Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

15 Декември 2017 | Петък
 
вход регистрирай се

Глобус

Насим Талеб:

Патологията на нашето време е загубата на връзката с реалността

Ако Русия не се беше намесила в Сирия, ливанските християни щяха да са мъртви, казва пред руското издание РБК световноизвестният икономист

28. Ноември 2017 , брой: 233   285   0
Снимка


Иля Носирев

Насим Талеб е ливански християнин, роден през 1960 г. в град Амиун. През 70-те години семейството му напуска Ливан, през 80-те години Талеб заема ръководни постове в брокерски компании в Лондон и Ню Йорк. Като учен Талеб работи в Оксфорд, Лондонската школа по икономика. Автор е на бестселъра "Черният лебед", който е преведен на 40 езика, а още през 2011 г. тиражът й достига 3 млн. екземпляра. На 27-28 ноември Насим Талеб участва в Глобален форум "Синергия", който ще проведе в Москва.

"Ако се опиташ да покажеш какво се случва реално, слагат ти клеймото на "путинист"

Наскоро написахте във фейсбук: "Наблюдение по повод съвременността - твърдения големият темп на промените се оказва смъртоносен". Това е разпространен страх: хората се боят, че напливът на мигрантите, промените в културата, разрушаването на предишните полови норми и т.н. ще доведат до краха на западната цивилизация. Наистина ли ни очаква колапс?
Само по себе си развитието е благотворно и неизбежно, въпросът е само в това да се адаптираме. Ако обществото не се приспособява  достатъчно бързо към промените, го очаква колапс. Но и твърде бързото приспособяване се превръща в регрес: обществото започва да губи хубавото, което е имало, преди да започнат промените. Преди да правите реформи, трябва да се убедите, че предишните са сработили. Но основният проблем, свързан с глобализацията, съвсем не е нашествието на мигрантите или разрушаването на привичните устои. Едно от най-големите разочарования на нашата епоха, е че глобализацията не доведе до интелектуално разнообразие, не породи плурализъм на мненията. Напротив, ние виждаме, че светът започва да се държи като централизирана система: обществата се делят на клъстери, започва делене на "наши" и "ваши". Вместо провъзгласената свобода на мненията се създава ситуация, напомняща живота в тоталитарна държава: има официално мнение, което трябва да споделяш, иначе ще бъдеш отритнат.
С други думи, откритото общество се оказа несбъдната мечта и ние живеем в свят, разделен на високочели читатели на "Ню Йорк Таймс" и простовати зрители на "Фокс Нюз"?
Извън всяко съмнение. Историята е пълна с примери, когато обществата са се раздробявали на враждуващи помежду си групи по абсурдни причини. Във Византия хората са се делили на политически партии в зависимост от това, кой отбор на хиподрума са подкрепяли - "сините" или "зелените",  и винаги са били готови да се изколят. Това не е по-лошо от онези религиозни групи, които се унищожават една друга, защото имат различна теология. Всичко това е дълбоко в човешката природа. Но ако има такава поляризация на планетарно равнище, то тогава е опасно. Разбира се, това се случва в голя степен благодарение на работата на медиите.
Словосъчетание на годината стана "фейк нюз". Дори Тръмп завоюва симпатиите на избирателите, в немалка степен с това, че избра образа на борец с медийната пропаганда. Защо медиите се възприемат от много хора като зло?
Защото те създават ситуация, в която хората живеят в два различни свята. Например практически всичко, което Си Ен Ен разказва за конфликта в Сирия, е лъжа. Почувствах това, когато бях в Алепо. Собствените ти очи виждат едно, а в новините дават съвсем друго. Кой лъже - очите ти или телевизията? Бедата е в това, че сред западните журналисти в момента се е сформирала монокултура. Ако се опиташ да покажеш какво се случва реално, слагат ти клеймото на "путинист". Следователно ти не може да получиш работа в основните американски телевизии. Това е инквизицията на нашето време, която наказва за мнения, различни от официалното.
Смята се, че медиите манипулират основно т.нар. реднеци (нарицателно за работягите в САЩ-бел. ред.), но на Си Ен Ен вярват и напълно образовани хора.
Техните зрители са хора, които наричам "интелектуални идиоти". Всъщност, точно редника е много трудно да го излъжеш. Ако търсиш кого да измамиш - няма по-добра  кандидатура от читателя на  "Ню Йоркер". Този човек разсъждава така: ако аз съм интелектуалец (а аз несъмнено съм такъв) - значи аз разбирам какво става в света. Той презира редниците, смята ги за неспособни на критическо мислене. Но при това не осъзнава прости неща: всеки човек, който не се прехранва с интелектуален труд, вече е експерт, защото неговата професия е свързана с реалния живот. Например водопроводчикът знае как се поправят тръби и т.н. Техният опит е основан на взаимодействието с всекидневието и те имат много критично към догмите мислене. Образованите хора, напротив, често са склонни да се хващат за безумни идеи, които нямат връзка с действителността. И колкото повече време и сили посвещавате на изучаването на макровъпросите, дали ще бъде макроикономика и глобалната политика, то толкова по-големи са шансовете ви, в крайна сметка да се окажете в "макроговно".
Защо става така?
Защото образованият човек основно получава информация не от обкръжаващия го свят, а от други хора - от списания, социални мрежи, от различни авторитети. Това е страшната патология на нашето време - загубата на връзката с реалността. Когато работех на борсата, често се сблъсквах с особен тип брокери - те прочитаха някакъв сценарий на компютъра и след това бяха убедени, че именно така ще се развият нещата. Най-добрият въпрос, който ги сваля на земята, е: "Колко пари имаш в сметката?" Защото теоретиците рядко стават богати. Човек е способен да взема решения, основани на здравия разум, само ако има връзка с реалността. Сега има цял пласт псевдоексперти - некомпетентни хора, които мислят, че са компетентни. 
В публикуван в интернет фрагмент от новата си книга вие сравнявате руския лидер с ръководителите на западните държави и правите извода: "Като гледам противостоенето на Путин с другите западни лидери, разбрах, че домашните (и стерилизирани) животни нямат нито един шанс срещу дивия хищник". Защо правите този извод?
Аз съм ливански християнин и моето отношение към Путин е обусловено от този факт в биографията ми. Ако Русия не се беше намесила в сирийския конфликт, ливанските християни вече щяха да са мъртви. Но имах предвид друго - разликата в подхода на държавите към войната в Сирия. Западните държави се отнасят към нея като бюрократи. С какъвто и глобален проблем да се занимава бюрократът, той не го приема близко до сърцето си. Неговите интереси и рисковете, които поема, лежат в съвършено друга плоскост - кариерната. Той иска да запази работата си и да спечели политически дивиденти. За народите от региона такъв подход е погубващ. Историята ни учи, че нации, които са сключили съглашение с бюрократите, след това си скубят косите. Ливанските християни са отвратени от безсърдечния подход на западните бюрократи към техния проблем. В същото време те виждат, че Путин действително се интересува от проблема: той се намеси в конфликта, прекрасно разбирайки на каква критика ще бъде подложен. Тази готовност да не бъде овца и да взема решения на свой страх и риск им импонира.
Как оценявате работата на Доналд Тръмп?
Тръмп не е президентът, когото избраха за конструктивна програма. Той беше избран с надеждата, че ще съкрати твърде раздутия държавен апарат и той действително отмени някои програми и закони, които бяха приети от лобистите. Неговата силна страна е в това, че той е бизнесмен и възприема тази държава като голяма компания. Той вижда къде може и къде трябва да се орежат разходите. Но във външната политика Тръмп демонстрира неприятна метаморфоза. Преди избирането му той открито говореше, че Саудитска Арабия спонсорира тероризма и смяташе да води твърда политика спрямо нея. Сега той стана най-добрият приятел на тази страна. Това бе напълно неочаквано.
Какви са впечатленията ви от Русия? Кои наши проблеми виждате с невъоръжено око?
Русия винаги вдъхновява, това е дълбоко интелектуално място. Често идвам в Русия и всеки път ме поразява една особеност у руснаците: те често работят не за пари, а за някаква абстрактна идея. Нямам представа дали това идва от времената на Съветския съюз или е дореволюционна традиция. Обаче вашата държава и компаниите трябва много да се потрудят, за да използват този потенциал. В нюйоркските компании работят маса математици от Русия. Защо те са били принудени да напуснат родината си? Защо вие не може да използвате този талант тук? Ето над това трябва да се помисли много сериозно.
Как могат хората да бъдат задържани? Нашите чиновници,  в най-добрия случай ще извадят някакви икономически съображения, че "ето сега БВП ще се увеличи и ще заживеем по-добре". Но нали корелацията между качеството на живота и формалното състояние на икономиката е лъжливо.
Политиците и икономистите обичат красивите цифри и лъжливите корелации. Те са подобни на лекарите, които разказват на хората за вредата от холестерина. В действителност, ако не става дума за показатели извън всякаква норма, между холестерина и състоянието на вашето здраве практически няма корелация. Мисля, че за Русия решение би могла да бъде децентрализацията на управлението. Говоря не за политическа, а за операционна децентрализация. Хората трябва да получат възможността да вземат решения, които влияят на живота им, да участват в управлението поне на места. Това ще бъде добре и за бизнеса, и за живота в страната като цяло.

(С големи съкращения)

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"