Инсталация за деидеологизация

Точно в навечерието на 10 ноември (съвпадението е повече от подозрително) Столичният общински съвет (СОС) с 44 гласа "за" и 8 "въздържал се", основно съветниците от БСП, прие предложението на Малина Едрева и Силвия Христова от ГЕРБ и Стефан Марков и Прошко Прошков от ДСБ да се разреши изграждането на временна художествена инсталация на площад "Княз Александър I". Става дума за т.нар. Бронзова къща на българския художник Пламен Деянофф, който живее и работи във Виена. Реално се предвижда тя да бъде монтирана върху бетонната плоча, останала от Мавзолея на Георги Димитров. "Бронзовата къща" е обявена за подарък от Австрия по случай съвместното с България председателството по план и се очаква да престои на това място до средата на 2018 г., колкото ще продължи нашето европредседателство.
Смело може да кажем, че "Бронзовата къща" беше пробутана в последния момента на обществото, но затова пък, според архитекти, след агресивна кампания. Нещо повече, от самото начало на публичната поява на проекта пред софийска публика - лятото на 2016 г., се натрапва неговата безалтернативност за точно определено място. Например, на 9 юни т.г. Софийската градска художествена галерия (СГХГ) анонсира изложбата на "Бронзовата къща" на Деянофф и други негови произведения по следния начин: "Предвижда се Бронзовата къща да бъде издигната в края на 2017 г. и да се открие в началото на 2018 г. на мястото на бившия мавзолей на площад "Александър Батенберг" в София. Едно ключово място за следосвобожденската, новата и най-новата българска история. След разрушаването на мавзолея през 1999 г. в този участък от града не се случи нищо значимо. Той се оказа пуст и изпразнен от съдържание. Често провокира дебати и дискусии, но през последните близо 20 години не се намери нито една подходяща урбанистична концепция за него."
От този анонс и последвалите събития би трябвало да заключим, че най-накрая се е намерила "подходяща урбанистична концепция". Разбира се, въпросите кой я е намерил, защо точно тази концепция/инсталация/скулптура-сграда/провокация трябва да заема точно това място остават висящи. Причината е, че вече никой не си прави труда да дава и отговори, и някак свикнахме с това, и се примирихме. Софийската общественост след изложбата не показва особени признаци на заинтригуваност, извън тесните кръгове на специалистите архитекти, урбанисти, хора на изкуството. Чак през втората половина на октомври и началото на ноември, когато набързо се проведоха три-четири обществени изслушвания по темата, неравнодушните професионалисти, общественици и политици се активизираха видимо. Впрочем на тези обществени обсъждания никой не решава нищо, нито пък те имат някакво практическо значение.

Всичко вече е било предрешено

и просто на сбирките в Националната художествена академия - на 17 октомври, в Централния дом на Съюза на архитектите - на 20 октомври, на 6 ноември в УАСГ и на 8 ноември в Столичната библиотека се е отмятала една формалност. Това е впечатлението на участници в тези събития, които те споделят пред медиите. Така смятат например няколко български архитекти, обединени в Групата "Публично изкуство в България". В свое изявление от 4 ноември те определят като абсурден факта, че дискусиите се организират месеци след представянето на проекта в СГХГ и определят като "проформа" самите обсъждания.
Проф. д-р арх. Тодор Булев в открито писмо, публикувано в специализирани сайтове и във в. "Култура", нарича това "имитация на публични срещи, които се представят и за професионални дискусии". В желанието да се прокара бързо "Бронзовата къща" се е стигало и до откровени заблуди. Първо, на 31 октомври е обявен дневният ред на съвместно заседание на 8 ноември на ресорните комисии в СО, които да вземат решение за "Бронзовата къща" в навечерието на сесията на СОС на 9 ноември. Т.е. всичко е предрешено, но самата община организира още две обществени обсъждания - на 6 и 8 ноември.
Второ, участници в дискусиите твърдят, че от СО са обещавали, че ще има още едно, официално, така да се каже, обсъждане "по-късно през ноември". Сайтът "Площад Славейков" пък цитира арх. Бойка Къдрева, директор на дирекция "Териториално планиране" в общината, която на 8 ноември, ден преди решението на СОС, е заявила в отговор на въпрос как СОС ще вземе решение, без да е видял проекта на съоръжението, че не е вземано никакво решение и то ще бъде взето след представянето на проекта. След по-малко от 24 часа тя е опровергана по възможно най-категоричния начин от мнозинството общинари.
Ходът на дискусията на "Московска" 33 на 9 ноември показва, че управляващите в София изобщо не се вълнуват, че одобряват нещо за строеж, което няма архитектурни и каквито и да било други планове, без да се знае, по думите на главния архитект Здравко Здравков, какъв е проектът за фундамента на "скулптурата-сграда", и

без да се знае цената на обекта

Нещо повече, не са ясни дори размерите на "къщата". За пред Общинския съвет е съобщено, че ще е висока 11 м, с основа 49 кв.м. Но в предните дни и седмици, в хода на обсъжданията с професионалистите, Пламен Деянофф говори за височина от "10-11 метра", основа от 8х8 метра, височина до 14 м. Ако не се знаят размерите, не може да се изчисли при този материал колко ще тежи конструкцията, а следователно какъв да е нейният фундамент и други подобни "дребни" неща. Вместо да обсъждат такива законни въпроси, които социалистите общински съветници задаваха, от ГЕРБ излязоха с типични за партията високоинтелектуални изказвания. Например общинарят Орлин Иванов рече: "Не знам дали ходите нощем там (на мястото на мавзолея - б.а.) да се молите тази мумия да се върне". Силвия Христова пък обяви: "Аз лично се гордея, че съм вносител на проекта и се радвам, че ще изпитам лично удовлетворение да го видя реализиран". Дори обаче личното удовлетворение не е достатъчно, за да се преодолеят законовите процедури.
Като например конкурсното начало при поставянето на паметници в София, независимо от това дали са временни или постоянни. За това си има обаче... други законови процедури.
На 21 ноември в Централния дом на архитекта се проведе ново обществено обсъждане, организирано от Дружеството архитектурно наследство, за случаите с "Бронзовата къща", възстановяването на паметните плочи на пехотните полкове пред НДК и др. Там арх. Евгения Кукушева от отдел "Градски дизайн, реклама и публични пространства" в СО разказа как конкурсното начало може да бъде заобиколено. Това става чрез дарение на дадения паметник или арт обект, тъй като в този случай дарителят имал задължението да проведе конкурса, но няма механизъм да бъде проверено дали го е сторил. Без изрично да беше посочен казусът с "Бронзовата къща", може да се предположи, че точно по този параграф са отметнали в общината паметника на Деянофф и той се е разминал успешно с възможността да участва в равноправен конкурс с други художници или архитекти. Врочем, има пълна дандания около това кой е посочил мястото. Арх. Къдрева твърди на 20 октомври, че общината е определила терена, електронният в. "Дневник" в публикация от 25 октомври твърди, че арх. Къдрева е казала, че австрийското посолство е посочило конкретно място на творбата (това изречение от информацията на "Дневник" е почернено в текста), самият Деянофф  твърди, че той искал да е там.
Арх. Кукушева обясни още, че за да се премине през всички пет стъпки, за да се получи разрешение за паметник, е необходима поне една година. Това е в идеалния случай, защото например комитетът, който искаше да постави паметна плоча на археолога Георги Китов, чака 7 години и така и не дочака разрешение. За Деянофф очевидно е направено специално изключение, което не е ясно  какво го налага, освен че някой, работещ по европредседателството, ужасно много е закъснявал със сроковете. Накрая общинарите и властта, защото се говори по кьошетата, че са намесени и фактори от Министерския съвет, забъркаха, както често правят, голям проблем. Политизиран и идеологизиран до откат заради мястото, на което се реши тя да бъде поставена.
Тази конструкция не е замисляна конкретно за мястото на бившия мавзолей, а за Самоводската чаршия във Велико Търново, където безславно не е допусната от специалистите по културно наследство. Пламен Деянофф може и да твърди, че иска чрез конструкцията си да деидеологизира мястото на мавзолея на Георги Димитров, но това е твърдение, измислено постфактум. Не може да деидеологизираш нещо, което вече отдавна е лишено от сакралната си стойност и успешно е деидеологизирано от софиянци всеки ден, които се разхождат отгоре, плюят, хвърлят боклуци и т.н.
Може да направим

"обосновано предположение"

че някой със силно развито усещане за "грантоядство" е решил по подходящ начин да отбележи новата ера, която се открива пред страната ни с председателстовото, и буквално да го забучи на миналото, като символно го победи чрез нова, модерна конструкция върху мястото на старото, символ на старото здание. Тъпотии? Може би. Но ги вършат. Вероятно заради чувство за безнаказаност, породено от усещането за мощен "гръб".
Важното е да разберем, че ако не беше "Бронзовата къща", щеше да бъде нещо друго. Това им е попаднало под ръка, това са използвали. И в нашия случай, като знаем, че има и външна намеса, нищо чудно хубавците и хубавиците просто да са кимали: "Я, я, хер еди кой си... Я." На чужденците им е все тая. Какво ще жалят там чувствата на някакви българи?
От Групата "Публично изкуство в България" в писмо до кмета на София Йорданка Фандъкова още в началото на месеца обръщат внимание на спорното място за разполагането на скулптурата-сграда. "Предвиденото разполагане на творбата на мястото на бившия мавзолей е чувствителен аспект на предложението. Това е емблематична, историческа локация с особена травматична и противоречива памет. Всеки проект на мястото на мавзолея би се превърнал в политически акт и именно по тази причина намесата на външна страна в подобни инициативи е крайно деликатна и би могла да бъде изтълкувана превратно."
Намесата на австрийците проф. Тодор Булев тълкува напълно еднозначно. В своята статия "Столична община ще прави на пл. "Княз Ал. Батенберг" "Бронзова къща". Защо?" той пита: "А дава ли си австрийската страна сметка, че по същество ни натрапва този проект, като заглушава всички критични гласове (включително с помощта на участващите в "обществените обсъждания" "клакьори")." Според него, ако чужденците са наясно с това, то тогава "реализацията на "Бронзовата къща" се превръща във форма на поучение на "недообразованите българи", т.е. форма на културен империализъм..." Който би бил невъзможен, да добавим ние, ако не е съдействието на част от вождовете на аборигените.
"Бронзовата къща", по мнението дори на критиците на мястото, където искат да я сложат, сам по себе си не е лишен от оригиналност арт обект, каквито в София няма много. Ако бъде изобщо построена, ще бъде жалко да остане в столицата само броени месеци. Много по-добре е "къщата" да бъде постоянно в града, на подходящо място и да допринася за неговата украса. Това обаче е съмнително дали ще се случи. Първо, защото замисълът е претоварен с политика, с идеологически внушения и вместо просто да се радваме на сполучливата идея на твореца, ние сме заети да обсъждаме миналото, настоящето и бъдещето на вече вековното противопоставяне в българското общество. Това е печално, но в случая ни го натрапиха управляващите, които все повече схващат политиката или като диктат на техните прищевки, или като диктат заради щенията на "началниците".


Колко ще струва "скулптурата-сграда"?

Този въпрос изглежда много лесен за отговор, защото знаем, че инсталацията на Пламен Деянофф е подарък от Австрия, като цената му се определя на 250-300 хил. евро. Точната цена обаче не е известна, тъй като, както стана ясно, никой не знае колко реално ще излезе изработването и поставянето, охраната и осветлението на обекта. Всъщност, както Деянофф дава различна височина на творението си, така се съобщаваха и различни крайни суми. Арх. Тодор Обрешков от Групата "Публично изкуство в България" коментира във фейсбук, че на 6 ноември е чул от зам.-посланика на Австрия Томас Шьолц, че страната му ще плати до 300 000 евро, половината от които ще отидат за бронзовите елементи. На обсъждането в Художествената академия на 17 октомври обаче се говорело за 1 000 000 - 1 200 000 евро. В статия по проблема на "Дойче веле" с автор Томас Розер от 26 октомври се споменавало, че Австрия е готова да плати 3 000 000 евро.
Пълен разнобой. Ако все пак повярваме на дипломата Шьолц и приемем, че, както обикновено в България, сметката в такива случаи се оказва по-голяма, то възниква въпросът пак ли столичани ще плащат от джоба си разликата в цената за хрумката на група индоктринирани граждани, която налагат в най-добрите тоталитарни традиции. Впрочем, общинските съветници от БСП също повдигнаха пред колегите си въпроса за финансирането - по-специално кой ще плаща охраната и осветлението, но вместо адекватни отговори, каквито всъщност просто няма, те бяха обвинени едва ли не във вещерство. А въпросите стоят. Като например кой ще плати за фундамента на инсталацията, защото тя ще тежи над 10 тона и тогава ще трябва да бъде укрепвана. Което обаче влиза в противоречие със статута й на преместваем обект. Освен това архитектът проф. Тодор Булев пита още дали са включени в цялата сметка разходите за тротоарно право, за строително разрешение, или те благородно са опростени от общината, а също кой ще плати за логистиката, монтажа и демонтажа. По негови сметки дори бронзовите отливки да са готови, както твърди Деянофф (той твърди това от 2013 г.), останалите разходи сигурно ще бъдат от порядъка на стотици хиляди лева.
И не се чудете от кой джоб ще ги извадят.

Така уж трябва да изглежда "Бронзовата къща" в софийския си вариант, разположена върху бетонната плоча на бившия мавзолей на Георги Димитров

Колаж на Групата "Публичното изкуство в България", който говори сам за себе си

Пламен Деянофф (в центъра) по време на едно от последните публични обсъждания, организирани от Столичната община и австрийското посолство
Снимка БГНЕС

Мястото на бившия мавзолей в момента изглежда така. В представите на Деянофф върху тези 200 кв.м, без нужните подходи и с 50 кв.м конструкция в средата ще може да се правят концерти
Снимка Емилия Костадинова

Осмото чудо на света в Самоводската чаршия

Всъщност "Бронзовата къща", при това в къде-къде по-големи от сегашните мащаби, вече трябваше да е построена в България, ако не се бяха намесили специалистите от Националния институт за културно наследство. Работата е там, че Пламен Деянофф е родом от Арбанаси и първоначално е искал "Бронзовата къща" да бъде разположена в родния за него Велико Търново. Той е направил още преди шест години необходимите постъпки пред общината в старата столица. С радост на неговата идея реагира прясно избраният за кмет от ГЕРБ Даниел Панов, който в началото на ноември 2011 г. пише пространно писмо до Деянофф (тогава медиите изписват фамилията му като Деянов), в което се казва: "Вашият проект е забележителен манифест на съвременното изкуство с европейска визия, мащаб и концепция". Панов не крие амбицията си тогавашният проект за "Бронзова къща" да бъде част от визитката на Велико Търново, за да кандидатства за Европейска столица на културата през 2019 г.
Явно с годините амбицията на Деянофф се е посмалила, защото преди 6 години той предлага за Търново нещо грандиозно, на фона на ажурната конструкция за София. Тогавашната му претенция е описана в публикация на интернет-портала за архитектура и строителство CityBuild.bg от от 8 ноември 2011 г. Тази "Бронзова къща" трябвало да бъде изградена от 4000 отлети бронзови елемента (за София се предлагат четири пъти по-малко), като дори болчетата и винтчетата щели да са от бронз. Това чудо е било замислено като "най-голямата бронзова скулптура в света". Теглото на съоръжението е трябвало да бъде 500 тона (в София 10 или 20, според зависи). В публикацията се дава сравнение, че Статуята на свободата в САЩ, която е изградена от стомана и бронз, тежала само 130 тона. Цялото великолепие - на стойност от "скромните 10 млн. лв." Тук трябва да отворим една скоба. Преди две седмици пред телевизия "България он еър" именитият склуптор Величко Минеков заяви по повод "Бронзовата къща", че "да се издигне това нещо от бронз означава, че този автор никога не е правил нещо подобно преди. Може да се очаква срутване на инсталацията, тъй като бронзът няма да издържи своята тежест."
Идеята на Деянофф е била "Осмото чудо на света" (така е наречена "Бронзовата къща" в репортаж на "Дарик радио-Велико Търново" от 2013 г.) да бъде построено на Самоводската чаршия, на мястото на стара къща, която не е паметник на културата. Националният институт за културно наследство обаче спира това безумие, защото историческото сърце на града, което е архитектурен резерват, е последното място за модернистични хрумки. Да не говорим, че самият автор, според публикация във в. "Борба", поискал 1,5 млн. лв,, оказали се непосилни за местната хазна.
През 2013 г. Пламен Деянофф прави нов опит да събуди интерес към творението си. Става ясно, че е учредил фондация "Приятели на Бронзовата къща" в Арбанаси. От тв репортаж по Би Ти Ви от 18 май с.г. става ясно, че авторът "не разбира" от административните неща" около разрешенията за строежа. Интересно, но четири години по-късно се оказа, че той не разбира и от архитектурни чертежи. В репортажа обаче скулпторът казва нещо много странно: "Бронзовата къща" е готова. Самото производство е вече приключено. Тя в момента е на няколко изложби, разпиляна."
Излиза, че има вече една готова "Бронзова къща", която на части се намира по света?!?, а в София ще бъде правено нещо ново, което тепърва ще се лее. Логично е да се запитаме защо, ако инсталацията е готова, както казва Деянофф, тя не бъде сложена в София в своя първоначален голям вариант, който би бил доста по-впечатляващ и функционален. Още въпроси, на които няма отговори.


Макет на "Бронзовата къща" във великотърновския вариант. Тя е трябвало да бъде триетажна постройка с височина от 4 м за всеки етаж

Пламен Деянофф и кметът на Велико Търново Даниел Панов обсъждат къде да сложат "Осмото чудо на света"
Снимка Община Велико Търново