Отдалечихме се от проблемите на хората

Интервю на Георги ГОТЕВ
за EurActiv.com
и bulgarianpresidency.eu

Продължение от вчерашния брой

- Тук сте в съзвучие с Бойко Борисов, който каза преди дни: Путин и Тръмп обсъдиха Сирия, Европа я няма, Путин и Ердоган обсъдиха Сирия, Европа пак я няма...
- Президентите Путин и Тръмп вземат решения или обсъждат помежду си теми, които касаят пряко Европа, а точно Европа не участва.
Амбицията за присъствие на глобалната сцена не може да се реализира само с инструментариума на "меката сила", когато другите глобални играчи развиват чувствителна военна мощ. Нека за миг си представим как ще изглежда НАТО без военната мощ на САЩ, Турция и Канада?
- Е, вече има някакъв ембрион - ПЕСКО...
- Идеята за Обща европейска отбрана (ОЕО) не е нова, но тя започва да набира сила едва напоследък. Най-същественото е, че схващанията на европейските лидери за значението на европейската отбрана еволюираха значително. Ако преди години тя бе заседнала здраво в рамките на военната парадигма и бе свързвана предимно с неутрализирането на заплахите, то последните действия на обединена Европа показват значително надрастване на това схващане и разглеждат европейската отбрана като съществен фактор за бъдещото развитие на съюза: чрез даване на нов импулс на общия европейски проект - според президента Макрон; чрез интегриране на усилията в областта на високите технологии и отбранителната индустрия; чрез постигането на нивото на амбиция за силна Европа.
Разбира се, пред нас има трудно преодолими предизвикателства по този път: военното строителство на ОЕО, което не трябва да дублира НАТО; силната фрагментация на европейската отбранителна индустрия; силната конкурентност на държавите и фирмите в тази индустрия - насилственият опит за тяхното обединение ще влезе в конфликт с основните принципи на свободния пазар.
В тази връзка големият дебат за сценариите на ОЕО тепърва предстои. Точно тук можем да видим прозорливите ходове на ЕК. Вместо да се давим в безкрайния дебат за строителството на ОЕО, се заложи на ПЕСКО и генерирането на способности - покрай тях един ден ще се генерират и общите сили. Вместо да затъваме в неразрешими спорове за обединяване на отбранителните индустрии, г-н Юнкер постави фокуса върху обединяване на усилията в научните изследвания и развоя - последните са много по-гъвкави. Те са в основата на съвременната високотехнологична индустрия и един ден ще доведат до нейното обединение. Така се роди и идеята за Европейския фонд за отбрана.
- Споменахте Римската декларация. Разкажете някои любопитни неща около нейното приемане...
- Нормално е да се тревожим за бъдещето на ЕС, но считам, че трябва да положим всички усилия за съхраняването и развитието на съюза. Разпадът му означава конфликти и икономически залез на държавите от континента, които трудно ще мерят ръст поединично с новите икономики в Азия.
Убеден съм, че трябва да се върнем към основополагащите принципи на съюза и най-вече солидарността. Затова предложих и отстоях кохезионната политика да залегне в Римската декларация на ЕС. По време на служебното правителство аз представлявах България в Съвета на ЕС и когато в началото на март обсъждахме работния вариант на декларацията, в него кохезионната политика не фигурираше. Благодаря на останалите лидери за разбирането и подкрепата и особено на председателя Доналд Туск. Считам това за фундаментален въпрос, защото без изравняването в нивото на развитие Европа е обречена на мащабни вътрешни миграции и поляризация, които я отслабват системно.
- Каква роля ще играе президентът по време на българското председателство?
- Мога да ви кажа, че по отношение на ЕС работим заедно с правителството с мисъл за предстоящото европейско председателство. Важно е също, че европейският ангажимент на България се споделя от всички парламентарни политически сили.
Президентската институция участва активно в дебата по приоритетите на председателството на ЕС. Не само за България, но и за тройката като цяло. По тази тема проведох срещи и поддържам връзка не само с президентите на държавите от триото - Естония и Австрия, но и с президента на Румъния, която ще поеме щафетата от Австрия. Приемствеността между държавите е важна и се надявам нашите дискусии да продължат и на българска земя по време на нашето председателство. България поема от Естония темата за дигиталното бъдеще на Европа, по която имаме сериозен потенциал за напредък, а и ресорният еврокомисар е от България. Убеден съм също, че България, Австрия и Румъния могат да активират и развият съществено Дунавската стратегия.
Провеждам ползотворни срещи с редица еврокомисари, някои от тях вече имат и практически резултати. В резултат на разговорите ни през февруари с г-жа Елжбиета Бйенковска - еврокомисар по вътрешен пазар, промишленост и предприемачество, решихме заедно да проведем конференция в България за Европейския фонд за отбрана под мой патронаж. Тази конференция стана факт само седмица след решението на ЕК за учредяване на фонда през юли т.г. и премина при изключителен успех. Бяха обсъдени редица въпроси, свързани с механизмите за участие във фонда, възможностите на българската наука и индустрия, пътищата за интеграция на страни като България в общи европейски проекти. А това е и най-голямата полза от този фонд - не просто да отпуска средства, а да съдейства за интеграцията на европейските държави в областта на научните изследвания и високите технологии в сферата на отбраната.
Участвам активно и в дебата за образованието, иновациите, научните изследвания, дигитализацията. Европа трябва да се обединява около тях, защото те ще доминират бъдещето.
- До този момент не стана дума за Европа на две скорости. Нима това не е проблем за нас?
- Европа на различни скорости съществува и това е факт. Нашата амбиция трябва да бъде не да премахнем това с лозунги, а с креативни политики и инициативи. Трябва да мобилизираме усилията си да участваме активно в колкото се може повече засилени сътрудничества, защото те ще дават импулса за развитието на Европа.
Работя активно с българското правителство, за да може по време на председателството да настояваме за ясни правила за участие в тези засилени сътрудничества, критериите да не се сменят по време на играта. В това отношение е показателна нашата одисея по пътя ни към Шенген, защото по време на самия процес бяха сменени правилата и възникнаха нови политически критерии.
- Искам да ви попитам за тази статуя на лъв, която се появи на мястото на паметника "1300 години България", с този щит със Санстефанска България, който очевидно подразни Гърция. Първо, защо стават такива неща, особено в неподходящ момент, и, второ - какво решение може да се търси?
- Нито бях информиран, нито поканен на това събитие.
- А бихте ли го характеризирали като гаф?
- Трябва много добро познаване на историята, когато се предприемат такива стъпки. Статуята е част от един голям мемориален комплекс, състоящ се от паметни стени с имената на хиляди български офицери и войници, загинали за нашето национално обединение. Затова и самият лъв, поставен сам, без най-важната част от мемориалния комплекс - стените с имената на загиналите, дава повод за претенции. Нека всеки обаче знае, че ние сме народ, който е дал многобройни и свидни жертви за своята свобода, и уважаваме историята си.
- Относно оскверняването на руските паметници се появиха доста коментари, че има нещо хибридно и съмнително. Кой ги осквернява, с каква цел?
- Това се случва от 30 години, не от вчера, затова т. нар. хибридни обяснения не правят факта по-малко тревожен и възмутителен. Притеснителното за мен е, че виждаме все повече свастики и антисемитски лозунги. Това е кощунствено. В многовековната си история българите сме доказали, че сме толерантни към други религии и етноси и трябва да запазим този дух. Недопустимо е да се поругават паметници, при това със свастики. Също така е недопустимо отвън да изопачават нашата история.
- Вие бяхте достатъчно ясен, че България е спасила своите евреи...
- Българският народ е спасил своите евреи и това е една от светлите страници не само в българската, но и в европейската история. Този акт е пример за истинска консолидация - народът, политиците, интелигенцията, църквата - всички заедно, обединени от една високохуманна кауза.
- А не е ли по-добре тези, които поругават паметници, да бъдат залавяни, разпитвани и наказвани?
- Разбира се. Това важи не само за България. Подобни случаи взеха да се множат из Европа. Да, нашата история е преминала през всякакви периоди, драматични със своето противоречие, но това е нашата история и трябва да я ценим.
- Готови ли сме за провокации по време на председателството?
- Зависи какво разбирате под думата провокация. Тя има много измерения.
- Нашите националисти представляват ли риск? Те присъстват в правителството, на теория някои от тях биха могли да председателстват съвети на ЕС...
- За мен не е важен етикетът, а идеите и политическото поведение. В цяла Европа наблюдаваме тревожен ръст на национализмите. Френският президент Митеран казваше, че национализмът означава война. Историческият опит от ХХ в. потвърждава тезата. ЕС има едно безспорно постижение и това е умиротворяването на континента вече цели седем десетилетия. Това е благо, което съвременният човек недооценява, защото повечето съвременници в Европа са родени и израсли в мир.
Но ръстът на национализмите е знак за неудовлетворение. Сигнал, че трябва да се вслушваме в хората, да заговорим на техния език, да решаваме техните проблеми, от които се отдалечихме.
- Това е всъщност и вашата задача като президент.
- Това беше и един от основните ангажименти в моята предизборна кампания: да бъда гласът на българския народ и да се ръководя от неговите интереси. Това е причината за обществената подкрепа за позициите ми, които често пораждат политическо напрежение. Приемам тази цена.