Фалшивите антикомунисти

"Хора, запомнете, че ако в републиката справедливостта няма абсолютна власт, свободата не е нищо друго освен празна дума."
Максимилиан Робеспиер (1758-1794 г.) - деец на Френската революция (1789 г.)


С поведението си тези персони наподобяват тектоничните плочи, съставящи земната повърхност. Постепенно у тях се натрупва напрежение - от психологическо естество, а не с геофизична природа, както е при елементите, съставящи земната кора, - но то също притежава вътрешна потребност да излезе наяве, тоест у персоните, които са разкъсвани от тези вътрешни напъни, идва моментът, когато - бах, бум тряс!!! - напрежението избухва.
Имах малшанса да бъда свидетел на 10-балово емоционално тресение, когато върху листа на календара стоеше датата 24 юли т. г. Тогава беше излъчено интервю на Георги Лозанов в предаването "Необичайните заподозрени" с г-жа Даниела Горчева.
Въпросната индивид(ка) се самопредстави пред телевизионната аудитория в качеството си на издател на сп. "Диалог", с изявена антикомунистическа насоченост, доскоро появявало се на белия свят върху хартиения преносител на информация от времето на Гутенберг, а от известно време - в електронен и не толкова финансово смукателен вариант.

Голямата червена точка в биографията

на г-жа Даниела Горчева, чрез която Георги Лозанов я представи пред телевизионните зрители, беше, че е носителка на наградата на Европейската комисия в проведения през 2011 г. конкурс на тема "Заедно срещу дискриминацията".
Както само за минимум минути се проясни, у мадам Горчева, Даниела, вътрешното психическо напрежение вече бележеше n + n атмосфери, поради което тя с лекота извърши лъвицки (ж. род от лъвски) плонж от проблема за противодействието срещу дискриминацията върху къде-къде по-всеобхватната тема за свободата.
Е, оттам по на после поведението на мадам Горчева беше и в преносния, и в прекия смисъл като на бик срещу червения плащ на тореадора. Понеже как е възможно - ами че да!: абсолютно невъзможно е, свободата да не е в сто - не! - в хилядопудови (около 16 000 кг) окови там, където господства комунистическата идеология.
Това, доколко някъде изобщо е била във властови позиции първооригиналната версия на научния комунизъм, създадена от Карл Маркс и Фридрих Енгелс в средата на ХIХ в., е тема, която ще бъде дискутирана малко по-нататък.
Както когато избухне буря, както когато мълния озари небосвода, както когато мътните потоци на проливните дъждове се устремят извън коритата на реките, така и воят за национална тревога за опасността от "връщането на комунизма" вулканично извергна от устата на миледи Горчева.
То не бяха вопли за потискането на индивидуалната свобода, то не бяха вербални гърчове вследствие на олицесъзрената бригада от чукобиячи, които скрепят необратимо капака върху ковчега на свободното слово, то не бяха менторски разяснения в тон magister dixit, тоест "учителят каза" относно луциферската същност на прокомунистическите пропагандатори... Целият този мегатонен взрив не би могъл да бъде описан правдиво и изчерпателно, без да се прибегне до една песен от епоса "Бхагавадгита", създадена около V в. пр.н.е.
"Ако в небето изведнъж блясък от хиляди слънца се появи, това ще заприлича на блясъка на тази велика същност ... Сега аз съм Смъртта, унищожителят на светове."
Това са думи на бог Кришна на бойното поле.
Именно горните стихове, които американският физик Джулиъс Робърт Опенхаймер (1904-1967 г.) бил чел на санскрит, изплували в неговото съзнание, когато в качеството си на научен ръководител на проекта "Манхатън" на правителството на Съединените щати за разработване на ядрено оръжие наблюдавал първия ядрен опит в човешката история, наречен "Тринити", с еквивалент 20 килотона тринитротолуол, проведен на 16 юли 1945 г. на полигона в щата Ню Мексико.
Все още поради липса на създадена Машина за пътуване във времето не е възможно визави да бъде извършено сравнение между "Тринити" и телевизионния пърформънс на Даниела Горчева. Но лично у мен битуват силни съмнения, че сиянието на атомната гъба на полигона в щата Ню Мексико ще успее да затъмни блясъка на мегатонния взрив из устата на мадам Горчева.

Напразни бяха усилията на водещия

на предаването "Необичайните заподозрени" Георги Лозанов да въздейства с умирителни доводи върху неговата събеседница с оглед на дезактуалността на дихотомията "комунизъм - антикомунизъм" понастоящем в българското общество. Както и че сега съвсем друга проблематика е за разрешаване у нас.
Но както отдавна е създал образното сравнение българският народ: "Едно си баба знае, едно си баба бае!" Всуе се оказаха напъните на Георги Лозанов да прехвърли разговора върху тематика, представляваща интерес не само за г-жа Даниела Горчева. Истината изисква да призная, че на въпросната персона през цялото време нито веднъж не й се оплете езикът в някой лапсус лингве, какво остава да замънка или пък да заъка. За разлика от немалко водещи и (уж!) телевизионни звезди. Е, това си е то:  Cum rem animus occup?vit, verba ambiunt - тоест "Когато умът е овладял предмета, думите сами идват", както казвали древните римляни. Пък и както е известно от законите на физиката, тъмнината се разпространява със скоростта на светлината.
По-нататък мадам Горчева нагледно демонстрира как златотърсачите от разказите на Джек Лондон са докопвали златната жила: копаят, копаят, копаят и ... скъпоценната находка блесва. По описаната технология изскокна и ме втрещи - със сигурност не само моя милост! - изказаното мнение от антикомунистическата експертка, че виждате ли, Никола Йонков Вапцаров си е една чиста проба терорист (не е антифашист, понеже според Даниела Горчева фашистки режим в Царство България не е имало), и затова смъртната му присъда е съвсем закономерна. Тъй като, както допълни антикомекспертката, "... в която и да е държава за тази дейност той би бил осъден на смърт!"
То и Христо Ботев, ако сега завземеше някой кораб с група въоръжени съмишленици и се упътеше да сваля властта в някоя държава, вероятно би бил осъден на най-тежкото възможно наказание. Също така терорист - според поведенческите индикатори на Даниела Горчева.

Съществува обаче една друга скала

за оценки на житейски съдби като на Христо Ботев, Никола Вапцаров и хиляди подобни на тях. Тази друга скала е на Историята, оставила без внимание суфлирането на мадам Горчева, Даниела и подобните най-"тесни специалисти" по антикомунизъм. Всъщност какво представлява "тесният специалист"? Това е човек, който непрекъснато увеличава своето знание - и така той знае все повече за все по-тясно понятие, докато накрая вече знае всичко за нищо.
В преследването на квалификацията на "свръхексперт по антикомунизъм" Даниела Горчева е пропуснала да си изясни какво доведе до появата на научния комунизъм в средата на ХIХ в., създаден от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, а именно - експлоатацията на наемната ръка от капитала, като целта на комунистическата теория беше отхвърлянето на тази експлоатация.
Един истински антикомунист, за да се легитимира като такъв, би трябвало не да чопли из недостатъците на обществено-политическата система върху европейския континент, самообявила се за "социалистическа", а компетентно да захапе самата идея на научния комунизъм. Като си избере

коя от двете тези да защищава:

1. В условията на съвременния капитализъм няма експлоатация на наемната работна ръка (за доказателство би могло да бъде използвана все по-разтварящата се ножица на социалното неравенство в развитите капиталистически държави);
2. Експлоатацията на наемната работна ръка от страна на капитала води до обществено-политическа хармония (като доказателство отново може да бъде използвана обилната фактология за все по-разтварящата се ножица на социалното неравенство в развитите - както и недотам развитите, като например България, - държави).
Бон шанс, госпожо Даниела Горчева, в трансформацията ви от фалшив в истински антикомунист!

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.