Слугите на народа

Седим около масата и разсъждаваме. Един каже едно, друг – друго…
Бухала гледал английски филм и голямо впечатление му направило, че готвачът на лорда пикаел в супата на лорда. Както и в чая му.
Пешо каза, че нищо чудно. Те, английските готвачи, били такива. Затова английската кухня се славела като най-лошата кухня в света и затова там благородниците си наемали френски готвачи.
Гошо каза, че ако френският готвач е серсемин, и той ще пикае в супата му. Тук Бухала го прекъсна и каза, че не е работата там дали готвачът е серсемин и дали е французин, етиопец или българин. Готвачът на един лорд винаги е слуга на лорда. А слугата винаги мрази господаря. Той бил гледал друг английски филм, в който шофьорът на лорда спял с жената на лорда, а тя била страхотна грозотия и шофьорът правел тая работа не за друго, а за да тури рога на лорда и много се радвал, когато лордът научил, че именно шофьорът му е турил рога.
Пешо се съгласи с Бухала. И той бил гледал подобни филми, само че френски. В един френски филм слугата на някакъв маркиз не само спял с жената на маркиза, ами крадял и от парите му.
Гошо се съгласи с Пешо и с Бухала и каза, че това за психиката на слугата е точно така. Един слуга не открадне ли от господаря си, той се чувства неудовлетворен, започва да сънува кошмари, нервите му се разстройват и един ден като нищо може да свърши в лудницата. Това той го знаел не от филмите, а от една руска книга. Там слугата така крадял от господаря си, ама така крадял, с такъв руски размах, че най-накрая господарят останал гол като пушка и когато вече нямало какво да се краде, слугата започнал да сънува кошмари, нервите му се разстроили и той не свършил в лудницата, ами се обесил. Но се обесил със злорада усмивка на лицето, защото си представял как сега разореният му господар ще трябва да взима пари назаем, за да го погребва. Такава гад бил тоя слуга.
Бухала каза, че всички слуги са големи гадове, и не само слугите, ами и слугините. И те много крадели, и те мразели господарите и господарките си, и те им пикаели в супата и в чая и ако една слугиня примерно спи с господаря си, то не е по любов, ами защото или иска да му изкрънка пари по тоя начин, или да му лепне такава болест, че да я запомни.
Сигурно много още щяхме да си говорим на тая тема – слуги, господари и техните взаимоотношения, ако не се беше намесил Кирето. Той излезе иззад бара, смени пепелника, прибра празните чаши и каза:
- Като ви слушам, момчета, най-после разбрах защо са ни такива и министрите, и депутатите! Защо ни крадат, защо ни лъжат и защо ни мразят! Ми те нали са слуги на народа!…