Изстраданите поуки от една война

Тодор КИРИЛОВ
       
"Българското крушение 1913" е поредният фундаментален труд на акад. Георги Марков, който издателство "Захарий Стоянов" предлага. Щом започнете да го четете, ще се съгласите, че "има безброй книги, някои от които заслужават да бъдат прочетени, други дори да бъдат препрочетени, но тази книга, заради изстраданите поуки в нея, трябва да стане настолна за всеки българин". Националните крушения в историята връхлитат внезапно, но траят мъчително дълго. Втората балканска война само за месец предопределя тежката съдба на нас, българите, от първия оръдеен изстрел преди 104 г. до ден днешен, за да споделяме с неизкоренима тъга, че "граничим със самите себе си". За съжаление тази катастрофално загубена война десетилетия наред е изобразявана в повтарящ се едностранчив обвинителен акт под впечатляващото и противоречиво заглавие "Престъпното безумие от 16 юни", защото безумците не отговарят за действията си. Отговорностите години наред се прехвърляха взаимно между "отговорните и неотговорните фактори", за да се размият в сякаш всеопрощаващото "нещастно стечение на международните обстоятелства".
Акад. Георги Марков знае много добре това, но търси в този капитален труд действителния глас на историята. Намира го в меродавните архиви на държавни наши и чужди институции, които са грижливо запазени и проговарят в изследването на големия учен. Но силата му е както в способността да открива неопровержими документални свидетелства "от извора", така и в умението да прониква добросъвестно отвъд страстите на събитията, въпреки натрупаните заблуждения на техните герои, защото последиците, макар и ловко нагласявани към причините, не могат правилно да ги обяснят.
С необикновено трудна задача се е захванал акад. Марков. За да направи това цялостно и задълбочено изследване на Втората балканска война, той очертава и осветява трите кръга на злополучния за България развой: вътрешен кръг на противоречиви взаимоотношения между монарха, правителството и Главното командване; среден кръг на съгласуваните действия на противобългарската коалиция и външен кръг на разнопосочната намеса на Великите сили. Външната политика и дипломацията са пряко зависими от военната стратегия и хода на военните действия. Българският национален въпрос не само че не се решава с максималистичната клетва "Всичко или нищо, сега или никога", но се заплита още повече във въоръжения сблъсък "един против всички" на Балканите. Стратегическите граници се налагат със сила над етническите като печален израз на прословутото геополитическо явление "балканизация". Съседите на България обаче упорстват, че жестоката несправедливост към един народ може да бъде "добре дошла" справедливост за други народи. Историята твърде скоро и кърваво оправда техния "свещен егоизъм" в пламъците на Първата световна война.
Книгата "Българското крушение 1913" е написана с познатия ярък и образен език на автора. Като никой друг историк акад. Георги Марков умее да казва много и с интересните и находчиви заглавия като "Всичко или нищо, сега или никога", "Игра на война към истинска война", "Фронтови обръч и международно осиротяване", "Свиване на знамената за по-добри времена", "Българин да не остане!" и др. И не без значение е, че авторът акцентира най-много на поуките.