над тротоара, да отслабна с 20 кг, да досадя на всичките си приятелки с неговите снимки, с неговите писма, с приказките си какъв е умен, духовит, фин... ФИН,ФИН,ФИН!!! Е, добре де, като у вас има прах, ще идем на хотел, какво толкова, ама защо да изпускаме една нощ, защоооо... Леле, съвсем съм била изтрещяла тогава - да си го помисля, да го предложа и да настоявам, да настоявам, да настоявам... Сега вече мога да си представя как съм го втрещила, объркала, невротизирала... Каква планина от страх и съмнения съм стоварила на плещите му, още преди да е пристигнал. Сигурно е вдигнал кръвното, а и захарта... Ама как така, как така една съвсем непозната жена (тези два часа в кафенето на "Славейков", когато се запознахме и си разменихме мейли и скайп, не се броят) ще го забърше още от самолета и ще му се навре в къщата, и в леглото му...  ей тъй, без никаква друга умисъл? Само от едните виртуални чувства... Ами ако е някоя психично болна...? Ако е от мутренските банди...? От мафията...? Ако е просто крадла? Лепка? Брачна измамница? Какво цели? Какво ще му направи? Какво ще поиска? Той бил чувал много пъти от разни познати, че в България това се случва, има го - разни хора биват примамвани, изнудвани, ограбвани, изнасилвани и... просто изчезвали.  Използвали ги за органи, примерно. Не че той е много богат или известен, нито пък млад... Ама все пак, все пак, малко предпазливост не вреди. Това ми го каза много по-късно, разбира се, в края на престоя си в София, полуразкаян - полуразвеселен след две чаши вино.
Трябваше да се досетя поне мъничко какво става в главата му, когато в крайна сметка стана ясно, че той е съгласен за хотела. Защото се почнаха едни дълги уговорки, изисквания, претенции... Аз му пращах снимки на хотелите и описания, деликатно му намеквах, че няма защо да се втренчва толкова в спалното бельо (дали е памучно или синтетично), в размера на терасите, в изгледа от прозореца и вероятността да има хлебарки, дървеници, бълхи и прочие... Защото всъщност ще прекараме само няколко часа там и ще бъдем така улисани да се занимаваме един с друг... Накрая май му светна, че е прекалил и кандиса с половин уста на един малък, старичък, но съвсем скоро ремонтиран и подновен хотел около Халите, като за последно още веднъж напомни, че има клаустрофобия от тесни пространства. Че гръбнакът му не понася амортизирани матраци. Че шумът от улицата го подлудява... Че ако хотелът няма денонощно работещ ресторант, ще трябва да се погрижа да взема нещо за ядене... Защото храната в самолетите е ужасна, а стомахът му е изнежен. Нямаше как да не забележа, че в това дълго обсъждане на хотела той нито веднъж не спомена, че цената няма значение, защото той ще плати, естествено, когато пристигне. Но според моето мислене, формирано през социализма (от който той беше избягал преди трийсет години), след като АЗ настоявах да се видим още първата нощ, НОРМАЛНО беше аз да платя.... Пък и той многократно ми беше казвал, че в Швеция двойката си поделя сметката в ресторанта и жената ще се обиди и даже може да стигне до съд, ако не й разрешат да си плати! Ох, не знаех, обаче, че цените на хотелите така са се завишили. Имах някакви петстотин лева на сметка и ги харчех безразборно около неговото пристигане, като се стараех да не се замислям как сумата бързо намаляваше. Колко много неща бях оставила да свърша в последния ден и как тичах като обезумяла в горещината, отмятайки по списък какво още ми остава: фризьор, маникюр, нова блуза, подходяща за новия ми бял панталон, нови чехли, подходящи за новата блуза... И други нови чехли - за хотела, няма да си нося старите от къщи я! И пресни домати от най-хубавите, розовите, и току-що изпечени пилешки пържолки, държани 24 часа в марината, и малки ароматични свещички, и специални скъпи книжни салфетки, и специален сапун от магазина на "Стамболийски", и прекрасна нова нощничка със сладки дантелки... Луда жена, кой ще ти гледа дантелките! Нали ще я свалиш веднага и ще я хвърлиш на топка на пода... Да не забравя - цветя за посрещането! Да не пропусна да се обадя за такси, да не разчитам на случаен превоз. Бях уж предвидила всичко, даже клечките за зъби с ментово крайче. Освен скарването с тая патка на рецепцията, защото  едната нощна лампа липсваше, а хладилничето само бръмчеше, но не охлаждаше.
Мили Боже, мили Боже, защо едва на 56 години проумявам, че никога нищо не става, както го мислиш, както си го представяш - нищо, нищо, нищо! Откъде да се сетя, че тези прекрасни велурени чехли ще пуснат черна боя, която не се измива лесно, и той ще възкликне тъкмо в сюблимния момент в леглото: "Ама краката ти защо са черни отдолу!" На кого да му дойде наум, че тази от рецепцията (друга патка, не предишната!) заядливо ще иска да се плати, веднага, в три след полунощ! И аз трябваше да го оставя сам в стаята още в първите мигове, и да изляза навън, на улицата, до банкомата, да изтегля пари... И като се върна, той ще е хапнал на две - на три и ще ме пита, изправен на вратата на банята - гол, безукорно слаб и невъзмутим: "Какъв е този сапун, защо така силно мирише... става ми лошо. И защо вратата се удря в стената? Нямаше ли по-широка стая? Виж, на тавана има пукнатина...". Свещите просто забравихме, както и розите, които останаха на рецепцията. По-късно, когато съвсем се развидели, когато вече ми беше все едно дали косата ми е на клечки или не, дали след кола-маската не са ми изскочили пъпчици....той стана, взе фотоапарата си и от малкото балконче направи цяла серия снимки на сградите наоколо - стари и замърсени, с порутени старинни тераси и увиснали накриво улуци, с олющени стени... И на навъртащите се наоколо, около кофите, кучета... И на забързаните с вързопи хлебни питки ливанци от фурната... И на преливащите кофи с боклук... На дебелата Бела, която мъкне с детска количка намачканите кашони... При това не спря да повтаря изумено и глупашки: "В Швеция никой няма да ми повярва... В Швеция това е невъзможно... ". По-късно аз го заведох да яде най-вкусните банички в София, на Женския пазар, в една пролука между старите къщи, където ти подават горещата закуска в парче твърда сива амбалажна хартия, от която капе мазнината. "В Швеция никой няма да ми повярва... В Швеция това е невъзможно... ". Ако имах поне малко акъл в главата си, още тогава щях да си тръгна, без обяснение. Да го оставя да цъка с език, да цъка с апаратчето, да цъка, да цъка, да цъка... Щях да грабна червената си мушамяна чанта с евтините си чехли, с пластмасовите съдинки, със смешните скъпи салфетки на розички, с кенареното пешкирче, останало ми от баба още... И да си тръгна, неее - да бягам, да бягам, да бягам... без да гледам дори накъде. И тогава навярно нямаше днес, вече три години, откакто се разцелувахме за последно на спирката на автобуса, който отива на аерогарата, да оглеждам живота си тъй, сякаш съм гостенка в него. Сякаш съм влязла по невнимание в чужда къща и сега се мъдря, въртя глава и мрънкам с почуда, с досада, с отврата: "В Швеция никой няма да ми повярва... В Швеция това няма как да се случи..." Ама къде ти акъл тогава у мене, бях превъртяла напълно.

Петя АЛЕКСАНДРОВА е родена на 23 юни в Ямбол. Завършила е сливенската гимназия "Добри Чинтулов" и  българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Известно време е журналистка и учителка в Сливен. От 1975 г. живее и работи в различни издания в София - в. "Труд", сп. "Родна реч", сп. "Ревю", сп. "Еволюция", в. "Жена". Автор е на много книги с поезия, проза, както и книги за деца. Издала е 10 стихосбирки, стиховете й са преведени на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език. Носител е на редица национални литературни награди, сред които на Министерството на просветата "Петко Р. Славейков" за цялостното си творчество за деца (2006), на "Константин Константинов" за детска книга (2008), на Годишната награда на СБП за "детска литература" и др.

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"