Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Глобус

Антибиотикът спасител и поробител

Губи ли човечеството битката с бактериите?

28. Ноември 2017 , брой: 233   400   0



Аида Паникян
Брюксел-София

Ако днес продължителността на живота на планетата се увеличава, сериозен принос за това имат и антибиотиците. Милиони животи са спасени по време на Втората световна война, благодарение на пеницилина. След войната, през 1946 г. се появява стрептомицинът, дал надежда на медицината в битката й с туберкулозата. Човечеството е в екстаз - медицината печели битката с множество инфекции, чието развитие векове се смятало за смъртоносно. Това гениално откритие на ХХ в. дава тласък в развитието на много други клонове в медицината - животът на огромна част от оперираните пациенти би бил под сериозна заплаха от развитие на инфекции и смърт, ако не съществуваха антибиотиците. Шансовете за лечение на рак както и при трансплантациите биха били значително по-малки, защото след такива интервенции имунитетът на болните спада и те стават податливи на атаки от различни бактерии...
През 50-те години на ХХ в. е "златната ера" на разработването и употребата на антибиотици. В периода 1940-1962 г. са разработени над 20 класа антибиотици, които са въведени през следващите две десетилетия. Повярвали в могъществото на антибиотика, медиците започват да се презастраховат срещу евентуални инфекции и през 60-те и началото на 70-те години предписват големи количества антибиотици, почти повярвали, че те са панацея.
Животът показа, че като с всяко нещо, човечеството е трябвало да се отнесе с мярка и към антибиотиците. Още през 1948 г. лекари съобщават за устойчиви към стрептомицина  причинители на "жълтата гостенка". В наши дни експертите от СЗО твърдят, че в света има над 630 хил. души с активна туберкулоза с множествена лекарствена резистентност, т.е. тези болни отделят бактерии, които са устойчиви поне към два от ключовите препарати за лечение на силно заразната болест. Но засега в световната медицина съществува сериозна липса на възможности за лечение на резистентни към лекарства мултирезистентна туберкулоза и грам-отрицателни патогени, които могат да причинят тежки и често смъртоносни инфекции, които са заплаха в болници и домове за възрастни. Освен мултирезистентната туберкулоза, СЗО идентифицира и 12 класа приоритетни патогени. Някои от тях причиняват  пневмония или инфекции на пикочните пътища и стават все по-устойчиви на съществуващите антибиотици. Медицината има спешна нужда от откриване на нови лечения на тези заболявания.
...Ако през 1944 г. по улиците на големи американски градове са разлепяни официални обяви, на които е пишело, че "пеницилинът ще излекува до няколко часа пациентите с трипер", то през 2011 г. шведски изследователи съобщиха, че открили първия щам на гонорея, който не се поддава на лечение с антибиотици. Преди повече от 10 г. българският дерматолог доц. д-р Георги Пехливанов сподели пред ДУМА, че се кани да направи научно съобщение за устойчивостта на тези бактерии към традиционното лечение. Ако преди 15-20 години бе достатъчна 1 инжекция от препарата, сега медиците са принудени да увеличат дозата и да удължават периода на лечение, каза лекарят. Адаптиралите се към лекарствата бактерии на трипера днес са на път

да върнат медицината с век назад.

Подобни са проблемите с лечението на хламидия и сифилис.
Според водещи микробиолози почти половината от антибиотиците, които лекарите предписват при инфекции на горните дихателни пътища, се пият напразно, защото "в над 90% от случаите болките в гърлото са причинени от вирусите, а при тях антибиотиците не помагат".
Европейските и северноамериканските болници харчат средно между 10 и 40 хил. евро за лечение на всеки пациент, чието заболяване е устойчиво към известните антибиотици. Тревожен е фактът, че 

от 1987 г. насам не е открит нов клас

антибиотици, а всяка съществуваща бактерия е идентифицирана като имаща резистентни към лекарства щамове! Повечето антибиотици, които в момента се произвеждат, са модификации на съществуващите класове антибиотици и са само краткосрочни решения. През септември т.г. доклад на СЗО съобщи, че са идентифицирани 51 нови антибиотика и биологични вещества в етап на клинично проучване. Но от всички тези молекули,  кандидатстващи за лекарства, едва 8 СЗО  класифицира като новаторски лечения. "Фармацевтичните компании и изследователи трябва спешно да се съсредоточат върху новите антибиотици срещу някои видове изключително тежки инфекции, които могат да убият пациентите в течение на няколко дни, защото нямаме линия на защита", казва д-р Сузане Хил, директор на отдела за основни лекарства в СЗО. 
Не бива да се заблуждаваме, че новите терапии сами по себе си ще са достатъчни за борба с антимикробната резистентност, която експертите оприличават на снежна топка. СЗО работи със страни и партньори за подобряване на профилактиката и контрола на инфекциите и за насърчаване на подходящото използване на съществуващи и бъдещи антибиотици.
Да не забравяме, че бактериите станаха устойчиви не само заради прекаленото предписване на антибиотици на хората, но и заради злоупотребата с тези медикаменти в животновъдството. Например през 2015 г. продажбите на пилета в Норвегия спадна с 20% след съобщения за находки на резистентна бактерия ешерихия коли. Това показва още веднъж колко тежки удари нанася антимикробната резистентност.
Какви са потенциалните възможности за лечение на болести, причинени от устойчиви бактерии? Защото друг сериозен проблем са вътреболничните инфекции. Щом човечеството започва да губи войната срещу бактериите заради слабостта на най-силното си оръжие, какво може да прави занапред? Една от препоръките на СЗО е

измиването на ръцете

- единствената най-сигурна мярка срещу предаване на зарази в болниците. Това е откритие от XIX в. на унгарския лекар Игнац Филип Земелвайс, който установил, че месечната смъртност от родилна треска в акушерските клиники намалява до 50% след измиването на ръцете на персонала. Днес е известно, че чистите ръце могат да спасят над 1,8 хил. детски живота дневно, но достатъчни ли са във войната срещу бактериите? И все пак експертите са пресметнали, че миенето на ръцете струва едва 1% от стойността на лечението на пациенти с мултирезистентни зарази.
Друга препоръка е изолиране в единични стаи на пациентите със заразни болести, причинени от резистентни бактерии. Но това се оказва сравнително трудно мероприятие - през 2012 г. единичните болнични стаи в европейските страни са едва 9,9% от всички болнични легла. Подобна програма въвежда в болниците израелското Министерство на здравеопазването. Тя предвижда не само изолация на заразните пациенти, но и специално обучение на медицинския персонал. Само за година резултатите не закъсняват. Болничните инциденти, свързани със зарази с високо устойчиви на антибиотично лечение бактерии, спадат дневно от 55 на 11 случая на 100 хил. души население...
 

Какво прави Европа?

Констатацията е: 25 хил. смъртни случая годишно, здравни разходи и загуби на производителност в ЕС с общ размер 1,5 млрд. евро!
"Ние сме изправени пред ужасяващата "следантибиотична епоха", по време на която бихме могли да загубим способността си да извършваме каквито и да било съществени хирургични операции, трансплантации на органи или успешно имплантиране на медицински изделия, например нови тазобедрени стави или сърдечни клапи. До 2050 г. АМР може да доведе до

загубата на един човешки живот на всеки 3 секунди

и да се превърне в по-честа причина за настъпване на смърт дори от раковите заболявания", подчерта по време на 10-ата годишнина на инициативата "Европейски ден на осведомеността относно антибиотиците" комисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис.
Една от сериозните мерки е Планът за действие "Едно здраве", представен на 29 юни т.г. Той е изготвен въз основа на близо две десетилетия дейност на ЕС в областта на хуманната и ветеринарната медицина. Една от целта на плана е да се запази способността на медицината успешно да лекува хората и животните от заразни болести, като бъда стимулирани научноизследователската дейност и иновациите.
През октомври, миналия месец, Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията, Европейският орган за безопасност на храните и Европейската агенция по лекарствата приеха научно становище с определяне на показатели за хуманната и ветеринарната медицина, така че държавите членки да могат да измерват напредъка си.
Тепърва ще видим какви плодове ще дадат тези усилия и дано не останат само като хвалби от трибуните на международни форуми. Защото залогът е изключително висок - човешкият живот.
За да са резултатни действията на Стария континент в преодоляване на АМР, трябва да придържа към

трите ключови "К"

- колаборация, координация, коопериране, подчерта в края на форума, провел се на 15 ноември т.г. в Брюксел, директорката на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) д-р Андреа Амон. 
В областта на научните изследвания инвестициите ще продължат по програмата "Хоризонт 2020", по която досега са финансирани проекти на обща стойност 350 млн. евро. За следващите 3 години са предвидени още 200 млн. евро за борба с АМР. За да се противопоставят на тази заплаха, Световната здравна организация (СЗО) и Инициативата за наркотиците за пренебрегвани заболявания (DNDi) създадоха Глобалното партньорство за научни изследвания и развитие (известно като GARDP). На 4 септември 2017 г. Германия, Люксембург, Холандия, Южна Африка, Швейцария, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Wellcome Trust обещаха повече от 56 милиона евро за това.

Проф. Емма Кьолеян:
Антимикробната резистентност е въпрос и на национална сигурност

Провеждането на национална рационална антибиотична политика изисква политическа ангажираност, висока обществена и лична отговорност, финансово и ресурсно осигуряване, казва микробиологът

- Проф. Кьолеян, проблем на националната сигурност ли е вече антибиотичната резистентност?
- Да, тъй като има вече микроорганизми, устойчиви почти на всички антибиотици. И не някъде далече по света, а и у нас! Експертите по биологична сигурност още преди 10 години прогнозираха, че полирезистентни и пан-резистентни бактерии могат да бъдат използвани един ден като биологично оръжие. Тук е мястото да напомним и на регулаторите в здравеопазването за ултимативните мерки, които трябва да бъдат спазвани и контролирани при изолиране на такива щамове за недопускане на по-нататъшното им разпространение.
- Какви реални мерки предприема българската държава срещу антибиотичната резистентност?
- Ограничаването на антибиотичната резистентност е приоритет на световното здравеопазване и правителствата на много държави. Р България е част от Европейската и световната общност с немалък принос в усилията за разшифроване на генетичните и биохимични механизми на резистентност, както и в теорията и практиката на правилното, подходящо предписване на антибиотиците.
Законът за здравето формулира основните положения, че антибиотиците могат да бъдат предписвани само от лекари и продавани от аптеките само срещу рецепта. Стандартите на МЗ по вътреболнични инфекции (ВБИ) и микробиология дефинират основните изисквания за правилното им предписване в болниците, както и за ограничаването на ВБИ, залегнали в акредитационните изисквания.
Но още много остава да бъде направено: всеки лекар трябва да предписва антибиотик само за доказана или поне високо предполагана бактериална инфекция и да документира лекарствения план, да преоценява антибиотика на 72 часа на база на състоянието на пациента и на резултата от микробиологичното изследване. На всеки пациент трябва да бъде предоставен най-подходящият антибиотичен режим. Достъпът до антибиотици е важен. У нас отдавна липсват важни антимикробни препарати като някои пеницилини. Или  нитрофурантоин, който е основен химиотерапевтик-уроантисептик (включително и при продуциращи широкоспектърни бета-лактамази щамове), отсъства от българския пазар.
Важно изискване е въвеждането на бързи методи в микробиологичната диагностика на инфекциите, такива като MALDI-toff и real-time PCR, от които се ползват пациентите от други европейски държави.
Рационалната антибиотична политика в болниците изисква учредяване на ежедневно действащ екип по антибиотична политика (микробиолог-клиницист-фармацевт), който да консултира професионално и да провежда одит на предписаните антибиотици с обратна връзка към клиницистите.
 Необходими са много усилия за промяна на поведението на предписващите антибиотици, за обучение на медицинските специалисти, започващо от университетската скамейка и продължаващо на работното място, обучение на обществото за полезните и вредните ефекти на антибиотиците и за антибиотичната резистентност. Провеждането на национална рационална антибиотична политика изисква политическа ангажираност, висока обществена и лична отговорност, финансово и ресурсно осигуряване.
- Необходимо ли е осъвременяване на клиничните препоръки за лечение с антибиотици на национално ниво? От кого зависи това?
- Категорично е необходимо, и то в спешен порядък. В препоръките на повечето клинични дисциплини се ползват остарели стандарти, които не са съвместими със съвременното високо ниво на антибиотичната резистентност. Например цефалоспорините от трета генерация много отдавна бяха препоръчвани като резервни антибиотици за лечение на сериозни бактериални инфекции - сепсис, пневмония, пиелонефрит. Поради въвеждането на евтин генерик, често той беше прилаган повсеместно и това съдейства за разпространението на ентеробактерии с широкоспектърни бета-лактамази. Техният относителен дял в нашите болници е средно около 30%, и дори по-висок при инвазивни инфекции. Нещо повече, такива щамове днес са повсеместно разпространени и в амбулаторни условия, в обществото. Тези микроорганизми са устойчиви към много класове антибиотици. Следователно, прилагането им трябва задължително да бъде след предварително микробиологично изследване и установяване на запазена антибиотична чувствителност.
- От кого зависи това?
- Главен регулатор е МЗ. Много бързо, спешно, трябва да се приеме Национален план за рационална антибиотична политика и ограничаване на антибиотичната резистентност. Да не забравяме, че това условие е поставено от СЗО и Европейския център по профилактика и контрол на заболяванията.
 Друг съществен елемент в провеждането на рационална антибиотична политика е обучението, образованието по антимикробна химиотерапия и антибиотична резистентност, които следва да са много по-широко застъпени в университетското и следдипломното медицинско образование.
 




Рекламен плакат на пеницилин върху пощенска кутия, 1944 г., Ню Йорк

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"