Бюджет и бъдеще при неолиберализъм

Д-р инж. Александър Трифонов

Нека си представим държавата във формата на триъгълна пирамида. На върха отгоре е правителството, обемът е БВП, основата е икономиката с трите върха - основни/производствени фондове, интелектуален/научен потенциал и работната сила. Нека ръбовете на пирамидата показват доколко държавата е близо до проблемите на всеки връх на основата, респ. управлява съответния процес. В такъв случай би могло да се констатира, че:
- основата на пирамидата е силно деформирана (триъгълникът не е равнобедрен), научният потенциал е силно свит, както и работната сила, а и тенденцията е в това направление. Само фондовете леко се увеличават, но във вибриращата тенденция, защото се разчита само на малките и средни предприятия. Устойчивостта при тях обаче във времето е относителна поради високия процент фалити.
- Държавата се е отдалечила твърде високо, при един нисък Брутен национален продукт на глава от населението - 6500 евро срещу 90 000 в Люксембург, 42 000 в Германия и т.н.
- Устойчивостта на пирамидата е силно застрашена поради това, че проекцията на върха излиза от основата и тя все още не се е преобърнала благодарение на финансовия вятър от Европейския съюз;
Във връзка с гореизложеното може да се направят следните изводи:
Първо. В бюджета за 2018 г., а и във всички бюджети досега не се застъпва принципът за устойчивост на икономическото развитие, а съответното правителство е благотворителен наблюдател на кризата в основата на пирамидата.
Второ. Бюджетът за 2018 г., както и всички досега са обезболяващи, стремят се да тушират болежките, но не лекуват тялото.
    Основна слабост в икономическата политика на почти всички правителства досега е липсата на оценка, но не логическа, а стойностна, т.е нейното цифрово изражение по отношение ефективността от изразходването на публичните финанси. Независимо дали те имат пряко въздействие върху икономическите показатели или индиректно - чрез ползи за населението, всеки вложен лев може да има своето измерение на въздействието върху икономическата развитие на държавата. А от това развитие зависи и духовното, културното, здравното, демографското и т.н. състояние на страната ни.
Тази слабост е заложена и бе приета и в

новия закон на концесиите

Приеха се т.нар. несамофинансиращи се концесии - концедентът да може плаща 100% разходите на концесионера - неговата печалба, лихви по кредите и т.н., които обаче остават тайна за обществото. Неолиберализъм, но за сметка на обществото без ясни ползи за него, но ясни за концесионера.
Отмени се законът за публично-частното партньорство, с което се получава вакуум в регулирането на взаимоотношения между публичния и частния капитал при изграждането на съвместни предприятия и научни изследвания. И това се признава от вносителите в мотивите към закона и се препоръчва да се разработи нов закон за това. Така с този закон се внася допълнителен хаос в икономическото развитие на страната. Неолиберализъм без устойчива законодателна и обективна законодателна власт не може да осигури устойчиво развитие.
Само с услуги и работа на ишлеме не може да се изгради индустрия 4 - т.нар. "синя икономика", защото за нея се изисква устойчив национален, а не чужд капитал, който е подвластен силно на външни фактори и не се съобразява с националните ни интереси. Финансовите инструменти като "Плана Юнкер" и "Хоризонт 2020" залагат именно на съучастието на държавата и на публичните финанси за укрепване на местния бизнес и създаването на нов такъв (Берлин плюс).
С отмяната на закона за публично-частното партньорство България се лишава от тази възможност, което граничи с едно забравено като понятие "саботаж", но явно съществуващо като действие. И депутатите гласуваха това бъдеще на България. Анализът на одобрените проекти по "Плана Юнкер" за периода 2015-2017 показва, че:
- 90% от тях са в областта научно-развойната дейност;
- 90% са многостранни, т.е 4-5 страни се обединяват, за да си осигурят технологично предимство и същевременно устойчиво развитие на конкретни отрасли, респ. пазар в конкретни области като телекомуникации, автомобилостроене и т.н.
Това е само една

малка част от опасните недостатъци

на новия закон за концесиите и те водят към опасност за икономическата сигурност на страната. А в Стратегията за националната сигурност на Великобритания от 2010 г. наречена "Силна Великобритания в ерата на неопределеността" е записано, че "националната сигурност зависи от икономическата сигурност и обратно". За България сякаш икономическа сигурност не съществува и не куца ли от това и националната сигурност?
В бюджета на България

няма и сянка от такива намерения

което означава, че неолибералният модел не чертае светло бъдеще за обществото, а само благоденствие за правителството в едни финансово-розови облаци. Без финансово-икономически модел за управлението на държавата не може да се прогнозира достоверно нейното развитие, да се остойноствява влиянието върху него на различни външни и вътрешни фактори, респ. да се приемат изпреварващи действия. 
Залпът на народното недоволство обаче може да наруши тази ситуация и перспектива без страх от евентуален институционален рикошет върху честната и открита критика. Бъдещето е в наши ръце, стига да го искаме и сами да си построим пътя към него. При копиране на чужди модели винаги има опасност да сбъркаме посоката. След като Бундесвера и ЦРУ прогнозират за 2035-2040 г. проблеми с управлението на европейската и световната икономика ние нямаме време за грешки.