С джобни из Филипините

Да обиколиш Филипините не стига един живот. Над седем хиляди острова къпят бреговете си между Южнокитайско и Филипинско море. Някои дори са толкова малки, че често тропическите дъждове ги заливат и те изчезват, временно потопени в морето. Именно такъв е остров Вирджиния, наричат го още Езика, заради дългата му тясна форма. Странна смесица от ниска и висока растителност са дръвчета, никнещи от водата, която стига до глезените. Лодките с туристи са навсякъде, а щом стъпиш на пясъка, те заобикалят трима-четирима местни псевдогмуркачи с пълни кутии с перли. Вървят по петите на туристите, предлагат уж собственоръчно извадени морски перли, пазарят се и все гледат да пробутат от редките златни перли от Южно море. За познавачите обаче е ясно, че става въпрос за оцветени речни китайски перли, които в повечето случаи струват не повече от десетина лева. Пазарлъкът обаче започва от няколко стотачки.
Филипините са известни с перлите си, голяма част от световната продукция идва оттам. Ако някак си успеем да игнорираме перлените преследвачи, обаче можем да се насладим на необятния синьозелен пейзаж. Накъдето и да погледнем, се вижда само морската шир, сливаща се с хоризонта. Изпепеляващото слънце през ноември мори дори десетките морски звезди, изхвърлени от водата по бреговете. Морската флора и фауна са

огромното природно богатство

на Филипините, привличащо милиони туристи от цял свят. Страната се радва на огромно посещение от азиатци и става все по-популярна дестинация и за европейците. Девствените плажове, добрите хотели и гостоприемството на местните са определено предпоставка в последните години туризмът на страната да бележи огромен подем.
Както навсякъде в Азия, и във Филипините има богат избор от ваканции според бюджета и предпочитанията. Предвид дългите полети дотам, двуседмична ваканция е перфектен избор и за почивка, и за пътувания из многобройните острови. Изборът на места за отдих е огромен - от луксозни комлекси, до вили и малки стаи, давани под наем от местните. Затова двуседмичен престой може да излезе на човек от 200 евро до 3 - 4 хиляди евро в зависимост от финансовите възможности и от авантюристичната нагласа. В луксозните туристически комплекси нощ в двойна стая струва средно по около 150 евро. Обикновено пред затворените комплекси няколко души въоръжена охрана бдят за спокойствието на почиващите, а вътре има всичко - магазини, СПА, ресторанти, барове, всякакви възможности за водни спортове, дори частни плажове сред високите палми, където гъмжи от охрана. Строгите мерки за сигурност в страната не са присъщи за стария континент и са доста стряскащи за повечето европейци. След третото влизане в магазини и супермаркети, минавайки през метал-детектори и досадното ровичкането на полицаи в дамските чанти, обаче, се свиква.
Доста от по-малките и непретенциозни хотели на островите се държат от

заселили се там европейци

или американци. Много са и ресторантите, и локалите, управлявани също от европейци. Не е трудно да се намери италианска, френска или гръцка кухня из островите. Разбира се, преобладават заведенията с филипински блюда, където "Адобо" - традиционно ястие с месо, е на почит. Филипинците се хранят странно според европейските порядки. Кухнята им е смесица от испански, китайски и американски кулинарни изкушения. Местната закуска включва свинско или риба в сладко-кисел, гарнирана с много ориз, пържени яйца, боб и плодове. Филипинците имат особена култура на хранене, дори използват за поздрав израза "Кумаин ка на" (бел. ред. нахрани ли се). И въпреки, че са беден народ и според световните статистики над 48 на сто живеят с под 3 щатски долара на ден, те са изключително мили и гостоприемни с чужденците. След като установят къде точно се намира България започват да разпитват за всичко, каквото им дойде на ум. И тъй като огромна част от филипинците не са излизали извън страната си, са любопитни, приятелски настроени и любезни.  
Себу е един от най-големите градове, третият по численост на населението във Филипините след Манила и Давао. Все още личат останките от разрушителното земетресение преди 4 години. Хората избягват да говорят за него. Възстановени са някои църкви, но още има останали полусрутени сгради в центъра и покрайнините. Тридневното ми обикаляне из улиците на града ме срещна само с двама, трима туристи. Най-често градът се използва за междинна неколкочасова спирка, откъдето започват пътешествията из околните острови. Градът е прашен, а километричните задръствания не могат да се избегнат дори с традиционните таксита-мотори. Някои от тесните улички не са асфалтирани и движението е затруднено още повече. Себу не е примамлив за туристи. Освен няколко сгради в центъра, пристанището, една, две катедрали и стар отбранителен форт няма какво друго да се види. Често едва кривнал от главната улица, човек се озовава в тунел от брезентови палатки и нескопосно сглобени бараки от дърво, ламарина и всякакви подръчни материали. Пред съборетините играят полуголи деца, кокошки снасят яйца, а някои дори отглеждат прасетата си направо на улицата. В импровизирани кухни продават ориз, завит в палмов лист, вода, манго и банани за дребни монети. За сравнение кило банани или манго по сергиите в курортните селища вървят 4-5 пъти по-скъпо, а по натежалите от плод дървета из селските пътища пък са гратис. В Себу си заслужава да се отиде на т. нар. народен пазар - най-евтиното и колоритно място в града. Намира се всичко - от купища сушена риба, плодове, зеленчуци, десетки видове ориз до перли и скъпоценни камъни. Единствената препоръка от местните е да се обходи по светло и с локален придружител, защото мястото е известно и с чевръсти джебчии и съмнителни "търговци". Редките златни перли, с които Филипините са известни по цял свят, се намират много по-евтино, отколкото по останалите магазини. Перлите имат различни нюанси на златистото - от цвят шампанско до тъмно, старо злато. Колкото по-наситен е цветът и по-огледална е повърхността, толкова по-скъпи са перлите. Определящи за цената са също абсолютната кръгла форма и големината й. Този вид перли са с диаметър от 9 до 13 мм и са най-редките и скъпи. В Европа цената им започва от 500 евро, докато на пазара в Себу се намират и по стотина евро едната. Предлагат ги и разни типове по уличките, но доверяването на такива продавачи може да ви изиграе лоша шега и да се окажете с две-три пластмасови топчета в ръцете.
От Себу

най-близкият рай

е остров Бохол. Само след два часа по вода човек се пренася в друга действителност, далеч от шума, клаксоните, градската глъч, мръсни улици и въздух. Там плажовете сякаш са недокоснати от човешки ръце, само моторите на снежнобелите тесни лодки с тънки подпори от двете страни от време на време раздират тишината и ти припомнят, че все пак си част от технологичния свят. Островът е известна туристическа дестинация, плажовете са широки, а финият бял пясък е съкровищница за седефени миди, раковини и морски звезди във всички цветове. Остров Панглао е малък, на юг, непосредствено до Бохол, и двата острова са свързани с мост. Там се намират най-красивите плажове в околността - Думалуан и Алона. Известни са с непокътнатата си природа, кристална вода и снежнобели пясъци, а морето е толкова чисто, че и на метър дълбочина се виждат дори най-малките мидички и корали.
Освен шикозните хотелски комплекси има и доста евтини малки местенца, където човек може да пренощува и за 15 евро на вечер. Но това не е прецедент, защото във всички страни от Югоизточна Азия човек може да намери както модерни и много скъпи хотели, така и добре обзаведени, чисти и евтини стаи. Та, ако луксът не е сред приоритетите ни, то по-голямата част от бюджета ни може да бъде насочен за туристически обиколки и забавления. А на Панглао, както навсякъде из Филипините, такива не липсват. Сред най-посещаваните места са т.нар. Шоколадови хълмове. Името идва заради цвета им, който е кафяв през сухия период на годината, за разлика от заобикалящата ги зелена природа. Над 1200-те възвишения са геоложка загадка, разположена на около 50 кв. км. На 20 км от Шоколадовите хълмове в природния резерват могат да се видят

най-малките маймунки в света

- тарсиер. Кафявите мъничета са едва 10-сантиметрови, но с дълги 20-сантиметрови опашки и ококорени, огромни очи. Главата, от която стърчат триъгълни уши, може да се върти на 180 градуса, подобно на някои птици. В местността трябва да се пази изключителна тишина, защото животинките са много срамежливи и обикновено спят притиснати към някоя клонка. Преди години са били на изчезване заради намесата на човека в стремежа си да ги опитоми и направи домашни любимци. И тъй като извън естествения си хабитат умират, на острова са изградили център за изследването и размножаването им, но в природни условия. Резерватът с маймунките е в близост до друга атракция - ферма за пеперуди. На острова има невероятни видове и правителството решило да ги събере и показва на туристите. Таксата за вход е по джоба на всеки - излиза около левче. В оградено с мрежи пространство могат да се съзерцават с часове сякаш изрисувани с ярки бои големи пеперуди, които свободно летят и кацат по ръцете и косите на посетителите. На Филипините живеят около 1000 вида пеперуди, а една трета от тях се намират единствено на архипелага.
По хотелите и туристическите агенции екскурзиите из острова струват по около 30-40 лева на човек. Една трета от цената обаче се плаща, ако си я организираме сами или с помощта на моторчетата-таксита, които са за трима души.
Сред предлаганите морски турове има също гмуркане с делфини, за което ранното ставане в 4 ч. е задължително, тъй като делфините започват шоуто си около 6 ч. сутринта. Атракция за търсачите на силни усещания е и

плуването с китови акули

Осемметровите чудовища са най-големите представители на морския свят, но се славят с изключително благ характер и не нападат хора. И понеже досега не е имало инциденти, смелчаците скачат да плуват и да се снимат с гигантите. Някои обаче, подплашени от огромните размери, чевръсто се прекатурват в лодките сред гръмкия смях на местните. Много популярно е и подводното любуване на морските обитатели с шнорхел. Във водите около Филипините буквално гъмжи от цветни рибки, морски таралежи, морски костенурки и прекрасни корали.
Не е за пренебрегване и обиколка из гъстите тропически гори на островите. Предлагат се в изобилие различни турове, които обаче задължително са под вещото ръководство на местни експерти, заради опасностите, които дебнат във филипинската джунгла.
Повечето европейци предпочитат северната част на архипелага - в близост до столицата Манила, докато централните Филипини са залети с азиатски туристи - най-вече от близките Япония и Южна Корея. Заради зачестилите напоследък атентати  южната част архипелага е най-малко посещаван от почиващи. Туристическите сайтове дори препоръчват южните райони да се избягват. 
Архипелагът е прекрасно място за почивки и екскурзии за всеки вкус и предпочитания. По джапанки и с джобни пари можем да се насладим на екзотиката и красотата му почти във всеки месец от годината, защото температурите не падат под 20 градуса. А усмихнатите хора, ниските цени и природата, недокосната от човешка ръка, го прави привлекателен за туристи от цял свят.



Градска реалност в Себу                              Незрящите са социално ангажирани
                                                                        с работата си като масажисти